Надежда

                        Слънцето изгря за твоите мечти,

                        но аз ги видях по друг начин с моите очи.

                        Може би си вярвах,но можеби не,

                        винаги си казвах че сте едно за две.

                        Влакът си отминава,но смопена остава,

                        той горчи ,само в моите очи.

                        Невидя ли какво се случи,с този който се отучи,

                        oт това,което беше изживял и пропилял.

                         Но сега вече е различно,сега за всеки

                         всичко е фънтастично.

                         Това което видях,това което съзрях,

                         всичко беше една грешка,една мечта,

                         която никога няма да забравя!