Дъщеря ни чете сама!

Браво! Честито! Поздравления на малката читателка, а и на мама, която е слушала, докато детето е чело самостоятелно :) Събитието си заслужава да бъде огласено и в "Мехурите", и тук :)

Точно днес на квалификационния курс, на който присъстват колеги от цяла България, коментирахме дали овладяването на два езика в по-ранна възраст не затруднява децата и не ги натоварва излишно. Една колежка повдигна въпроса, а доцентката категорично заяви, че не само, че не пречи, а даже напротив- паралелното им изучаване много помага, защото се осъществява на базата на сравнението, на търсенето на сходства и разлики между нашия и чуждия език. 

Спомена се също така, но не съм съвсем сигурна, че съм чула правилно, че в американските училища четенето, и по-специално писането на буквите и думите, е процес, който отнема няколко години. Таничка, надявам се да ни дадеш информация от извора кое как е в това отношение.

А за учителите, за съжаление, си права. Затова, когато ме попитат мои познати къде да си запишат детето, което ще бъде първолак, им отговарям, че няма значение къде, а има значение при кого.

Браво на детето!

Изумително е колко добре се справят децата. Да са живи издрави, за радост на всички.

Ще докладвам допълнително колко дълъг ще е процеса, но засега протича по абсолютно непривичен за мен начин... Все пак съм имала 10-годишна практика в чуждоезиковото обучение, 5 от които и като базова, но ние не сме обучавали нашите първокласници да четат звуци на английски - директивата беше да не се объркват звуците с тези на родния език. Затова децата учеха думичките цели, а също и в готови кратки фрази...

Поне така беше до 1997 г, докато спрях. Сега може да са променили методиката, но май от Калоян си спомням, че отмениха ЧЕО в първи клас и не знам сега от кой започва - пълна каша...

Та, тук дечицата почват със звуците и то на принципа на здравата фонетика - първо изкарват всички съгласни и къси гласни, после - дългите гласни, а също и как silent E "дава на гласните имената им", което ходи го обяснявай на 5-годишните...?!?!, но Траяна знае правилата безупречно, а аз се чувствам като неандерталка. И тя ме обучава "как става"... А, да, и всеки звук е придружаван от определен жест, благодарение на който се запомня веднага. Жестът е нарисуван на листа, който всеки ден пристига вкъщи с детето и така можем да го упражняваме следобеда, до пълното му научаване. Плюс място за писане на тази буква по 10 пъти, а у дома трябва и допълнително да я упражним.

После завършиха с дифтонгите, а за десерт - звуците sh, ch, wh и th. И понеже тя е още на 5 и половина, това прави постиженията й много странни за мен, защото те наистина се научиха да четат точно в училище. Точно на възрастта, на която трябва да го правят. Не у дома, с родителите, които и без това си имат работа до уши, а там където трябва - в училище, под ръководството на квалифицирания им преподавател.

Ето това съвсем логично нещо ме изненадва крупно. Защото, когато Калоян тръгна на у-ще на 7 г., се оказа, че той трябвало вече да е научил с нас на всичко, на което госпожата трябваше да го научи. А тя ни заяви, че това не било нейна работа, а наша и който не го знаел, толкова по-зле било за него. Шах!?! Калоян можеше да чете на сричащ принцип, но за нея това не беше достатъчно и начинът, по който той го правеше, не й харесваше и тя му го показа ясно от първия ден. Той се постара година-две да заслужи поне единични одобрения за отделни постижения, но тя публично обясни, в прав текст, че "художник къща не хранел" и от него нищо не очаквала...

Е, след известно време, като чуеше за четене или учене, Калоян започваше или да повръща, или да се оплаква от болки в стомаха. Пробвахме ласкаво, пробвахме по-строго, но той каза, че ако зависело от него - щял да се хвърли отвисоко, ако трябвало да ходи при такива учителки цял живот... Дори успя със свои думи успя да обясни онова, което думата "ехиден" значи. Такива мъки бяха...

Едва тук успя да заобича учителите като съсловие (преди, като му кажех, че и аз съм била такава, той започваше да плаче: "Не, мамо, ти си добър човек, не може да си била учителка, не ми говори така...")

Отплеснах се - с Траяна нещата стоят съвсем различно - госпожата й е на около 50-тина години, висока, руса и малко дистанцирана по мое мнение. Няма игривост никаква. Но, макар и сдържана, е някакъв кумир за Траяна и за другите деца. А и резултатите говорят сами за себе си.

