БГ Футбол

05 април 2006, 15:54 Публикувано в BgLOG | 10 коментара , 1528 прочита
Категории: България, Спорт
Обичайния увод ;)
    За жалост (или може би не?) Бг футболът не може да се определи като естетическа игра, която завладява сетивата ти с красивите си изпълнения или те впечатлява с чудесния синхрон между играчите. Отборът (понякога съм се съмнявала, че има такова нещо) не действа като едно цяло, самите футболисти предпочитат да млатят съдията, вместо да нападат вражеската врата или да защитават собствената. А за манталитета на играчите - нека просто кажа: "Още много вода ще изтече." Казват, че по принцип футболистите са тъпи, прости. Не знам дали това е вярно. Не познавам нито един. Най-вероятно е така. Но всичко си има граници ;)
Мачът
  Като дата - помня, че беше събота. Есен, пролет - не знам. Беше облачно и духаше вятър. Аз, тате и сестра ми се чудехме какво да правим и тате вика: "Никога не сте ходили на мач. Аре да идем!". Добреее... Отидохме на "Славия" и то точно беше свършило първото полувреме. Взехме си билети (намалиха ни ги малко) и влязохме. Но преди това здраво се заредихме със семки, фъстъчки и други шушльопести неща. Както и няколко шишета с "Пепси" и минерална вода. Отначало не бях сигурна за какво ни е целия този батальон, но тате (като добър родител) ме светна. Преди това нека опиша какво очаквах от въпросния мач:
1. Головете ще валят като юмруци по лицето на ЦСКА-р, сгащен в тъмна уличка от група вкиснати левскари.
2. Публиката ще реве, така че да я чувам още две седмици след като приключи мача.
3. Броят на пиратките, побойщата и знамената ще е тройно по-голям от дошлите на стадиона.
4. От реване след мача ще говоря като задавил се с коркова тапа койот.
5. Най-накрая ще разбера какво е да усетиш истинския футбол...
  Дааа.. ама не! Признавам си, че след като чух описанието на татко, се почувствах като попарена с вряла вода. А именно:
1. Я вкарат гол, я не.
2. Отборите не са много известни, така че сигурно ще е доста пустичко.
3. За какво ни е толкова много храна? Ами какво ще правиш докато гледаш как играят? А.. това не е като по телевизията... (леко се засмива)... тук нищо не пречи и да дремнеш малко.
4. Пиратките ги забраниха, а има и полицаи, които пазят да не се изпотрепят феновете.
5. Няма да е нищо особено, но все пак трябва да видите какво е футбол наживо...
  Както се очакваше със сестра ми не бяхме особено въодушевени. Всъщност почти бяхме готови да си тръгнем, но тате се усети, че е прекалил с реализма и щедро ни обеща, че някой ден ще ни заведе да гледаме истински европейски футбол, където "футболистите не тичат само по стадиона, а наистина играят". Последното е един от любимите му изрази.
  И така ние поехме по стълбичката. Точно бяхме свършили с покупката на билетите и се катерехме бодро нагоре, когато чухме див рев - бяха вкарали гол. Хората наоколо се заговориха и се разбра, че това е първият вкаран гол. Е, значи бяхме в началото. Изпълнена с оптимизъм продължих нагоре.
Стадионът (отборите)
  Значи, въпросното нещо изобщо не беше това, което очаквах. Татко ни замъкна на едни места и чак тогава имах възможност да го разгледам по-обстойно. Даа... определено беше доста по-различен от очакваното. Първото, което направихме, след като седнахме на местата си, беше да попитаме кои отбори играят. Лесен въпрос, нали? Питахме един пенсионер до нас - човекът каза, че и той не е дошъл за началото, но е сигурен, че единият отбор е "Славия", другият - не го знае. После се преметихме малко по-нататък и пак попитахме - дядка на преклонна възраст уверено каза, че белите са "Славия", а името на тия в червените екипи беше толкова изчанчено, че ми напомняше средновековна клетва от един рицарски филм, дето бях гледала наскоро. В следващия миг до него се обади наперен младок, който усърдно люпеше семки. "Не, бе дядо, тия белите са от латинското-название-на-растение-от-клас-неонокоренови." Докато говореше младежът продължаваше да чопли семки и то с ентусиазма на шивачка, дето шие булчинската рокля на дъщерята, която никога не е вярвала, че ще омъжи. Парченцата летяха във всички посоки. Хората наоколо започнаха недоволно да тупат ръкави и да чистят лица. Даже един подозрително се закашля. Аз се поодръпнах малко и продължих да слушам захласнато. Усещах как напрежението се покачваше, как противниците се разгорещяваха... може би ще се сбият..? Да си призная (тогава още бях малка и с добре изразени анархически наклонности) много исках да видя как се бият футболни фенове. Даже си признавам, че склоних да гледаме мача не толкова от любов към футбола, колкото от любопитство към легендите, дето се разправят за стадионите. Побойща, пиратки, знамена, ония свирки, дето произвеждат един особен тръбен звук, напомнящ запекъл се слон, боядисаните лица, ревовете, футболната еуфория... Ооо... толкова исках да го видя наживо! Но не ми излезе късмета...;)
Да се върнем към младежа, дето люпи семки. Та след като млъкна, дядката се подготви за отпор. Бутна масивните си очила нагоре по носа и присви вежди и нос. Очите му, които от силния диоптър се бяха неестествено поувеличили, се сляха в едно - зловещ циклопски поглед. "Абе, момче, ти ли ше ми казваш к'во знам и к'во не знам, бе?! Ти ли, бе дришльо?!". "Абе, дедо, ти на мен...". Не ми се слушаше, обърнах се и продължих да изучавам. А колкото за мистериозния отбор - до края не можах да разбера кой е.
