ПРИКАЗКА ЗА БАБА МАРТА

ПРИКАЗКА ЗА БАБА МАРТА

         Ще се опитам да ви разкажа една история, която вероятно се повтаря всяка година. Ние всички знаем, че Баба Марта има цели единадесет братя. Някога много отдавна, още когато Баба Марта беше млада, братята и тяхната сестричка си живееха задружно, никога не се караха и бяха щастливи. Не че сега не си живеят щастливо, но все нещо се карат, а Баба Марта все ги навиква. Та чуйте сега какво се случи.

         Една година всички братя и сестрата взеха решение през есента да оберат гроздето от лозето и да направят от него вино. Да имат с какво да се топлят през зимата. Речено-сторено. Всички се потрудиха както се полага, а Баба Марта беше най-пъргава и прилежна. Цяла есен се занимаваха с тази дейност и в края на годината всеки един от тях си имаше по едно буренце руйно вино. Най-много се радваше, разбира се, Баба Марта. Тя си прибра своето буренце, скъта го в ъгъла на мазето и с нетърпение зачака да опита виното. Реши да почака, та благословената течност да отлежи, както си му е редно.

         Случи се люта зима. Братята често посягаха към чашката – да се постоплят през дългите зимни нощи. Като най-активни в тази дейност се отличиха  Голям Сечко и Малък Сечко. Те двамата бяха най-буйните и безразсъдните. Особено Малкият Сечко. Той и без това си беше най-малък, ама вършеше лудории поне за двамина. Всички хапваха и пийваха на корем и скоро техните буренца започнаха да се изпразват. А зимата не свършваше.

Една вечер братята се излежаваха покрай разпаления огън, замезваха и попийваха.

- Хей, братя – обади се Голям Сечко, - я дайте от вашите буренца, че моето нещо е пресъхнало.

- Стига, бре! – скара му се Малък Сечко – Моето отдавна пресъхна, а като гледам и в другите не е останало много.

Всички подскочиха и с изненада установиха, че буренцата им са празни. Търсиха, търсиха, нищо не намериха, но все пак в ъгъла на мазето откриха закътаното отлежаващо буренце на сестра им.

- Хайде да си налеем по една чашка и да си траем. Сестра ни нищо няма да забележи – предложиха Сечковците.

Така и направиха. Разбира се, всички приеха предложението. Наляха, отпиха и им хареса. Същото се повтори и на следващата вечер, и на по-следващата...

Пролетта вече пристигаше, а Баба Марта все очакваше винцето й да поотлежи. Виждаше, че братята й са много весели и им се радваше.

Реши да ги изненада чак през пролетта. Зимата вече си беше заминала. Една вечер Баба Марта сготви вкусните си гозби и покани братята. Разположиха се юнаците около масата, а сестра им тръгна да им налее от своето отлежало вино.

Като разбраха какво ще се случи, братята се изнизаха гузно още преди да чуят яростния писък откъм мазето:

-  Проклетници! Какво сте направили? Ах, да ми паднете!

Разярената старица изскочи от мазето и хукна да гони своите братя, като кълнеше и трошеше всичко около себе си. Изви се истинска буря. Баба Марта задърпа, закъса постелки и одеяла. Заваля сняг. Дълго плака, а валежите не преставаха.

По едно време се замисли. Беше разбрала, че няма да опита от винцето си, но все пак нали обичните й братя го бяха изпили, а не някой разбойник. Та нали тя го беше правила и за тях. Засмя се и отново всичко просветна. Утрото щеше да бъде слънчево.

Похапна, потърси чашка да накваси пресъхналото си гърло и като не откри винцето си отново се разбесня. След малко отново се успокои и така продължи целия месец.

А дечицата запяха песенчицата:

„Баба Марта кат’ дете

Ту заплаче, ту се смей”

Та това е историята. На мен много ми хареса и винаги ще си спомням за добрата Баба Марта, когато уж пролетта е вече при нас, а изведнъж завали сняг. Какво да се прави, та нали Баба Марта все пак е жена!

 Вместо поука:

Щом Баба Марта се засмее

изтичай пак на двора ти.

Тогава птичка ще запее,

игри любими започни.

Ако пък Баба Марта се намръщи

отново бързай  и не се бави

Прибирай се направо вкъщи,

че буря може да те връхлети.

А Баба Марта е чудесна.

Закичва мартенички тя.

Деца, да я поздравим със песен

и много обич в нашите сърца.