Сайтовете за запознанства

08 април 2011, 14:44 Публикувано в BgLOG | 7 коментара , 1583 прочита
Етикети: запознанства интернет

   Преди няколко дни, реших и аз да гледам нашумелия български филм - Love.net. Какви са впечетленията ми от него не е важно, но той ми даде повод да надзърна и аз, по-отблизо в сайтовете ни за запознанства. След няколкодневна обиколка, три срещи и куп глупости, се убедих колко забавно може да бъде там, но само за два три дни. Предполагам има изписани много впечетления по тази тема но все пак искам да го направя и аз. Преди всичко желая да уточня, че изложението се отнася само за жени, с мъже не съм контактувал по обясними причини. Тоест имах кратък разговор и с един представител на силния пол, по негова инициатива.
   Аз не живея в бог знае колко голям град така, че и профилите не бяха кой знае колко, макар да очаквах по-малък брой. Първото което се набива на очи е колко много са момичетата на 18 години. Това означава, че по-вероятно са на 13 - 17. Другата голяма група е 35 - 60. Жени между 25 - 35 години са рядкост. Явно на тази възраст вече са омъжени и все още неразведени. Аз самият обаче съм на 30 и затова трябваше да се огранича именно в този интервал. Колко от тези профили обаче са реални? Под нереални разбирам фалшиви снимки, фалшиво описание, невярно посочено населено място, дори и несъотвестващ пол. Доста такива профили се набиват на очи. Например снимка на някоя невероятно изглеждаща жена, която си търси сериозна връзка, а регистрацията и е само от 4-5 години. Всички сме чували за капризи, но навярно за този период е получила хиляда предложения, и нито едно да не е подходящо е просто смешно да се помисли. Повечето профили със снимки са нереални, според мен. Друг вариант - много интилигента, много начетена, посещава само културни мероприятия. Оскъдното резюме за себе си, състоящо се от две стандарни изречения, е написано с правописни грешки в половината думи и на латиница. Някак не се връзва така начетен човек да е толкова неграмотен. Следващ вариант - голяма “купонджийка”. Можеш да я видиш 18 часа без прекъсване онлайн, логичен въпрос - кога ходи на купони? Много добър и открит човек - няма снимка, няма дори име. С една дума още при четене на профила можеш да пресееш “обектите”. Ситото се оказва доста ситно, но все пак пропуска нещо.
   Започва средваща фаза - трябва да я впечетлиш още с първата дума. Ако човек си е дал труда да напише нещо за себе си, и то отговаря на истината, това не е трудно. Но в повечето случаи се налага просто да попиташ, желае ли да се запознаете. В около 30% от случаите си удостоен с отговор. Ако си написал просто здравей е нормално да ти се отговори по същия начин, но ако си започна с нещо друго и получиш отново този отговор, най-добре е да преустановиш разговора. Само по себе си това показва не само за ниска култура, а и за мързел дори да се пишат глупости. След стандартните въпроси като при следовател - име и професия, от моя страна идва и поканата за среща. Отговор в 90% от случаите - “Мога ли първо да те видя на снимка?”. Аз не си падам много срещите на сляпо, но поне обикновенно са забавни. Все пак съгласявам се и изпращам графичен интерфейс на моята личност. Тук явно се появява следващата група обособена в този дял от интернет пространството. Можем да я разделим на три подгрупи - колекционерки на снимки, “Я па тоя къв нещастник е, само може да си мечтае за мен” и “Ооо я какъв сладур ме заговори, надали щеше да го направи ако ме виждаше”. В половина случаи с изращането на снимка, разговора приключва. Елеметарното възпитание изисква поне да кажеш благодаря, дори да не върнеш жеста както би било редно. Но от друга страна може би е и по-добре, за да ти се спестят кошмарите през ноща. В другата половина ти се изпраща снимка, често не на фокус и силно отдалечена. Но все пак има и снимки на които можеш да видиш добре човека и дори да си помислиш, че наистина е той. Разбира се срещат се и снимки които ако потърсиш по-старателно ще откриеш, че са притежание и на други хора, но все пак нали затова е интернет - да бъдеш всички и никой едновременно. Но да кажем, че снимка е получена, струва ти се реална - минаваме на следващата фаза.
