Днес на спирката, сутринта, на път за работа ми се случи нещо необичайно. Вървя към пейката и виждам един дядо, просълзен, със зареян поглед напред в празното. Приближавам и го чувам:
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"
Сълзите му се стичат, хората около него гледат с наведени глави земята и мълчат. Въздухът е тежък. Бабата до него се . ...