СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ

17 юли 2011, 13:36 Публикувано в Обществени науки | 0 коментара , 6217 прочита
Ключови думи: славяни и прабългари

Източник :  www.maturaistoria.info

СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ

І. ВАРИАНТ НА УВОД


          Великото преселение на народите, а така също и разпадането на Римската империя ознаменуват края на Античността и раждането на средновековната европейска цивилизация. Периодът от края на ІV до VІI в. слага началото на едно невиждано дотогава движение и разместване на варварските племена – известно в историята като Велико преселение на народите. Причините за него могат да се открият както в демографския ръст на варварските племена, така и в привлекателността на плодородните земи на Римската империя.
             Един от регионите на континента, където драматичният сблъсък между стария свят и варварските племена се чувства осезателно, е Балканският полуостров. Тези земи имат пъстър етнически състав: северозападните краища на Балканския полуостров са населени преобладаващо с илири, южните – с гърци, източните – с траки. Част от тракийското население, обитаващо земите в близост до византийските градове, е загубило етническата си самобитност, но тези от вътрешността на племенните територии са запазили своите нрави и обичаи. Заедно с коренното население на Балканския полуостров живеят и други етнически групи, дошли в резултат на преселението на народите (ІV-VІІв.), или от политиката на Византия да позволява на варварски племена да се заселват в нейните гранични територии като федерати. Тези племена имат сравнително малък относителен дял. При такава сложна етническа и социална обстановка на Балканите се появяват славяните и прабългарите, които слагат началото на дълбоки промени в този район.

ІІ.  ИЗВОРИ ПО ТЕМАТА

      Сведения за славяните дават: гръцкият историк Херодот, римските историци Тацит, Плиний Стари, Клавдий Птоломей, готският историк Йордан, византийските историци Прокопий Кесарийски, Псевдомаврикий, Менандър, сирийският историк Йоан Ефески, византийският анонимен цикъл „Деянията на св. Димитър Солунски” и др.
       Сведения за прабългарите черпим от: „Анонимен римски хронограф” от 354г., латинският писател Енодий, сирийският историк Захари Ритор, „Хроника” на Комес Марцелин, византийските историци Прокопий Кесарийски, Псевдомаврикий, Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Теофилакт Охридски, арменският хронист Мойсей Хоренски, както и арабски, а според някои и китайски извори.
         Ценен домашен извор за прабългарите е „Именник на българските канове”, който е най-ранният български летопис от VІІ-VІІІ в., запазен в късен превод на славянски език.

ІІІ. ТАБЛИЦИ, СХЕМИ, ДИСКУСИИ

Основен момент
Славяни
Произход

Прародина
Индоевропейци

Централна и Северна Европа
Ранно разселване
ІVв. – три дяла: източен (анти), западен (венети), южен (славини) –
края на Vв. те заемат земите между Дунав и Карпатите
Развитие на славянското общество:
- поминък



- поселищен живот

- обществено устройство


- военна организация

- религия


уседнал начин на живот
земеделие, скотовъдство, лов и риболов, занаяти (ковачество, грънчарство, дърводелство, тъкачество), натурално стопанство

землянка и полуземлянка, каменен градеж

патриархален род – старейшина; племе – княз, Народно събрание (вече), съвет на старейшините
свободни селяни - общинници и родово-племенна аристокрация

пехота

политеисти: богове – Перун, Сварог, Волос, Дажбог, Леда; нямат обособено съсловие от жреци и храмове;
култ към мъртвите (трупоизгаряне), ритуали- „тризна”(военно състезание) и „страва” (угощение);
фетишизъм
персонифициране на природни явления
Начало на славянските нападения на юг от Дунава


Области на заселване
І-ви етап – от края на V до средата  на VІ в., цел – плячка; мерки на Византия.
ІІ –ри етап – от 80-те години на VІ в. до средата на VІІ в., цел – тайно усядане на Балканския п-в – българска и сърбо-хърватска племенна група

