Народ срещу тирани

НАРОД СРЕЩУ ТИРАНИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Напук на консервативното статукво, което владееше арабския свят от доста години насам, народът на Египет въстана на 25 януари 2011 г. с цялата си мощ в “своя пурпурен гняв - величав”. 8 – ми ден протестите не спират, а в столицата Кайро стачкуващите са 1 милион души. До 1 февруари т. г. се съобщава за 300 убити. Народът на Египет е в своята стихия – толкова единен, сплотен и непоколебим в своите искания. Диктаторът Мохамед Хосни Мубарак все още не желае да се оттегли след 30 г. управление. Опозиционният лидер д-р Мохамед ел-Барадей се включи в протестите. Съвсем резонно властта изкара танкове по улиците на Кайро. Възможно ли е в този политически контекст да се забрави крилатата историческа фраза на покойния вече български президент Петър Младенов, изречена в онези дивашки години на “демокрацията”:

 - Да дойдат танковете, да дойдат!

Очите на света са вперени в революционен Египет.

Диктаторът Мубарак назначи ново правителство, но самият той явно няма намерение да напусне поста си. Каква ще бъде историческата развръзка след народния бунт – все още не е ясно? Египетската нация каза Не! на тиранията. Десетилетия наред достойнството на този народ беше потъпквано и унижавано по най-чудовищен начин, за да се стигне до тази страшна и велика свещена революция, която ще промени коренно историческото развитие на Египет. Вероятно ще последва промяна в Конституцията на тази африканска страна. Събитията се развиват с неимоверна бързина и нямат нищо общо с времето, когато Египет се освободи от британско влияние. Препоръчително е чуждите граждани да бъдат евакуирани с оглед непредвидимостта на протестите. На какво се надява Мохамед Хосни Мубарак? Явно е, че не е желан от нацията, а присъствието му в политическия живот вече е към своя край. Все още не е обуздан протестът. Не! на бедността. Всяко робство има начало, развитие и край. Разклатиха се със страшна историческа сила измамните темели на държавното управление в Египет. Няма пътища назад, Египет! Цялата демократична световна общност подкрепя този сакрален устрем на египетския народ. Вече 8 - ми ден Египет е извън нормалния обществено-политически ритъм. Затворници успяха да се възползват от конюнктурата и да избягат от местата за лишаване от свобода. Като че ли се повтаря Великата Френска Буржоазна Революция от 1789 г., но в египетски одежди от началото на 2011 г. Пикът на народното недоволство написа нови страници от историята на тази страна. Египет. Египет. Египет. Ето я свещената тема на деня.

Военната полиция е обградила с бодлива тел резиденцията на президента Мубарак. Демонстрантите настояват за незабавна оставка на диктатора и правителството. Демонстрации има и в Александрия, Ариш, Мансур и Суец. Възможно ли е да се разстреля цял един народ, за да се запуши устата му? Кой е в състояни да спре дори за миг народния бунт? Египтяните не са онази безропотна маса, която крееше под диктаторския ботуш. Има нещо ново, силно и истинско в теб, народе на Египет! Най-после дойде време разделно, време на съдбовни и необходими реформи, време за нов, достоен и справедлив живот. Прекланям се пред този омерзен и низвергнат народ, пред неговия исторически устрем, пред непобедимата му воля да строши грозните и отвратителни окови на тиранията, която години наред го измъчваше. Размирен Египет показа, че няма да отстъпи от своите искания. Безмилостната диктатура е зловещо минало в историческите страници на Египет.

Наложи се български правителствен самолет да евакуира от Кайро 66 българи. По-смелите останаха, защото не се опасяваха, че ще изгубят живота си. Все още бунтът е твърде локален. Да живее свободен Египет! Политес, а не идиотес! Новините от Египет стават все по-драматични. От националния площад Тахрир демонстрантите изрично казаха, че няма да се проведат абсолютно никакви преговори, докато генерал Мубарак не сдаде властта. Нека си отиде с достойнство, така както постъпи президентът на Тунис Зин ал Абидин бен Али на 14 януари 2011 г. Самолет, принадлежащ на прогонения от народа си тунизийски тиранин е бил конфискуван в Париж във връзка с извършени големи финансови престъпления, корупция и пране на пари. Твърди се, че ексдиктаторът на Тунис е собственик на доста имоти във Франция.

Египетските училища хлопнаха врати и излязоха в принудителна ваканция. Банките не работят. Пълен икономически колапс. Изглежда, че сакралната развръзка на тази изключително опасна политическа криза все още не може да настъпи.

От началото на 1952 г. Египет се управлява от генерали. Време за генерали, време за пагони, време за мъже, родени от жени. Мохамед Хосни Мубарак стана президент на Египет след убийството на Мохамед Ануар Садат по време на военен парад в Кайро на 6 октомври 1981 г. Като извършители на атентата се сочат военни, членуващи в египетски ислямски джихад. Не става ясно дали вицепрезидентът Омар Сюлейман ще поеме властта? Ще бъде ли въвлечен Египет в мътните води на радикалния ислям? Протестите уж са мирни, но само на хартия. Каква ще бъде политическата промяна и как нормативно ще бъде уредена тя? Междувременно Мохамед Хосни Мубарак обеща да се оттегли през месец септември 2011 г. В този страшен хаос от политическо безвремие САЩ настоя за незабавна промяна. Цените на стоките буквално полудяха в стремглавия си бяг. На един от лозунгите пишеше:”Да се маха Мубарак, американският агент!” Изобщо не може да се говори за какъвто и да било мир, продължават сблъсъците между привърженици на президента и демонстранти. Всеки ден умират невинни хора и това е толкова чудовищно! Политическият преход трябва да започне веднага според САЩ и Европейския съюз.

