Кьотекът, който... :)

На Веско от Рамбо :)



За кьотека, в който с туби
у суратя
           удряхме се бурно
яз ке ти разкажа.
          после пък –
ке та размажа...
кат мухица на паважа.

Гилаше си он с кафева шапка,
май го биеха с лопатка.
Броеше вечер падналите зъби,
очите му – същински гъби...

Бе трудно да го заговориш –
я ‘земи да го разпориш!

Познаваше кубетата
и тананикаше фалшиво песни
та за туй отнасяше
              крошета лесни

Единственият,
който можеше
да сгъва питиетата
без да пробва от мезетата...

Една вечер ми каза
просто тъй и без омраза,
че тръгвал да дири мъжа
по-силен дор' от дъжда :)


The Maker, 2006, Из поемата "Спаринг"