НЕЩО КАТО ИДЕЯ

Да не забравя,ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ! По скоро честит сняг, мартенска работа…. Та исках да ви разправя, за една идея, която се пръкна преди години, когато ме халоса не ябълка, по му мяза дъска с пирон. Не помня, Макиавели ли или някой друг беше казал, че езикът служи на човека да  прикрие мислите си. Не става дума за този език, а за онзи дето не използваме анатомичния си език, а за езика за който казваме, че като поговорим малко ръцете ни омаляват. Убедих се, че идеята не е за изхърляне, когато си спомних няколко случая. Преподавателят ми по френски език в института Рачо Казански, баща на известния по късно изпълнител на френски шансони Казански. След като попадне на мен да чета,някакъв текст по френски /той посочваше, а после поглеждаше, на кого е попаднал/, на второто изречение ме спираше. Веднага караше Анито-колежка, да му прочете нещо, за да му се промият ушите от моето произношение. Тогава се убедих окончателно, че езиците не ми се отдават. Права беше и класната- учителка по литература в прогимназията, дето ми казваше, по краснопис 3, по правопис 3 и понеже добре се излагаш, по изложение 4. Добре, че беше комшийка та ми писа в дипломата за 7-ми клас мн.добър 5. Тогава бяхме на 5-то бална система. С една дума разбрахте за моите заложби по езиците. По късно други 2-3 случаи ме убедиха окончателно в необходимоста от такъв език. На официална вечеря съм в Милано, До мен съпругата на президента на фирмата, на която гостуваме, много готина, бивша топ маникенка. Не помня, какво сме си говорели, но бяхме най веселите на масата. Съпругът и я запита дали владея добре английския/ преводачката ми превежда /,  съпругата-нищо не знае от английския, но всичко му разбирам.Втори случай: Летя за Сан Франциско, до мен филипици. Докато кацнем знаех как се казват, при кого отиват, за цунамите взели жертва стотици филипинци преди няколко дни….Трети случай: на връщане от Калифорния, обяснявах на един американец от Чикаго, че по проект на един немец- строителен инженер е построен известният висящ мост Голдън гейт през 1938г, а проектанта е починал 1937г т.е. не можал да си види рожбата. Как разговарях с тези хора? Незнам колко английски думи съм използвал без ред и граматика, но знам че винаги след тези разговори имах мускулна треска.Някой да не помисли,че подценявам изучаването на чужд език, боже опази! Ако е така, значи ме е ударила не дъска, а греда.Просто си мисля за онези, които са на възраст, за тези които нямат възможност да учат чужд език, а им се налага да се упътят или да упътят чужденец, макар и веднаж на 10г. Сега се досещате, става въпрос за разговор чрез жестове. Не неговорим за езика на глухонямите, там вземат участие и устните, но има жестове които могат да се използват. По близо сме до мима. Преди години четох книга за мимовете, направи ми впечатление, в един манастир ежедневната служба на монасите продължавала с часове. Младите монаси, нали са млади, си измисли жестове, за да разговарят по време на службата .
 Защо да не използваме,т.е. да подберем жестове, които са почти еднакви и по смисъл, .на чукчи, китайци, испанци, европейци…..Знаем,че използваме горе долу от 800-1200 думи в ежедневието. За да съм по ясен ето няколко примера: когато искаме някой да дойде при нас му казваме ЕЛА, в същото време му махаме с ръка. Когато същото лице е далече и знаем,че неможе да ни чуе разчитаме на жеста. ДА, НЕ, потвърждението и отрицанието в цял свят и децата знаят,е с клатене на глава. Наистина у нас и още един или два народа го правят обратното, но това не е беда
НЕЗНАМ- повдигаме рамене и вежди, ПИЯ- пръстите присвити, палеца сочи полу отворена уста. ЯМ, ЧУКАМ/става дума за чук/ за другото чукане всички знаем
Някой думи изискват повече жестове, но са все познати
Да си дойдем на думата. Можем да направим с общи усилия жестомимичен речник/става дума за популярен, а не специализиран/ ползвайки думите на най малкия българо- някакъв си речник. Предварително знам коментириите на някой. “ тоз иска да ни върне в пещерите!”. Напълно прави са, тогава хората по са се разбирали, сега някой говори повече от час, без да разбереш какво иска да каже. Дано не съм от тях!