Невероятно, но факт!

На много ужасии се нагледах. Учуди ме, че и в детската градина попълват тест. Как се получи така, че тестът - с най-голям процент на не точна оценка /преписване,  налучкване и....../ стана основна форма на изпитване и всички отчитат по-високите резултати доволни на фона на съсипаното ни образование..

Роси, тези които не се примиряват стават лоши.

 Мили момичета,налага се да стискаме зъби,заради недомислията на МОМН, и в същото време да даряваме с обич и грижи децата.

Вяра, повдигаш много наболял проблем. Отдавна се питам как трябва да се постъпи, когато дете на седем години не е посещавало предучилищна група или подготвителен клас. В ППЗНП се казва, че детето постъпва в училище с удостоверение за завършена такава група, но не се указва какво се прави, ако няма такъв. Не можем да не ги запишем в училище, а записвайки ги без документ извършваме нарушение. И само още една вметка - не си мисли, че подобен проблем съществува само в малките селища. Такъв проблем съществува и в големите градове, дори и в София. Работя в училище, в което преобладават децата билингви. Единици от тях са посещавали детска градина. Отделен е въпросът какво са научили от посещението си там и дали изобщо са я посещавали или просто им е издадено удостоверение. А не искам да повдигам въпроса как точно изписват елементите, дори и да са го правили в предучилищната.

Натъжих се, когато вчера разглеждах диагностична анкета за готовността на децата в първи клас. Там имаше задание дори да прочетат срички и думи. Такова чудо при нас няма. Но, сигурно, за да го публикува колежката, при тях постъпват такива дечица. А след това искат на изхода всички деца да покажат еднакви знания и развитие. Как да стане това, при положение, че старта не е равен? Или учители като нас, работещи с такива деца, са некадърни? Съжалявам, може и да съм крайна, но отдавна тези проблеми не ми дават мира...

Естествено, че детето - ходило или не, знаещо или не - НЯМА  да остане в дДГ...

И как точно да бъдат мотивирани дечицата с действителни знания и желание?

Rosica Aleksandrova wrote :
С тези неща не мога да се примиря и не мога да бъда хич спокойна. Ето това зажумване с едното око, а понякога и с двете, съсипа образованието ни, а да не казвам, че съсипа и България!

Преди няколко дни срещнах една майка на първокласник- ромче. Попитах я дали  е минал синът и за 2 клас, като знам много добре отговора. Моята стая е до стаята на 1 клас и знам от колежката, че то е идвало има- няма 2 месеца общо  на училище. Когато идва, бащата е с него и до края на часовете стои на коридора. Аз не го издържам това, а колежката ми - не знам! Та майката ми каза :" Ами то нали не може да ги оставяте да повтарят и пак ще  е при тази госпожа!" На въпроса защо не праща детето на училище, тя каза, че то не искало и не може да го кара насила.. Казвам ви, колеги, че бях бясна. Така си знаят привилегиите, че сме абсолютно безсилни.  ТЯ ЗНАЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ЩЕ МИНАВА, БЕЗ ДА ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ! Роси, права си! Нашите управници са същите като тези, за които кап. Петко Войвода написа на черното знаме "Те погребаха България!"

Единственият начин да се променят нещата е да вдигнем врява по медиите и да кажем, че няма реална интеграция и това ще са хора неграмотни, които цял живот ще са храненици на държавата. Това, че са записани в училище нищо не значи. Те просто не искат да учат! Трябва драконовски закони. А това дето не можем да ги оставяме е заради парите. Държавата не може да плаща 2 пъти за едно и също дете. Чудя се как ще издържа стотици хиляди неграмотни без шансове за работа като пораснат и от къде българи в държавата, които да ги издържат.

 Това е и моето мнение....и аз работя с 99% роми и снимката по-горе много ми напомня картинката, която виждам всеки ден на село.  Пишем проекти, с които целим интеграцията на ромите, по-високо качество на образованието им, но те самите неискат да се интегрират. Преди 3 години ограмотявах родителите на учениците си /по проект за обучение на възрастни/, на тях им плащаха, за да идват на училище и те пак неискаха да учат. Как да чакам такива хора да пращат децата си на училище и да държат на образованието?

А някой има ли идея как да се оправи бъркотията?