Стадионът ("феновете")
  Пак почвам с любимата телевизия - там винаги има много млади хора, дето се фъчкат като бесни кучета. Тук ситуацията беше различна. Мнозинството се състоеше от мили, но схванати пенсионери. Бяха в огромни количества. Другата част се състоеше от роми - там имаше и по-младолики. Но най-интересното бяха левскарите и цскарите. Нека поясня - по-голямата част от стадиона беше неизползваема, защото седалките бяха изпочупени и още никой не се беше погрижил да ги оправи. Сносната част беше пълна наполовина - пенсионери (отделени), роми (отделени) и двете фракции "Левски", "ЦСКА" (и те отделени). Ако стадионът може да се определи като правоъгълник с две къси и с две дълги страни, то едната дълга беше заета в сътношение 7/4/2 както следва пенсионери/роми/левскари. Отсрещната дълга страна беше по следния начин - 0/3/0 празно/цскари/празно. Извинявам се, че обяснявам толкова нескопосано, но все пак е нужно, за да ме разберете по-нататък ;). 
  И така  - характеристика на отделените групи:
1. пенсионери - тихи, чоплят (ако имат зъби или ченета), през по-голямата част мърморят недоволно и винаги знаяг какво трябва да се направи, за да спечелят играта с 40/0.
2. цигани - шумни, не прекалено, но постоянно. През по-голамата част от времето се замерват със семки (тиквени включително), плюят се и си мятат джапанките по футболистите. Разбира се джапанките не могат да уцелят футболист, но пък се справят отлично с хората от по-долните редове.
3. цскари+левскари - най-интересните групи.
  Както си гледах мача, по едно време "Славия" успяха да отнемат топката на червените и поеха несигурно в атака. И в следващия миг стадионът гръмна от ревове: "Давааааааааааай, Левски!!!!!! Само Левски, оле!". В първия момент малко се уплаших. Къде е тоя Левски, бе?! Бях видяла, че хорицата са се накичили с всичко синьо, дето са успели да изровят от бабиния шкаф, ама мислех че подкрепят "Славия". Мина известно време докато зацепя какво точно става. Значи, на въпросния мач се бяха домъкнали най-верните фенове на "Левски". Толкова верни, че виждаха любимия си отбор във всеки друг. Нищо, че това беше "Славия", нищо, че дори не носеха сини екипи... Ооо ...тогава за пръв път осъзнах значението на поговорката (или каквото е там) "Любовта е сляпа." В тоя случай направо си беше кьорава ;). Но ЦСКА не падаха по-долу. Те също виждаха любимците си на терена, въпреки че не бяха там. Но поне имаха червени екипи. Това бяха най-жертвоготовните фенове, които съм виждала - подкрепят отбора дори, когато го няма. Де да имаха всички отбори такива фенове... ;). Ааа... пропуснах: левскарите и цскарите бяха в люта вражда, както винаги. То не бяха псувни (наистина разширих хоризонтите си), то не беше замерване с пуканки. Между другото това доказва още веднъж любовта на верните до гроб фенове - я, си представете да замерите човек с пуканка, когато той е на другата страна на стадиона и при това духа вятър в обратната посока? Можете ли? Или трябва да действате под влиянието на силно чувство като любов или гняв (във футбола между двете има знак за равенство), или да имате сериозни отклонения, дължащи се на лошо храносмилане или... Всъщност какво ни интересува това? Определено е любов ;).
Самата игра
  Няколко думи и за футбола, който видях. Значи, това не беше футбол... Дори не мога да го определя точно - това си е нещо толкова типично българско, че може да се разбере и най-вече почувства само като се види. От всички футболисти само един се опитваше да играе - "Снежинката". Не, че беше дракулски бял, не... Всъщност си беше здраво, черно негро от Зимбабве. Но пък имаше сърце. Докато останалите му съотборници вяло влачеха крака по калния стадион, той търчеше като луд. Бореше се за всяко топка, до която можеше да се докопа и всячески се опитваше да предпази публиката от изпадане в транс. И от време на време успяваше. Но може ли да се играе футбол само с един човек?! Не мисля... Раздаваше се и ако тъпите му съотборници се мръднеха малко играта можеше да се развие по много по-интересен начин.
  Но какво да се направи - няма добро дело, което да остане ненаказано.      
