Вода, разпъната на кръст,
хлябът от носталгия разчупва времето,
устремът от ноти тюркоазени
напомня трели неродени.
Водата ме изпита неведнъж,
препятствия безбройни ми постави,
в които като в блато аз потъвах,
нима съм уязвима до погубване,
каква ли напаст ще ме отравя непрестанно?
Безмълвно водие очаква доброта,
но може би невероятно късно.
В премеждия безбройни се изгубих,
водата ме извайваше тъй пр...