Изучиха звуците много преди останалите два класа и вече минаха игрите с думи. Сега са на ниво четене на прости книжки (т.нар. Level 1), състоящи се от прости изречения с едносрични думи, тук-таме с нямо Е, но всичко е на едно много базово ниво. Траяна опустошава една такава "книжка" за около 3-4 минути и сияе от щастие. И иска още, а ако я отклоним да направи нещо друго, плаче и страда. Защото сега е изключително важно да бъде хвалена и тя обожава факта, че МОЖЕ да го прави самичка... И дори влиза в тоалетната с книжка, за да " не й е скучно там сама"...

Тъкмо този ентусиазъм ни смайва и толкова ни липсваше при първородното ни чадо - какво да липсва, то бяха сизифови мъки... Затова сега сме толкова щастливи че тя изпитва радост и удоволствие да ходи на училище, да чете и да смята всяка секунда от живота си. А тя не спира нито секунда - ако караме из града, чете табелите по ресторантите, именатат на улиците и магазините, пътните знаци... И всичко е с неподправен възторг.

поздрави на всички!

Страхотно образно представяне на двете системи - допотопната "обективистична" джунгла, типична за 20 век на тоталитаризъм и авторитарност във всичко - и новата, демократична, конструктивна и комуникативна система в обучението!

Вододелът, който се приема за година, разделяща двата подхода в развитите страни е 1975 година. Дотогава и на Изток, и на Запад в класните стаи властва образът на учителя с тога и перука, недостижим за простосмъртнтите червеи, опитващи се да пропълзят към Олимп. Зубрят се латински сентенции и много правила наизуст! В Япония, между другото, още е неприлично да гледаш учител в очите, че се приема за грубост. Камо ли пък да задаваш въпрос - може би имаш предвид, че той е преподавал неясно!? ...
От 1975 обаче - както в обществото, така и в образоватнелните системи се налага демократичният, дружелюбен, приятелски разговор между учител и ученик - учителят е партньор и модератор, а не ментор! На този принцип работят в САЩ и в Европа - може би не навсякъде еднакво, но това е моделът, към който се стремят - по мои впечатления.

У нас - както Таничка великолепно описва - още се толерира онзи толкова отегчителен и отблъскващ децата тоталитарен модел на преподаване и отношение - очаква се децата да дойдат в училище с изградени вече понятия, вместо да им се даде дъзможност те самите да създават понятия за света. Жестоки подигравки с незнаещите, превземки и лиготии с "първенците" (в зубренето)... Ако се вгледате - сигурно във всяко БГ училище ще намерите белези на такива нафталинени взаимоотношения. 

Относно фонетиката - преди 12 години, когато "съвсем случайно и за малко" станах учител по английски език, една стара учителка ми даде система за изучаваяне на фонетичните звуци и ме посъветва - дай им фонетиката преди азбуката - още на първи клас! Добре, че бях нова и не знаех колко еретично е това в гилдията - та го пробвах - системата работеше безотказно! Току-що научили българската азбука, децата с лекота запомняха новата фонетична азбука, където всяка буква отговаря на звук! Така, както е в нашата. По-късно вече се обяснява, че Аа е буква с име "ей", пък се чете почти "е" в думи като "епл" - ябълка. ;-)

Резултатът беше, че учениците ми започнаха да четат и пишат свободно още във втори клас, докато повечето  други деца изпитваха големи затруднения в тези умения до края на начален курс - предполага се и нататък. То си е жестоко да принуждаваш едно дете да запомни как се произнасят, примерно 20 нови думи за деня - без да му ги запишеш по някакъв начин!

Такива учителки като Калояновата виреят доста по нашите ширини - просто защото няма никаква политика от МОН, която да ги спре да изтезават децата. Горките български деца! ... Сега написаха разни пожелания срещу зубренето в новата Програма тази година - до края на 2006 трябва да влезат в нов Закон за народното просвещение - да видим...

Таничка, моля те да покажеш един от изобразените жестове за произнасяне на английските звуци! Толкова е интересно всичко това - поне за младите и нови учители по английски - нака да разберат, че това е истината!

Ентусиазмът на дъщеричката ти е толкова нормален за едно умно дете, попаднало в умна образователна система!

Успех!

Благодаря много за информацията - развълнува ме рано-рано сутринта на 8 декември!
Чести празник на всички бивши и настоящи БГ студенти!
:-)

Aни, ще пробвам сканиране и после да ги кача като малки снимки...

Знаеш ли, колко битки са били 10 години от живота ми да бъда полезна с това, което правя! И не мога да кажа, че първите 2 в тоталитарни години са били по-тежки от следващите 8 "демократични" такива - напротив, демагогията зарува завинаги. Просто белите лястовици са трепят да направят децата ни щастливи, чернилката ги залива отвсякъде, и накрая те си отиват от света преждевременно, макар и обожавани от стотици деца... Тъжно...

