Книжката ДОБРИ ОБНОСКИ за българското дете

В духа на всичко, което се обменя и споделя на тази територия - имам удоволствието да ви представя първата ми книжка за българските деца - ДОБРИ ОБНОСКИ. Тя е част от поредицата 12 брошури по Гражданско образовоние, издания на Фондация Миню БАЛКАНСКИ, но само тази тук засяга и вашите възпитаници.

Илюстрациите са много, но не мога нещо да се справя с публикуването, за мой срам. Ако някой ме подсети как става, ще заредя и снимки.

Засега разпространението й върви от уста на ръка. :-)

Предлагам ви част от книжката за информация. При интерес, моля, свържете се на имейл anananieva(@)gmail.com

      Кашлянето, секненето, кихането се правят по най-незабележимия възможен начин и непременно в салфетка или кърпа. Всички тези естествени реакции на организма не бива да се спират, когато сме сами; те са здравословни, но ако сме на театър например, можем да спрем кихавица като притиснем носа в основата между очите или като погалим ноздрите. Прозявката се овладява като изпуснем въздух през носа, а кашлицата – като вдигнем поглед нагоре.

Опитай 3 дена подред по 10 минути да се разхождаш у дома с твърда книга на главата без да я държиш с ръце. Така бързо се получава приятна походка и горда осанка. Как беше при теб? Стана ли? Опиши резултата тук, ако желаеш:

      Пробвай у дома с някой от семейството – осбено с брат или сестра – да седнете красиво. Кой го направи по-добре? Как? Запиши, ако обичаш:

         При първи удобен случай опитай да възспреш:

кашлица,

кихавица,

прозявка

по описания по-горе начин. Получи ли ти се? Сподели, моля:

Благодаря!

Тонът на говора: Ако  изречем и най-хубавите думи с властен и заповеднически маниер, те стават враждебни. Хората запомнят как са се чувствали след разговора с теб, а не какво точно си им казал.

      Обръщение: Българският език дава възможност за учтивата форма на „вие” – ползвай я! Вярно е, че днешните отношения предполагат почти незабавно преминаване на „ти” след запознанство, но нашият съвет е да не бързаш да го правиш, особено с по-възрастни от теб, а да останеш за дълго на „вие”. „Как сте, мадам Попова?” звучи по-различно от „Здрасти, госпожо!”

         Какъв е правилният изговор на следните изкривени произношения?

         „ИнЪ бозЪ”, „Нема ‘лЕб”, вървЪ, спЪ, ходимЕ, пеемЕ, учителЪ, преподавателЪ, зъболекЪрЪ, „унЕверситет“,„дЕректор“, „бЯли“, „голЯми“, „видЯни“, „голЕм“, „хлЕб“, „бЕл“, „нЕма“, зИлЬенУ, дИтЬе, четЪх, влязЪх, донесЪх, «Ко да прайми сья?»

         Благодаря!

Общовалидни правила за разговор са:

      Не се разказват страшни истории и случаи за смърт и болести. Особено пред хора, които са болни. Не се описват истории за катастрофи по време на път. На масата не се обсъждат неща, които да отнемат удоволствието от храненето. Храната не се критикува. Не се любопитства за чужди работи. Не се питат хората на колко години са. За околните се говори само коректно, без да се обижда никого. Внимавайте не само с думите, но и с ироничните усмивки, двусмислените реплики и многозначителни погледи – те нараняват дори повече! Младите изчакват по-възрастните да се изкажат и да ги поканят в разговора. Остроумието трябва да се прилага с мярка, без да се засяга никого, включително и отсъстващ човек. Злословенето по адрес на неприсъстващи лица е клюкарство и клеветничество, това е недостойно поведение. Грешките на събеседника се поправят само внимателно, защото може и ти да не си прав.

         „Струва ми се, че грешиш.”, „ Аз мисля по друг начин.” – фрази, с които можеш да изразиш несъгласието си възпитано. Те дори оказват по-силно въздействие от грубите изрази: „Това не е вярно!”, „Ти нищо не разбираш!”.

      Пред чужденци не се говори на български, или веднага им се превежда. Отблъскващо поведение в присъствие на чужденци е да се кикотите постоянно на нещо помежду си – така те могат да останат с впечатление, че се подигравате на тях! Общо правило при общуване с чужди граждани – никога не говори лошо за България! Те сами ще видят проблемите, но ако искаме да ни уважават – нека първо покажем, че сами се уважаваме.                          

 ...................................

Култура на щастливото семейство

         Ето че наближава краят на нашите срещи, скъпи приятелю!

         Като награда за твоето усърдие и търпение, ще ти  открием

най-скъпоценната тайна ...

         Всичко дотук е важно и съществено за успеха ти в обществото, но за истинско щастие трябва всички тези правила да прилагаш първо с най-близките си хора у дома – майка и баща, сестра и брат, баба и дядо. Напълно погрешно е твърдението, че домът е мястото, където да «изсипем» горчилките, преглъщани на обществените местa. Напротив – вкъщи се прибираме вечер, уморени от битките, които сме водили през деня. И домът е нашият акумулатор, хранителната ни среда – каквато е тя, такива ще сме и ние на другия ден! А тя зависи само нас – от старанието на цялото семейство да я направи ведра, топла, дружелюбна.

         Усмихвай се! За да си мрачен или тъжен, трябва да има особена причина. Ако няма такава – бъди винаги ведър и приветлив!

      Добрите отношения идват от сърцето. Изкорени от себе си всяка злоба, завист и ненавист към когото и да е. Научи се да прощаваш великодушно грешките на другите – за да ти прощават и на теб! Споделяй успехите си с приятелите и семейството си и се радвай искрено на техните успехи – те са част от твоя свят, а ти – от техния!

         Помни винаги, че видимият свят е само временен и всичко материално е преходно. А – според древната източна философия – твоята  Душа и Ум са безсмъртни, те съществуват във вечността и от теб до голяма степен зависи как ще продължат битието си – дали душата ти ще се прероди в  грозна жаба или в красиво и щастливо човешко същество, например в синеока принцеса...

Доскоро, преродени принцове и принцеси!

 Беше ни особено приятно да сме заедно!

Твои: Мисис Ан и Малина Михайлова