Защото вчера тръгна например гласуването на ЗИД на ЗНП в Парламента, който прави обхващането на децата на 5 и 6 г. задължително. Това означава и - че ще е безплатно за родителите. Това оправя ли бъркотията? Май е някаква стъпка напред. Поне решава въпроса кой плаща сметката.

Остават други два много важни въпроса:

1. какви занимания на 5 и 6 годишните помагат те да се подготвят и на 7 да имат добър старт в училище (тук и в братската общност на предучилищните педагози се писани доста мнения че сегашната програма за 6 годишните за "предучилищна подготовка" не е каквато трябва, защото не съответства на възрастовите им особености и се случва да намали интереса на децата към ученето даже - така ли е или не? може ли просто да се разчита на обикновената програма на детската градина за 5 и 6 годишни, за да се изградят нещата които помагат за 7 годишните, или тези сегашни различни деца - по социални, етнически и пр. причини имат нужда от специални програми?)

2. къде е най-добре за децата "да са обхванати" - в ДГ или в училищни групи? ЗИД-а продължава да дава и двете възможности, както сегашния ЗНП дава възможност задължителната предучилищна подготовка за се прави в група в ДГ или в клас в училище. Тази дублирана възможност спроед мен пречи, а не помага на предучилищната подготовка да си направи стандарт за добро качество. А според вас?

И последно: измененията предвиждат за децата "с различен майчин език", да се осигурят "занимания по български". Аз не см попадала на методика за ученето на български като чужд език от деца. А вие? Възможно ли е ученето на български от деца с друг майчин език да се прави по педагогическа интуиция, или все пак като повечето дейности от изкуството да се учат деца и за него си трябва методика.

Също така са предвидени многократно увеличени глоби, които родителите на сниманите по-горе деца никога няма да могат да платят, както не са могли да платят и предишните.

Други мерки да ви идват наум?

Ето тук (http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2010/proekt_izmenenie_ZNNP.pdf) от 1 месец стои предложението на МОМН за изменение на ЗНП. Само 3 страници е. Толкова са и мотивите към него. Които са неадекватни и непълни. Но им прави чест, че са ги публикували.

 А относно програмата за 5-6 годишните, смятам, че въпреки, проблемите, които вероятно и там има. Дава не малко възможности. Срещат се обаче много амбициозни учителки в ДГ, които се мъчат да ограмотяват децат там по насилствен начин с тетрадки за домашна по писане, по смятане и по какво ли още не. Разбира се има и другата крайност, поради некомпетентност, бехаберие и т. н., никой не издирва ромските деца за задължителната ПГ. Просто нямат интерес, тъй като имат деца за двете си смесени групи - ромски децяа не са им необходими.

 После идва нашият ред деца за училище няма  тръгваме по землянки и по поляни да си съберем клас. Взимаме седемгодишни без подготвителна, шестгодишни, зада запълним бройката и се почва. МЪКА, МЪКА!

 Магистърската ми дипломна работа беше на тема "Ограмотяване на билингви", ръководител доц. Румяна Танкова, дори и по специално разработена сиситем тези деца се ограмотяват трудно, камо ли по аналитико-синтетичния метод.

Абсолютна безисходица, аз съм на седмото небе от щастие, когато някое от моите деца запоне да чете, а пък за исане да не говорим.

 Ох, Дочеее! Ако не ни боли за българското образование, ще бъдем ли всеки ден в общност начално образование, за да търсим разрешение на проблемите. Лошо ли е човек да си признае, че не е специалист в дадена област? Лошо ли е да обменим опит и да си помагаме в трудни моменти след, като МОМН не ни обръща внимание! Нека се вслушаме в съвета на Кубрат и бъдем единни! Определено това ще доведе до по-добър резултат в нашето Образование! Преди 10 години и аз разсъждавах по този начин, защото в училището преобладаваха българчета, но когато човек се сблъска с действителността, започва да разсъждава по друг начин! Вярвай ми!

Люра, а ще имат ли проблем началните учители с тези твърде малки деца спрямо обичайната възрастова група с която работят? Питам лаишки, но логиката ми е - защо детски и начелен учител са разлчини професии, ако не заради възрастовите особености на децата и различната педагогическа задача, която е възможно да се изпълнява с едните и с другите?

Или пък в училище ще се наемат и детски учители за работа с малките?

Не знам кое е добре. Просто се опитвам да си представя как ще стане на практика и не ми е много ясно.

