Цифров vs./and класически

В духа на расправиите, понякога се изморявам и решавам да споделя нещо приятно и разпускащо. Душевният жребий определи сега да споделям снимки и аз мисля да извадя от една серия две снимки, с които искам да ви кажа нещичко и да си похваля вярното фото, което ми служи почти годинка вярно. А аз само го използвам, използвам ... и една добра дума за него не съм казал.

Ето и двете снимки:

Pelikan
Снимка 1 Пеликан

PelikanZoom
Снимка 2 Баш същия

Както всеки уважаващ себе си орнитолог би казал - Пеликан като пеликан. Аз понеже дори не съм биолог, пък камо ли зоолог, ще разкажа с две думи за двете снимки.

И двете са правени с моето апаратче - Olympus FE-110. Едната е с надупен на макс оптичен зуум - 17 mm (почти 3х). Другата е и с цифровото увеличение - мисля, че към 4 х (общо 12). Правени са на резолюция 5 МПиксела, кропнати и намалени почти на половина, за да се съберат в колонката.

Какво отбелязвам аз? Всеки знае, че цифровото увеличение не е препоръчително поради несъвършенството на интерполационните възможности на микропроцесорната техника, или с други думи - увеличението си е чиста математическа субективизация на софтуериста, заложил моделите в паметта на апарата...

В случая с моето апаратче се забелязва един приятен феномен. Цифровото увеличение е постигнато невероятно сполучливо и почти без забележки, в сравнение с гигантите в цифровата фото индустрия. Другото по-забавно нещо... Не знам дали имате наблюдения от снимане на много отдалечени обекти с голямо увеличение? Обектът шари из кадъра, сякаш го гониш с пушката да го гърмиш. Особено, когато си неврологично проблемен като мен и имаш по-силно треперене на ръцете от нормалното. Обаче моят верен запечатващ приятел се справя и с този проблем, па макар и никъде да не е упоменато в ръководството. Може би някои производители смятат такива екстри за съвсем нормални качества на цифровото фото...

ПП Ако някой се пита кого съм снимал, това е един от пеликаните в Софийския зоопарк