На 4 февруари 2011 г., петък протестът е отново в своя апогей. Река Нил изтръпна от виковете на жертвите, от толкова много кръв и от този вулкан на народния бунт. Вчера, 3 февруари 2011 г. имаше твърде спорадична демонстрация на египетски граждани в София. Държавността в Египет продължава да е извън контрол, убийствата продължават. Дори жени и деца излязоха по улиците на протест. Пълната анархия вече цели 11 дни не може да бъде овладяна по абсолютно никакъв начин. Чуждестранни журналисти се оплакват, че са били бити от протестиращи в Кайро и набедени за шпиони. Уви, насилието в Египет не подлежи на какъвто и да е коментар. Няма дори 1 % цивилизация и наличие на каквито и да било добри нрави. Стихията на опасния хаос е в разгара си. Според президента на Египет Мубарак оттеглянето му ще доведе до още по-голям хаос. “Наситих се на 62 г. обществен живот” – признава Мубарак.

Народният свръхгняв не спира и не спира - дори напротив - продължава да атакува главните виновници за тази вакханалия. Армията и полицията явно не са в състояние да спрат мародерите, които безчинстват и ограбват домове. Какво историческо и варварско арабско насилие и какво опасна липса на държавност! Армията отказа да смаже бунта. Очевидно е, че политическата криза продължава да се задълбочава все повече и повече.

“Царете, тълпата, мръсните тирани” – ето кой е основният лайтмотив в революционен Египет.

Дали това свещено и велико въстание ще се обезличи, така както се случи с Великата Френска Буржоазна Революция в края на 18 в.?

В Египет има 25 % безработни висшисти, голям процент от гражданите живеят с под 2 долара на ден. Според организацията “Мюсюлмански братя” ислямът е решение на всички проблеми. Тази организация е забранена, но винаги успява да излъчи свои т. нар. независими депутати в Народното Събрание на Египет. В публичното пространство се заговори за т. нар. мирен период до изборите през месец септември т. г. Всъщност мирът е доста свръхделикатно и свръхчувствително понятие. В Александрия – вторият по големина град в Египет – призивите на Мюсюлманските братя не намериха прием.

Ноторно е, че д-р Мохамед ел-Барадей (генерален директор на Международната Агенция за Атомна Енергия) е дошъл като на гости в Египет, не познава икономическите, политическите и социалните реалии на тази държава, защото живее извън нея. Следва да се отбележи, че д-р Барадей не реагира относно ядрената програма на Израел. Каква е истинската същност на стратегическите интереси на САЩ в Египет, свързани с т. нар. мирен процес? Войните на САЩ в Афганистан и Ирак са пълен провал, а въпросният мирен процес вече десетилетия наред не може да се разреши и това не е ли до болка познатото американско лицемерие?

В арабските страни се заговори за ефекта на доминото, за революцията на жасмина, за демократични промени...Привидният на пръв поглед политически покой в тези консервативни общества бе разтърсен от връх до корен. Статуквото в тези геграфски ширини бе буквално потрошено от вулкана на народния суверенитет. Възможно ли е да се появи нова политическа класа в Тунис, Египет и Либия? Новините от размирна Либия до днес 7 март 2011 г. са направо свръхпокъртителни.

Доста тревожно събитие бе взривяването на газопровод, преминаващ през северната част на Египет до планината Синай, близо до Газа, който снабдява Израел с газ.

На 29 януари 2011 г. вицепрезидентът Омар Сюлейман официално встъпи в длъжност. Ексцесиите продължават в обществото и нищо и никой не може да ги спре. Вицепрезидентът се срещна с т. нар. “Съвет на мъдреците”, но съществени резултати все още няма. Училищата продължават да са със затворени врати, за разлика от банките, които започнаха да работят. Заговори се за провал на преговорите между вицепрезидента и опозицията. Каква ще бъде развръзката? След 18 дни на драматични протести, президентът Мохамед Хосни Мубарак предаде властта на Военен съвет, но този му акт бе извършен в нарушение на Конституцията на Египет. На 11 февруари 2011 г. правомощията на досегашншя президент на 80 – милионната арабска държава не бяха прехвърлени на председателя на Народното Събрание, а на военни, което веднага породи опасения за извършване на военен преврат. Кайро ликува, народът на Египет остана докрай верен на своето свещено достойнство. Трябва да се проведат избори, които следва да бъдат свободни и демократични. Кои бяха историческите сили, които провокираха избухването на въстанието на брега на река Нил? Дългата и опасна ръка на Кремъл или вечно виновната за всички конфликти по света Америка?

В Египет е поставено началото на нов тип обществени отношения, които ще се консолидират занапред. Оттук насетне историята ще чертае своите пътища и своите реформи. Извършен беше грандиозен поврат в политическото статукво на Египет, но дали към по-добро?

Висшият военен съвет суспендира Конституцията на страната, разпусна Народното Събрание и насрочи избори, които ще се проведат след 6 месеца.

По време на това изумително по своя размах въстание армията не насочи танковете срещу протестиращите.

“Quo vadis”, Египет?

Главният прокурор на Египет Абдел Маджид Махмуд днес подписа Указ за блокиране на финансовите авоари на бившия президент Мохамед Хосни Мубарак, на членове на неговото семейство и им забрани да напускат страната.

На 3 март 2011 г. египетският премиер Ахмед Шафик подаде оставка, която бе приета от Военния съвет. Неговият пост ще бъде зает от бившия министър на транспорта Есам Шараф.

Т. нар. мирен преход продължава и тепърва в него ще се развихрят с пълна сила перипетиите на историята. Началото започна, но как ще се развие занапред?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Теомира – Десислава Петкова

7 март 2011 г.

София - България