Танцът на дните

Квартирата ни е в един от крайните квартали, което е прекрасно, защото гледката е надалеч, хоризонта е обширен, а простора отпускащ; сравнително високия етаж допринася това да има приятен ефект в душата. Слънцето ни огрява от двете страна, от възхода до залеза си, но без да е натрапливо, скосения покрив пази от директно изпепеляване във все по-топлите дни, допринася усещането за просторност да се запази във затвореното помещение и светлината е по-скоро мека и нежна.

Дните се редуват с някаква шеметност, за последните няколко седмици за радост на близкобъдещите икономически проспекти ми се струпа работа, и въпреки че физическата динамика в това е малко - все пак не работя с мускулите си - трескавостта е невероятна.

Въпреки всичко, стрес отсъства, просто защото от години съм му казал да се разкара в цялата си безполезност и енергийно прахосничество. От стрес и припряност най-много да не успееш да си свършиш задачите. Обичам да заставам лице в лице с предизвикателствата, да ги погледна от всички страни, да обмисля, да преценя и тогава да ги атакувам, ако е необходимо това да е избора на действие. Може и да не е атака, може да е просто съюзяване.

Аз и работата сме едно. Лаптопът е моят инструмент, умът е моят остър меч, а задачите са предизвикателства. Не са препятствия, ни тегоби, а неща, чието разрешаване носи радост, задоволство и удовлетворена пълнота. Съюзени сме в танца на дните, докато планетата се върти, облачните дни се редуват със слънчеви, настроенията се сменят, а върволицата самолети по коридора, който е над хълма на север се стелят един след друг и носят любопитните туристи, които ще отидат, ще поснимат, ще вкусят, докоснат и ще се разходят из този психеделичен град, докато танца на дните играе своите тайнствени игри.

А навън бушува приказната пролет.