SONETTO

Сонетна пролет и контеса,

гондоли пъстри, но сами,

реката чака, но уви –

завеси спусна тъжна меса.

Плачете до полуда дива,

вълшебно е небето днес,

сеньори пеят във унес,

луната е отломка жива.

Какъв е този маскарад?

Защо сме предрешени и прикрити,

нима душата може да се скрие?

Венеция е в бална рокля,

в коприна и тафта – рубинено сияйна,

напомня ми на сребърните тайнства.