Гердан от кравайче

ГЕРДАН ОТ КРАВАЙЧЕ

Едно мъничко глупаво пате
сам-самичко в гората се клати.                           
"Па-па-па! - с пълно гърло си пее.
- Всяко пате на воля живее!"
Но внезапно, от храстите гъсти,
Кума Лиса пристъпя на пръсти
и с гласец най-любезен го спира:
- Мило патенце, както разбирам,
май изгуби се ти във гората?
Хайде с мен - знам пътечка в тревата.
Мама Патица вчера ми каза
като свое дете да те пазя!
Имай вяра на леля Лисанка -
помня твоята родна полянка.
На послушното пате се пада
и гердан от кравайче в награда!
- Па-па-да! - рече малкото пате.
- С мама Патица щом сте познати...
И по цвят май на тебе приличам.
Пък кравайчета колко обичам!
И аха! - да последва Лисана,
по тревата, от слънце обляна,
се търкулна кълбо със игли!
Лиса викна: - Ох, колко боли!
Бързо-бързо опашка подви
и куцук! - към гъстака зави.
- Ей, глупаче, - показа се Ежко
и погледна към патето тежко.
- Ти не знаеш ли, че с непознати
не говори тук никое пате,
инак зле може да си изпати?
Да си чуло, че тази Лисана
сбира патешки пух за премяна
и с перца й е пълен юргана?
- Па-па-па - жално патето рече,
- с непознати аз... Никога вече!
- Тръгвай с мен да те водя към къщи! -
Ежко Бежко наужким се смръщи.
- Аааа, не, не! - викна патето ясно.
- Да вървя с непознат е опасно!
- Браво! Ти поумняло си май?
Аз съм Ежко - бодлив полицай.
Всички мънички патенца знаят,
че помага в беди полицаят.
.......................................