   Срещата! Колко опасности крие, колко пресметлив трябва да бъдеш за да се довериш на човека отсреща. Кой знае дали не е сериен убиец, има ги всякакви в интернет пространството. Ако имаше интернет по времето на Чикатило, навярно щеше да практикува хобито си всеки ден с толкова потенциални жертви. Спирам с шегите и започваме последната в 99% от случаите фаза. След размяната на снимки, тя забравя за поканата за среща и е много учудена, че напомняш за въпроса си. Излишно е да казвам, че във всички профили е посочено, че външността не е важна но това не пречи да започнем с нея. Отговора ако получиш такъв е, че много бързаш и не знаем нищо един за друг. Винаги ми е било интересно как ли би разбрал някой, че говоря истината? Мога да се представя с еднакъв успех за Хитлер и за Мики Маус. Но както и да е, само в един от случаите просто за да видя каква ще е реакцията не се представих за самия себе си. Дори и да напишеш половин страница, отговора е в два реда, и то неща които ако си малко по-умен, вече ще си узнал и сам. След това се започва разпит, все пак трябва да пречупиш следствения и да го накараш да направи самопризнания. Упорити се оказват както повечето закоравели престъпници и мълчат геройски, като комунист по време на изтезания. След като сте си изписали една камара клишета, отново повтаряш главния въпрос - среща. Не, и не абсурд! Рано е. Ако говорихме по телефон и се борехме да покрием нормата за импулси навярно бих го разбрал, но в случая все още не мога да го проумея. Но намират се и хора слаби, и след като ги притиснеш се огъват. Съгласяват се на среща и дори си разменяте телефони. Забравих да спомена, че разговора понякога се пренася в Skype, но разбира се остава в писмен вид. Явно дори и това е много, защото се срещат и хора намиращи Skype прякора си за нещо твърде лично, и като такова не може да бъде споделено с опасните хора в интернет.
   Стигнахме и до развръзката която за моя голяма изненада все пак се случва в 1% от случаите. Първото което се натрапва е, че ясно се вижда, че периода на снимката е бил доста отдавна. Освен това снимката е старателно подбрана. Започва се разговор, учудващо върви, бях убеден, че тези хора могат само да пишат. В един момент се правят и първите самопризнания. “Ама аз не съм наистина неомъжена, просто мъжа ми работи в чужбина”. Естествено халката е свалена за случая, но явно все пак хората не са загубили напълно съвеста ти. Друг случай - “Аз не съм от града всъщност, ами от малък град, на 30 километра”. Разбираемо е, че си избрал големия град, защото иначе ще попаднеш в търсенето на по-малко хора, но напиши си го в инфото, или поне го кажи някъде сред лъжите и клишетата които си изписала. Все пак се запознах с едно момиче с което макар да не бих искал да имам връзка, все пак не беше говорила лъжи (или поне не я хванах), не беше пращала подбрани снимки и сякаш наистина беше човека за когото се представя. Това ми попречи да сложа клеймото “Лъжи и измами” на тоя тип сайтове. Но както се вижда - една от най-малко 40. Не е добро съотношение, нали? Тъй, че както и във всичко в което се съберат много хора, и тези сайтове са се превърнали в нещо съвсем различно от това което се предполага да са.
   Какво да кажа в заключение? Може би, че една девойка само след като и казах здравей, ми изпрати телефона си с голямото желание да се чуем, и който при едно търсене в Google, излезе на човек със съвсем различно име и възраст, че дори и снимка - предлагащ сексуални услуги. Или, че като не кажеш, че си вицепрезидент на Майкрософт за България, разговора спира? Сред всичките тези забави имаше и нещо тъжно което наблюдавам, и не ме отмина дори там. Това, че много моми минали вече на 35 години все още чакат принца на белия кон да дойде до кулата и да ги заведе в замъка и облече в златоткани дрехи. Само, че явно не се сещат, че се е отбил през хана и му е харесала повече някоя от прислужниците. Отново претенции, претенции и нищо, че ще вляза в къщата ти с половин фустан, с нея идва и божието благоволение.
   Може би единственото с което са от полза тези сайтове е, ако сте си загубили вярата в човечеството. Отидете там прочетете десетина профила и ще разберете, че на тоя свят живеят само добри хора, всички са честни, работливи и без пороци. С една дума заобиколени сме от ангели без криле.
   Отново казвам, че описаните случаи са с жени между 25 и 35 години. Нека другите поне не ме критикуват :)