А живеем сред толкова интелигентни хора в Бг, продукт на тази система... Тук виждам точно обратното - много по-добра методика на обучение (това се отнася и за 12 годишните, върху които също имам наблюдения), а самата нация, от храната ли, от задоволеността ли, е уникално тъпа, ама няма сравнение просто. И думата "трудолюбие" не подлежи на съчентание с думата "американец". Поне не като деца. После двигателят "пари" си върши работата. Амбицията е само по веригата "учение-добри колежи-добри пари".

Точно както ти описваш А - точно така е: тя знае, че буквата се казва "ей", но звукът е "пеперудката ае" (нещо не мога да пейстна фонетичния знак - все се превръща във въпросителна) и тя го съчетава със знак (отначало си мислехме, че знаците имат нещо общо с езика на глухонемите, но май няма да се окаже така...). После, като види "нямо Е" веднага издекламирва "Silent E at the end of the word makes the A (ей) an A (ей)" и точка. Другата декламация е"Silent E at the end of the word gives the vowels their names" - декламациите са и под формата на къси песнички - ха, ходи ги забрави, ако можеш.

Много ми е интересно. Като дете се чудя... А не вярвам да са по-добри специалисти от нашите. Мислех си, че като дойда сред хора, които не харесвам, ще стана сто пъти по-голям патриот. А те ме изненадват непрекъснато... И ме е яд от това, но доброто трябва да се отчете.

Точно така - всичко опира до фактора пари и дали този, който ги дава, е заинтересован от начина, по който ще се похарчат, от промяната в качеството на работа и от постигнатия резултат. В България това, че училищата се управляват от държавата (или общината, но то е все тая), е основният източник на всички беди. 

Повечето от управляващите нямат никакъв личен стимул да работят за общото благо, а са заети да се окопават на местата, където се намират, създавайки мрежа от връзки. 

Ако училището се издържаше от хора, които имат пряко отношение към работата на учителите, и финансирането зависеше от качеството на учебния процес, то тогава няма да държат на работа преподаватели, които умеят единствено да се кланят на директора.   

Ама няма какво да му се ядосваш на хубавото! Трябва да им се признае - Щатите са пословични с доброто си образование!
В смисъл на практично, здраво, логично и най-вече ясно - по думите на Б. Франклин още! Друг е въпросът, че - както съм чувала - не е масов гладът към знания и култура в средното училище! Ама за това ти ще кажеш - например в твоя град как учат децата - колко процента горе-долу отиват в колеж след гимназията? Момичета? Момчета? ...

Голямата болка, разбира се, е за нашите ширини! Направо в кожата си не мога да се побера като гледам как се изтезават цели випуски деца през последните 12 години с гадни учебници, дето само като ги погледнеш и ти се отщява животът - бяло поле не се вижда от наблъскан текст със ситен шрифт при това! Пълни с досадни анализи на академично ниво, напълно невъзможни за привличане на тийн-внимание! И като добавиш жестоката програма от 7 часа дневно без почивка освен едно голямо междучасие от 20 мин - абсолютно нездравословен режим, просто е невъзможно да имаш пълноценен седми час по който и да е предмет - картинката става прозрачна. Едни съсипани випуски, които после отиват да "учат" в още по-измислени университети при още по-измислени преподаватели. Всъщност - при въпросните автори на същите тези забележителни "учебници".

Без разлика в университета!
(В момента се ужасявам от моралния образ на един професор от Софийския университет! На какво ще научи такъв човек децата, питам?).

Скоро ти написа, че в САЩ било като у нас преди 20 години - със зъболекарските материали. Ще бъда щастлива, ако след 20 години постигнем наполовина тяхната образователна система - тогава с нашите прекрасни деца България просто ще заблести и ще се измъкне бързо-бързо от всичката кал. И вие ще си дойдете тук, разбира се! :-)

може ли за неспециалистите (като мен)да обясните, как така се започва с фонетиката при децата, изучаващи английски? Еали се има предвид, че тези фонетичните знаци, които се пишат в квадратна скоба след думата, също ги пишат на децата? Например, да им казват: ето чуйте деца, звукът Аааааааа, а ето този звук как го обозначаваме - това ли се има предвид?

