Специален пост за СПЕЦИАЛЕН РОЖДЕНИК - ЧРД ДЖЕЙМС (Благодаря на администраторите!)

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда.

Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим...

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно!

ЧРД ДЖЕЙМС!

Искрено ти желая много неща: здраве в семейството; любов и страст в брака; бескористни и всеотдайни приятели; вдъхновение във всичко, което правиш... Не искам да пропусна нещо и затова ти желая да получиш в живаота си всичко, от което се нуждаеш! Наслаждавай се на щастието си, но се наслаждавай и на трудностите, защото без тях, няма да усетиш, че щастието те е споходило!

И още веднъж

Честит празник! Ето и моя виртуален подарък - на това видео попаднах наскоро. В началото ми се стори малко странно непознати да ми казват, че ме обичат, но  като погледаш малко, ти става хубаво на душата :).

 http://www.youtube.com/watch?v=bcA6s6Nvlug

Джеймс, благодаря ти! Напипал си слабото ми място :). Падам си по не толкова хард музика, а по по-мелодична, пък и по-романтична :). Да не говорим за текста на песента - чудесен е! А тия двамата добре си прекарват, без да имат претенции за кой знае какви танци - щастливи са един с друг...

Що си мислиш, че не знам какъв "тип" си? Надушвам готините отдалече :) Тук си намерих няколко такива наведнъж!

Сигурна съм, че подаръкът по-горе е най-ценният, който си получил! :)

Еееее, и ти ли? Недейте така бре, хора, то и без това тук е много тихо и пусто...

Но щом си решил, така да бъде :) Ще те чакаме да се върнеш скоро.

Парчето никога не бях го чувала - уникално е, Джеймс, благодаря! Ще си го слушам редовно :)

Миличък, нали не мислиш, че да се притесняваш за другите е ненужно или е недостатък? Те, всъщност, другите изграждат голяма част от живота ти - как ще протече, какво ще се случи, кой ще ти достави радост и кой - мъка и т.н. Сам можеш да си изградиш само отношението към тях и това какво ще бъде отражението върху теб от тяхната намеса в живота ти. Не знам дали ме разбра и, по-точно, дали правилно изразих това, което чувствам... Ама е нещо такова :)

Чакаме те обратно! Скоро :)

James,

Надявам се не съм прозвучала като някаква строга лелка (просто не харесвам прекалено силно звучаща музика, сори, това значи метъл предполагам :).
Харесвам всичко останало обаче.

За Бглог и пристрастяването - познавам няколко души (аз съм в това число), които са или бяха много силно пристрастени към блога.
Не е чудно защо - тук се отбиват много готини хора; с най-различни професии и интереси, така че никога не е скучно. На мен поне никога не ми е скучно, дори и сега, когато доста народ е в творческа ваканция :).

Много от пишещите тук стават приятели и в реалния живот (ние например гостувахме на Таничко и Жоро, които живеят в Колорадо, и станахме приятели и на живо, те са страхотни хора и без блога нямаше да ги познаваме; децата ни също се сприятелиха).

Аз съм човек, който  предпочита да вижда хубавото във всичко, и може би затова съм толкова сантиментална. Но и сега тук намирам прекрасни приятели и стойностни хора, така че продължавам да пиша тук, въпреки че (ти ще ме разбереш добре) като емигрант животът ми не е лесен, нямам почти никакво свободно време.
Поздрави, пиши, когато ти се пише, желая ти успех

И да кажем, че ще внимавам с готините... каквото и да означава това :)))