ПП. Само една вметка за глобите. Това, че са "от общините", както и това, че се предвижда в бъдеще постановленията за глоби да ги издава училището (директора) е без значение. Глобите се събират от НАП, независимо на кой административен орган принадлежи правото за издаде постановлението за глоба. И проблемът с тези точно глоби е, че са несъбираеми. Т.е. нод 95% от лицата на които се налага глобата нямат доходи (видими за данъчните власти), които да се запорират частично от НАП до изплащане на глобата. Така че - аз лично не бих очаквала някакъв ефект от тази мярка. Още много време тя ще стои в закона с образователно-възпитателна цел за хората с високи и светли доходи, които не се интересуват от децата си.

Съгласна съм с всичко, което казват и Дочка, и Вяра и Юлето. Аз също съм категорична, че първи клас трябва да се повтаря!!! Отиването във 2 клас без да е грамотно, няма никакъв смисъл, не влияе добре и на знаещите деца. "Умните хора" твърдят, че децата се стресират, оставайки да повтарят класа. Не е вярно: децата, които ще повтарят 1 клас не знаят за какво става дума въобще. 

Да се включа и аз в дискусията.

Не считам, че мястото на шестгодишните деца и особено на петгодишните е в училище. Но не считам и че детската градина е мястото, в което децата да се ограмотяват (както сега на много места се случва). В резултат - в училище попадат все по-изнервени деца, с погрешно усвоени навици за четене и писане (неправилно изписване на елементите, буквуване и т.н.). Просто в ДГ децата трябва да се научат да контактуват със себеподобните си, да слушат приказки и разкази, да усвояват лексика и обогатяват речника си, да развиват фината си моторика и т.н. И всичко това трябва да е под формата на игра.

А за ромските деца - докато нагласата на този етнос не се промени, докато самите те не осъзнаят, че образованието е ценност, а не нещо мъгляво, резултатът ще бъде все тоя. И тъй като все отнякъде трябва да се започне, за тях  целодневното обучение  трябва да е задължително. Паралелките също трябва да са по-малобройни, за да може учителят да обръща по-голямо внимание на всяко дете. Добре би било и часовете по БЕЛ да са в по-голям обем.

Ами ето, че вече се очертават на базата на коментарите ви и решения, които трябва да се вземат предвид от управляващите. Може да съм обръкала нещо, но нали дискутираме ще ме поправите:

1. Ако ДГ си свърши качествено нейната работа  - социализация, самостоятелност, хигиенни навици, общуване и сътрудничество (през всичките групови занимания на децата)  и начало на финна моторика с оцветяване, но без букви и други учебни елементи, + говорим български - където трябва - училището ще започне добре. Само че трябва да се разберат практикуващите професионалисти от ДГ и от Нач. училище, какви са белезите на "училищна готовност" и МОМН да ги остави заедно да направят и програмата и теста.

2. Ограмотяването в първи клас е абсолютно необходимо условие за целия училищен успех на децата. Не  е редно да се преминава във втори клас преди да се стигне полезно ниво на ограмотяване. Писхическите щети върху децата от повтарянето на 1 клас са несравнимо по-малки от психическите щети от несправянето през следващите 11 години.

3. Децата на България живеят в различни реалности според общонстта си, според личните си особености и специалните си потребности. Поради което, адаптирането им в училище и целият им процес на учене върви на различни скорости. Мисията на училището -да им осигури равен достъп да образование, към настоящия момент изисква:

а) намаляване на броя на децата в клас, за да може да се индивидуализира процеса на обучение и различните съвременни деца да постигат сходни резултати  в рамките на всяка учебна година (и респективно увеличаване на единния стандарт за издръжка на ученик)

б) адекватна професионална помощ за учителите при работа с деца със СОП - независимо дали проблемите са диагностицирани формално или не. Това означава специалистите в ресурсните центрове или в училище (не знам къде е по-добре да са специалистите, мисля, че зависи от големината на училищата) да са достатъчно на брой и по вид, че да могат всяка седмица да се събират в училище извън часовете с учителите по етапи поне за 2 часа и да обсъжат с тях проблеми на ученици, които биха могли да се дължат на леки или по-тежки форми на СОП, отделно от индивидуалната работа със самите деца със СОП)

в) достъпна и адекватна извънучилищна подкрепа за семействата в уязвимо положение и разтоварване на училището от ролята на разпоредител със социалните помощи и детски надбавки, която му е неприсъща и му отнема от времето и енергията за качествена работа с децата.

