+6 6 гласа

няма точно заглавие

Никога не съм харесвал тегленето на локуми, но трябва малко предистория докато стигна до истинската част от  поста. Искам да кажа на тези които знаят какви глупости пиша, че това не е една от тях. И моля извенете многото печатни и правописни грешки.

Та ето какво се случи:

Съвсем нормален зимен семестър, много нови хора, отново някой стари на хоризонта. За една от най "трудните" лекции "Реален и приложен Анализ", исках да работя заедно с други хора, докато с чаках един колега да доиспуши и да ходим да пишем, дочула разговара ни, се включи една мацка, която бях виждал наоколо и решихме заедно да решаваме задачите. Всичко О.К.. На следващия ден (събота) се уговорих с нея да продължим с останалите задачи, другият колега живее далеко и не успя да дойде. след кратка пауза (Джесика, така се казва мацката, терябваше да огледа нова квартира, защото искаше да се изнесе от нейната) се срещнахме у тях да продзлжим маратона, след няколко чаши кафе установихме че сме севършили задачите и след малко говорене на глупости се уговорихме да се видим вторник в лекцията и да минем материала който е разгледан в нея на спокойствие в библиотеката. 

Ставам вторник, като никога на време и отивам полу заспал на лекция, оглеждам се за нея и гледам че я няма хмм.... страно. Звъня на телефона ... никой не вдига така няколко пъти, писах по скайп, MSN. Така няколко дена, по едно време телефона беше изключен, това много намирисваше на нещо лошо. Имах някакво страно чувство през цялата седмица, писах и няколко Е-майла, никакъв отговор.

 

Днеска:

 

След 30 минути ровене успях да намеря номера на квартирата и в интернет и с еобадих директно там. И съмнението ми се потвърди. Хазаина и ми съобщи,  че Джесика се е самоубила вторник око 04:30, скачайки от покрива на църква.

Както някой от вас знаят как реагирам на новини за умрели, неразбираемо за мен се натъжих много, още малко и ще заплача, което е много страно защото не я познавам (виждал сйм я, учили сме заедно, но не я познавам). Всъщност съм се срещал два пъти с нея да учим, и един път преписах от нея домашно. Не ми излизаше от главата какво може да е накарало едно 22 годишно момиче да се самоубие. Говорих със съседите, сестра ми, една приятелка. Към 22:30 се обадих на една много добра приятелка да дойде до нас с колата да отидем до квартирата на Джесика да говоря със хазяина, за да разбера какво се е случило. (Много се радвам че имам такива приятели, на които може да се обадя посред нощ и знам че ще ми помогнат)

Оказва се че тя е била болна от спин, и след като аз съм си трзгнал е била уговорена с добър нейн приятел, който вместо да я изслуша, и се развикал , че не му се слуша отново за нейните проблеми. В последствие тя се затворила в стаята си и не излязла цял уикенд. 

Спомних си че по рано този ден видях плакат за 1 Деkeмври и си помислих "шибани хора, голяма работа ако 50 000 000 умрат". Замислих се на начина по който се отнасях със себеподобните си и липсата ми на уважение към тях. Ясно ми е колко зло и неприятно трябва да звучи, как някой ти казва в лицето, че не ти пука за него, защото е просто редундантна част от стадо овце. Не би трябвало да ми пука, аз дори не я познавам, и въпреки това ми е гадно цяла вечер (от когато разбрах какво се е случило). Тази година е първата и не последната в която ще нося червена лента на 1 Декември. Дори ще направя дарение по сметка за помощ на болни от СПИН.

Няма да ви призовавам да правите същото или каквото и да било, просто имах нужда да споделя това с други хора. 

Днес ми стана ясно, че ако си губя времето да бъда лош с хората, няма да ми остане време да бъда добър с тях.

От днеска няма вече да играя ролята на лош метал, а ще бъда себе си.

Много поздрави.


Почивай в мир Джесика, благодаря за урока по живот.