Северно от Хемус – „седемте славянски племена”, източно от тях – севери
Средна и Южна Македония – сагудати, берзити, драгувити
Западни Родопи – смоляни
Пелопонес – езерци и милинги
Тесалия – велегезити
Епир - ваюнити
Последици от славянското заселване
- славянизиране на Балканския полуостров
- икономически промени ( разпадане на родовата община, поява на частна собственост, усъвършенстване на оръдията на труда)
- социални промени ( икономическа и социална диференциация)
- политически промени ( военно-племенни обединия – „Славинии”)

Основен момент
Прабългари
Произход

Прародина
хипотези за произхода – хунска, огурска, славянска, татарска, индоевропейска, тюркско-алтайска

Централна Азия ( Западен Сибир, р.Иртиш)
Разселване ІІІ-ІVв.                 
придвижване на запад и установяване в земите на север от Кавказ (Приазовие и Прикаспие)
Развитие на прабългарското общество


-  поминък


- поселищен живот

-обществено устройство



- военна организация

- религия
3 фази: І-ва – номадски начин на живот ІV-Vв.
             ІІ-ра фаза-полуномадски V-средата на VІв.
            ІІІ-та фаза-уседнал начин на живот ср.VІ-втората половина на VІІв.

степно скотовъдство, занаяти ( железарство, ковачество, кожарство, златарство), земеделие, лов и риболов

юрти, аули

номадска община; племе - кан, знатни родове (Дуло, Угаин, Ерми и др.), жреческо – шаманско съсловие
ранна поява на идеята за силна централна власт

силна конница

синкретична
монотеизъм (Тангра)
развит тотемизъм
силна роля на обособеното жреческо-шаманско съсловие, храмове-капища
вяра в „орендата”(божествена сила)
вяра в задгробния живот (трупополагане)
Ранна политическа история
- обособяване на 3 основни групи: 1. „панонски” българи
                                                             2. в земите на север от Кавказ
                                                             3. към Армения (кан Вунд)
- възникване на „Стара Велика България” на кан Кубрат 632-650(665)г.
- след разпадането на Стара Велика България – обособяване на 3 направления на движение на българите:
1.      кан Батбаян – покорен от хазарите, Северно Причерноморие
2.      кан Котраг- на север по р. Волга -„Волжско-Камска България”
3.      кан Аспарух – към Балканския полуостров „Онгъла”(60-те години на VІІв.)

                                              
Разселване на прабългарите

 
 
Дискусия 1
         Въпросът за произхода на прабългарите е обект на продължителни спорове в науката. Изказани са няколко хипотези, по известни от които са: хунската, огурската, славянската, угро-финската, татарската и др. Напоследък много голяма популярност има становището, че прабългарите са индоевропейци от иранската езикова група.
         Повечето учени се обединяват около становището за тюркско-алтайския произход на прабългарите. Може би най-силният аргумент в подкрепа на това твърдение дават антропологическите изследвания, допълнени от данните на езиковедите.

Дискусия 2
         Според една недоказана версия още през 619г. Кубрат гостува на Ираклий в Константинопол, където пожелава да приеме християнската вяра.
         Косвено доказателство може да се намери в отдавна откритото съкровище в Малая Перешчепина. Доколкото то се идентифицира с вещи, принадлежали на кан Кубрат, сред тях се намира посуда с кръстни знаци и предмети с очевидно християнско предназначение. По-вероятно е да се допусне, че те са подарени на кана, отколкото че са трофеи от военна плячка. Несъмнено добрите взаимоотношения между Стара Велика България и Византия се запазват главно поради политическата взаимоизгода от мира.

Дискусия 3
         В литературата съществуват различия относно числеността на заселниците в Онгъл. Според В.Златарски те са няколко десетки хиляди, според проф. Мутафчиев – около 100 хиляди. Според последните изследвания техният брой е 250-300 хиляди. На основата на свидетелствата на Теофан, че Кубрат има петима синове, Ив. Божилов счита, че друг негов син е Кубер, който с част от българите достига Панония, а след това се установява в Македония. Друг син според Ив. Божилов е Алцек. Голяма част от българските историци не приемат Кубер и Алцек за синове на Кубрат, поради липса на достатъчно доказателства в изворите.