г) пом. директор по образователната медиация във всички училища с многоетничен състав на учениците (може също, ако е мънчка общината да бъде общински образователен медиатор). Един поне човек трябва да има, на който работата му да е да познава всичките ученици от "немотивирани" за образование семейства и родителите им, да проверява всеки ден посещаеммостта и от 2 час нататък да се занимава с издирване и прибиране на липсващите, ако не са болни. Този човек трябва да се избира с най-високо развити способности за комуникация с хора с различна курлтура, търпение и да се ползва с авторитет и доверие, както сред въпросните проблемни семейства, така и сред учителите. Т.е. когато се избира конкретинят човек - пед. съвет ще трябва да може да го срещне, да го пита и да го приеме преди да бъде назначен.

Остава да добавите още и промените, които трябва да се направят в самите програми за обучение - часовете по БЕЛ например трябва да се увеличат за сметка на други часове, в които постигате резултатите за по-малко време или за сметка на целодневното обучение?

добавяме го, после ще преномерираме и ще го сложим № 1

00. 100% обхват на подлежащите деца в предучилищните групи за 5 и 6 годишни.  което означава всяка община да оповести кои са й общинските експерти, които се занимават с обхвата и от м. май до м. ноември да дава ежемесечни отчети за тяхната работа, а през месеците декември-април да ги ангажира с популяризиране на образователните задължения на родителите, местата за задължително обхващане и друга работа на терен - махали, нас.места без ДГ и училище и пр.

Също така - община, която не е осигурила обхват (с изключение на приодшли инцидентно в общината семества с деца преди по-малко от 2 месеца), ще трябва от собствени приходи да плати компенсираща подготовка на необхванатите деца.

Вяра, и в училище се записват така деца. Изобщо използването само на финансови механизми от националното ниво за управление на системата, без никакви други, има тежко деморализиращ ефект (във всяка публична система и във всяка държава).  Малките компромиси и "затваряне на очи", не започнаха от внезапен пристъп на мързел на учителите, а от парализиращ страх да не се загуби финансирането дето "следва децата". И..убиха почти напълно възможните позитивни ефекти от делегирането на бюджетите.

Ами дайде да мислим как трябва на практика да се направи, че в практиката най-не им достигат идеи на националните политици. По принципите вече им поувряха главите. Ама ще трябва да им кажем и как. Щото в политиката не са останали никакви практикуващи професионалисти от почти никой сектор. Хич няма да е лесно. Почти като ограмотяването на билингвите е  процесът, но трябва да го почнем. Иначе ще трябва да се пенсионираме на 86 години.

Най-хубавото е, че в тази общност срещаме съмишленици за всичко - заедно се радваме на успехите на колеги, заедно решаваме проблемите на други. Доволна съм,че Ви открих всички вас, че ме приехте  и че ми помагате да се усъвършенствам.На всички вас,момичета и мочета - УЧИТЕЛИ - БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!

Мисля, че районирането не е подходящо решение, защото хората вече се  движат много - и се местят след възможностите си за работа и си сменят мястото на живеене според възможностите да му плащат издръжката, които също се променят по няколко пъти в периода докато децата им учат. Също така помислете за някои проблемни ситуации - конфликт между дете и учител или конфликти между деца, за които родителите разбираемо предпочитат преместването пред дългото и несръчно изясняване кой крив кой прав, което е травмиращо за детето и/или за учителя и/или за родителя. Тези случаи не са преобладаващи, но ги има. И понякога спасяват и деца и учители и родители.

Другата прична е по-частична, но засяга все пак 40 % от учениците, които са натрупани в няколкото големи града. Понеже децата вече не може  (просто не е добре за тях, не че е забранено) да се движат непридружени - родителят предпочита училището до работата си, а не това до дома, който често е на 10-15 км. от работат му.

Изчетох всички постове и причината да не пиша досега е, че вие изчерпвате и моето педагогическо битие. Присъединявам се  към идеята за повтаряне на първи клас, защото тя наистина е по-малкото зло.

Освен това, аз също смятам, че финансовите глоби нямат никакъв ефект, защото не съм чула някой недобросъвестен родител да ги е заплатил. Настоявам и за по-сериозни мерки към тези родители.