Като бяха малки моите деца, аз забелязах, че произнасят неправилно, по детски, някои думи (на български). За да ме разберат, когато ги поправям, аз ги научих на азбуката още като съвсем малки: дъщеря ми знаеше да чете на три и половина, и синът - на четири години. И наистина имаше резултат, този, който целях. Разбира се, говорим за разчитане на дума, а не за четене на книги. Понеже нашата азбука отговаря на звуците, може да се каже, че точно съм им въвела фонетично четене от съвсем малки, и децата го възприеха много добре.

Шогун, точно така си постъпила ти, както и ние при обучаване на децата на фонетичната азбука на англ. език.
Понеже БГ език има фонетичен правопис - ти все едно си ги научила на фонетичната азбука.
Просто на английски език се пише не-фонетично. Пишеш 5 букви, а четеш 3 звука. Примерно пишеш eight, а четеш /eit/  - последното го четеш буквално - ейт. Затова във всеки добър речник на англ. до думата се дава и транскрипцията - фонетичното изговаряне на думата - за да знаеш как да си я прочетеш, как да я произнесеш. Инак не е възможно да запомниш всичко.
Във френсия език например има няколко правила, които се запомнят и вече нямаш проблеми с правописа (да не повярваш! ) ...

Но в английския не е така, има около 20 процента изключения от правилата и затова трябва да си се види фонетичната транскрипция на всяка дума. В СУ ни учехи да траскрибираме фонетично цели изрази, така както се чуват - слято, като нормален говор.

Затова а толкова важно децата първо да научат фонетичната азбука (тя не е кой знае колко различна от основната азбука, има 5-6 нови знака) и после A B C D. Но иди че го обяснявай тука на корифеите в МОН дето не знаят има ли изобщо деца в БГ.

Ох, а да не ви разправям по какви дебилни учебници по английски на Провета и прочие издателства сме преподавали.... За Георги Димитров in English и какви идиотски правила и обяснения за клетите шесто- и седмокласници, например! Ужас и безумие! Редови клас, не е специализирана паралелка, поне двама повтарячи и поне двама малцинствени (незадължително същите лица като повтарячите) и няколко отличника и ходи им обяснявай Present Perfect Progressive...

Не ми се припомня дори. Децата ни винаги са били опитни мишки. Да не говорим, че по средата на учебната година веднъж смениха и учебниците. Много търпеливи хора сме, за жалост...

Таничка, аз съм от скоро в блога и чак сега стигнах до твоите теми. Адски ме заинтригува това с дъщеря ти. Имам в предвид начина на поднасяне на азбуката в училище и изобщо процеса на ограмотяване. Значи аз преподавам английски в начален курс и от много отдавна ползваме само английски учебници. Тъй като съм възпитаничка на Нов Български Университет , нещата за които Вие споменавате от Соф. Унивеситет са коренно различни. Тоест , децата усвоявт азбуката като свързват всяка буква с определена дума. Разчита се повече на това , че при многото повторения детето неминуемо запомня начина на изговаряне на думите и постепенното въвеждане на нови думи също е с много revision, без изобщо да   пол зваме до 4 клас транскрипция на думите. Спомням си, че когато бях в Университета, имаше един англичанин, който ни преодаваше методика и когато озадачени го попитахме как така децата нямат нужда от транскрипцията , той изрично каза , 
че това излишно ги натоварва с още една графична система, която на този етап не им е необходима. Чак  когато децата порастнат достатъчно и обучението стане по-интензивно , съответно и тяхното учене стане по-смостоятелно те ще имат нужда от транскрипцията и тогава тя няма  да бъде и толкова сложна система  за овладяване от тяхна страна. Това , което ти каза направо взриви  разбиранията и знанията ми по въпроса. В самите Teacher's учебници изобщо няма и следа от подобна разработка на материала. Много те моля , дай малко повече подробности за системата. Искрено ще сме ти благодарни всички, които се занимаваме с това.

Отнова се сетих нещо. Аз едно време в училище изучавах френски и руски . Трябва да кажа , че нито един от тези езици не владея по никакъв начин , благодарение на неправилната методика от онуй време. Единственото , което си спомням е ,че повтаряхме до втръсване правилата за четене във френския език ,а за руския съответно падежите.  Ако това време беше използвано по-разумно, не да се повтарят правилата , а просто да се говори , да се практикува този  език в час, аз щях да мога да провеждам един нормален разговор и на двата език а, без да знам дори за съществуването на тези правила. Виж, ако бях отишла в Университет , за да се занивам професионално с това , там е логично вече да ги науча и то в дълбочина. Та , въпросното обучение може би е удачно в страни, в които езикът е матерен   , предполага се че тези деца вече са чували тези звуци и вероятно говорят самия език , преди да започнат да четет. Това изобщо не е без значение, даже напротив , от определящо значение. Или пък дали англичани и американци имат различно становище по въпроса? Все въпроси ,на които не мога да си отговоря сама ! 