  Първо: публиката го мразеше. По абсолютно неясни за мен причини. Спомням си, че имаше един особено развълнуван фен, който повтаряше гръмогласно и то през пет минути следната тирада: "Ааааааа... Снежинката! Давай Снежинка... ша ги размажиш... (всичко е подчертано иронично). Абе, маните го тоя... бе, къв е тоя... Ше изцапа топката...ААААААА!!!" После следва порой от пуканки и неарденталски смях. Всичко се изсипва точно върху главита на седящите по-долу цигани. Странно, но те проявиха известно търпение в началото - струваше ми се малко несъвместимо с горещата им кръв. Сигурно си мислеха, че е пиян. Но после като на всички цигани им кипна. А е известно, че "Циганин за катун умира и катун за циганин умира". И така ромското племе се обедини и всички дружно започнаха да замерят неарденталеца с каквото им падне. Или за по-точно с джапанки. Но той не забелязваше - джапанките валяха отвсякъде, но господинът продължаваше да се дере с цяло гърло. Най-накрая един циганин хвана едно недоизпито шише от минерална вода и го халоса отзад по тила. Ония както си викаше, млъкна отведнъж и почти се срути на по-долния ред. Позадави се малко с пуканките си, но най-сетне млъкна. Изпитах задоволство (най-вече от удара). Заслужаваше си го. А пък и успях да видя малко футболна злоба ;).
  Второ (май забравихте за първото) съотборниците му също го мразеха. Говоря за "Снежинката". Може би, защото беше по-добър от тях... не знам. Но всички го обвиняваха за... всичко. Ако някой си изцапаше гащите с кал... Снежинката беше виновен, ако някой не вкараше гол... пак Снежинката беше виновен, ако топката се движеше не както му се иска на някой... за това ама сто процента беше виновен единствено и само... СНЕЖИНКАТА. Ех, тая Снежинка... ;). Съдията не свиреше фал за Снежинката. Нищо, че за да му отнеме топката противниковият играч му смъкна гащите и му завря главата в калта. К'во па толкова?! Дори собствените му съотборници бяха на същото мнение. Но той смело се изправяше и продължаваше да се бори (с изключение на веднъж, когато почти се разплака на рамото на съдията).
  Друг персонаж: мъжът с гащите. Не... имам предвид всички си бяха с гащи, но този имаше проблем. Явно като са шили екипите, крачолите на едните панталонки са излезли малко по-дългички. И пречат на въпросния играч като тича по-бързо, например (Това е една от версиите). Забавят го. Човекът реши проблема по свой си начин. Просто хвана и си нави панталонките нагоре. Но толкова нагоре, че му щръкнаха боксерките. И отдалеч изглежда така, че не играе по бермудки (не знам дали това е точното наименование), а по гащета.
  Пак повтарям първата версия беше, че му пречят да тича... после пък решихме, че му е горещо. И сега като се сетя не разбирам що просто не ги махна тия панталонки... ми така и така публиката не беше особено придирчива. А може би се опитваше да покаже нещо. Толкова нагоре ги дърпа тия крачоли... кой знае.. Видял човекът публика, решил да се покаже. Що пък не?! Човек трябва да е либерален. Впрочем аз нищо не видях, но пък циганите на първия ред може и да са оплакнали очи ;).
  Последен персонаж - НатфизБой
  Не, сериозно, момчето имаше данни. Каквото и да се говори дарбата си е дарба. Не може и да се отрече изключителната му находчивост и въображение. Представете си следното: Въпросното момче псува бясно, докато се носи с топката в... неопределена посока. В следващия миг елегантно се препъва в собствената си бутонка и цопва в калта. И се почва едно реване, едно пъшкане... Той е съборен. Нищо, че най-близкият противников играч се е намирал на поне 10 метра в момента на падането. Ооо... това не е пречка за тия мръсни... *****... и т.н. Съдията не обръща внимание, въпреки това, че НатфизБой се е хванал за глезена му и се влачи след него. Не... Той не обръща внимание дори и, когато НатфизБой, изтощен от раната си продължава да лежи безпомощен на игрището. Свирката пищи, играта продължава. Но НатфизБой не става. Никога няма да забравя онези движения тип "Некадърно заклана коза" - плашещо ритмични, отчаяни, упорити, молещи за справедливост. Съдията се смили и му свири един фал, за да стане. Разбира се, когато НатфизБой стана да изпълни фала, на лицето му нямаше и следа от болка. Не, абсолютно нищо... Дори по едно време си помислих, че просто е искал да се потъркаля в калта. Това доставя невероятно удоволствие и на другите играчи. Всъщност те с удоволствие се плескат с кал. Когато ги събарят, когато спасяват някоя топка, когато сами си падат... Те обичат калта.
  А за НатфизБой - какво да се прави, дарбата си е дарба....
Финал
  Така и не разбрах кога свърши мача, така и не видях таблото ( беше закрито от бурени и мъх), така и не усетих истинския футбол. Но не съжалявам, защото всъщност аз случайно открих нещо друго - БГ футбола ;).