Загадката на bezmonitor

Ето го и самото стихотворение :)

Благодаря ти, Нели :)

След като един автор е забравен, следователно е нужно да си го припомним. Ще поместя част от биографията му, която намерих в една стара книжка, в училищната библиотека.

Георги Веселинов е роден на 03. 03. 1909 г. в София, в семейството на строителен работник. Детството си прекарва в с. Рани Луг, Пернишко, където завършва първоначално училище. Гимназия учи в с. Койнаре, Врачанско, Кнежа и Бяла Слатина. Завършва славянска филология в Софийския университет (1934 г.). Учителствува в Кула, Пловдив и София. В сп. "Жътварка" отпечатва първите си стихове със социална тематика. През втората половина на 30-те години на миналия век пише много произведения за деца, предимно стихотворения, поместени в сп. "Светулка", "Детски свят", "Венец" и др. През 1947 г. за няколко месеца е лектор по български език в Белград. В края на същата година става асистент в Софийския университет, от 1959 е професор.

Главният интерес на Веселинов е насочен към българската литература след Освобождението и към детската литература. По-важни изследвания в тези области са: "Алеко Константинов. Критико-биографичен очерк", "Един отдавнашен познайник на малките читатели. Васил Ив. Стоянов на 75 год.", "Ран Босилек - майстор на художественото слово за деца", "Вапцаровите стихове за деца и юноши".

Негови творби са: "Чудният скитник", "Батко казва", Златното пламъче", "Ручеите пеят", "Литературни очерци и портрети", "Да четем и да броим", "Стихове за деца", "Майчица-сенчица".

Какво е станало с този забравен поет, не зная. Ако все още е жив, в момента ще е на 97 години. Ако някой знае повече подробности за това как е протекъл животът му, нека ги напише :)

П. П. Нели, ще си поправя грешката в стихотворението, защото някой може да не прочете, че има такава, и то да почне да се разпространява в неверен вариант. 

Да, мога :) Ето го :)

Майчица-сенчица

Майчице-сенчице,
майко добра,
будиш се, трудиш се,
в ранна зора.

Радостна, жалостна,
нежна си с нас -
галиш ни, пееш ни
с чуден мил глас.

В нощите още те
будна следим...
Майчице-сенчице,
благодарим!

Преди малко спестих информацията за майката на поета, дадена в неговата биография, а май не биваше. Тя се е казвала Иглика и успяла да захрани в сина си любов към народната поезия и народните предания.

Семейството на Георги Веселинов живеело в много лишения и несгоди, но майка му е вярвала в доброто, не е губела надежда, че животът им ще стане по-хубав, и често е обичала да казва на децата си: "Ако е сила силовита, тя не е вековита". За съжаление, когато бъдещият поет бил във втори клас, тя починала и към другите трудности се прибавили и трудностите на сиромашкия живот...