Ръката на приятел

Ръката на приятел ни е нужна.

Само сърцето знае за какво

наивната привързаност ни служи

и търси упоителния говор.

И се оказва, че съвсем не може

да устои на думата столика.

То присвоява си нюансите и божи

и ароматите, от нея бликащи.

В речта на близък и приятел

такава необятност се разкрива.

Сърцето в нея се разтваря

и соковете и попива.

Те ще му стигнат до тогава,

докато думите изсъхнат

и видиш как се разпиляват,

а вятърът краде дъхът им.

Животът многословен е и трябва

сред думите все някой да те води -

разбираща усмивка, стапяща се бавно

и в песента, покълваща отново.