Значи, Ивета, говорене му е майката..:)))

В повечето домове на имигранти се говори родния език. Там обикновено се и чете само на родния език. Приятелчетата на децата са българчета. На наши приятели тук им изпращат редовно записи с телевизионни предавания от Бг, както и гледат канал 2 посредством уебсайт... Не гледат ТВ на английски, не четат книги или списания на английски. Е, ясно е, че при това положение, дори и децата да ходят на училище половин ден, това някак не спомага за адаптацията им, нито ще ги накара да мислят или сънуват на английски... Ще говорят, но с мислене, акцент, трудности...

В Чикаго има цяла колония наши имигранти, организирана в стройна система - БГ детска градина, казаха ни за Бг училище, ама аз това не го вярвам, защото ми звучи като мит - може ли някой да повярва на такова нещо?, Бг работодатели, които наемат новопристигналите имигранти, цели "кварталчета" само с българи...

Как при това положение някой изобщо би научил езика на новата си страна? Същото явление го има и при азиатските имигранти (китайци, корейци), и при арабските, и при мексиканските... Ходят по курсове,тук!, представяш ли си? Живеят в САЩ и ходят на курсове!! И пак не могат да го научат, защото има няколко канала на испански/арабски/китайски и те това си гледат... Е, ако и ТВ не поглеждат на английски - къде да го чуят изобщо тоя английски, че да го научат? Те нямат връзка в американци. Само пазаруват, но без да говорят, или разменят дума-две...

У нас се гледа английска ТВ, защото така ни харесва, и се чете на английски, и приятелчетата на децата ни да американчета. Но между нас си се говори на български. Всички, обаче, сме англоезични и ако на някой му е по-лесно да каже нещо на английски - добре дошъл е.

За мен това е по-добрия вариант, отколкото синът ни, който е почти на 13, да разказва как днес правили "дайсекшън" на "кау'з ай" (cow's eye dissection - Science class), или учили за "метафор" и "симили" по английски (metaphor and simile). Това не звучи като български език, нали? Много мразя говоренето на български с английски думи - звучи ми като подготвашка година в езикова гимназия... Значи по-добре е да си се каже директно на английски, ако това им е по-лесно... Иначе израждаме родния си език.

Та, както казах - говорене му е майката. И без правила, или поне, с по-малко правила.

Дъщеря ни ползва сайта Starfall - много помогна! Има и правила - например чудесно са показани правилата за silent E ("Silent E at the end of the word makes the I an [ai]", или "Silent E at the end of the word makes the A an [ei]") под формата на песничка (с показване на буквите), която тя веднага запомня...

Сега четем книга за Silent B (lamb, climb, tomb, comb) и изобщо не се налага да обяснявам. Действа принципът на асоциацията - знае, че silent letters влияят някак на думите, чува как се произнася една от тях, разбира, че звукът b е silent и наслагва информацията при останалите.

Златен принцип е "говорене + слушане". Иначе не се проговаря, или ако се проговаря е Bulglish. Пробвай да разгледаш този сайт - виж какво би могла да позлваш за работа в клас - идеи, правила, песнички, дори запис... Говори им 90% на английски, от третия път нанатък свикват - аз така практикувах. Жалко само, че часът е 45 мин и не стига за нищо...:(((

Говоренето и слушането е страшна сила. Снощи слушахме как дъщеря ни си говори самичка, докато рисува. Тя си говори 90% на английски - явно е повлияно от училището... Задаваше си въпроси и сама си отговаряше. "Who celebrates St Valentine's day? Everybody does. What did I receive today? Nice gifts and cards from everyone... Do I have many friends? Yes, I sure do..." А тя няма още 6 години.

Представяш ли си усилията, докато преподадеш граматиката само по тоя монолог? Каксе задават въпроси с Who (ходи обяснявай как Who бил подлог в изречението..., моля?, кой разбрал?), как се задават General Questions, как Special Questions, пък инверсия със спомагателния глагол, после как се слагал инфинитив... Как се дава кратък отговор, защо пък само със спомагателния глагол.... Синтаксис на изречението, място на обстоятелствените пояснения... Кога имат емфатична употреба....

Е, мен вече ме заболя главата. Как да се възприеме това от едно клето създание в 4 клас например?? Затова - говорене!!! По много!!!

А, и никой не ползва транскрипцията, както ние я знаем. Ползват улеснен вариант на изказването, пак беше транскрибиране някакво, ама не помня как го наричаха  (напр. homeostasis = hoh mee oh STAY sis)