Сложила вечерен грим, тя вървеше в своето измерение. Дъвчеше шумно дъвка и правеше лилави балончета. Не мислеше за общата си култура, не мислеше за предизборните обещания, не чуваше тревогата на другите.
      За нея нещата бяха прости и ясни, но едва ли знаеше каква ще е след онези 10 години ходене по мъките, наречени млади години.
      А със сигурност имаше потенциал да е нещо повече, но няма...