Кратък наръчник за управление и объркване на кораби :)

Кратък наръчник за управление и объркване на кораби

Отворен за подобрение и учителски усмивки J

1. Какво е това „кораб”?

Корабът не е творение божие, а техническо изобретение на друга божа твар („Човек” зове се тя). И затова, че си няма ни майка, ни татко, корабът не се ражда  във водните басейни като рибата например, не се движи волно като плоския калкан, а и не спира сам-самин по бреговете като бързия делфин. И когато почне да „умира”, няма корабът инстинкт за грижа към живота, не се оттегля мъдро настрани, за да не възпира плаването леко на оставащите живи твари, ами тежко си потъва там, гдето гибелта го свари и може да лежи на пътя на живота век, че даже и отгоре.

2. Как се движи корабът?

Затова, че неговият Отец – Човекът, сила вътрешна не му е дал, корабът за своето движение се тласка от енергия вънкашна: на водните течения, мускулна, вятърна, горивна, атомна... И съобразени с нея чаркове – весла, мачти и платна, котли и витла, реактори и пак витла...А защо пък не и мотовилки J.

Понеже е „дете” изкуствено, то се очаква някой да го направлява. По „пътя правилен” да си върви. За целта се слага и кормило, а и перка за насочване. И, разбира се, особени устройства, които да предават движението завиващо от кормилото към перката. Кормилата ги въртят кормчии. Редно е те добре да познават както водните басейни, през които превеждат кораба, така и небесните светила, по които да се ориентират нощем. Защото слънцето не грее по 24 часа, за разликата от телевизията J. Ех, бедното ни слънце – не разбира то от нашите проблеми J. Докато чудесната ни телевизия така прекрасно го заменя. По 25 – 26 часа на денонощие ни облъчва, без да се мори J.

3. Как се кораб управлява?

Затуй, че има много рискови води, се налага да се изработят наблюдателни приспособления, с които да се вижда под вода и далече над водата. Нужни са и „наблюдатели”, които да използват тези уреди така, че да пазят кораба от удар в остри рифове, скали, от засядане в пясъчни плитчини и потапяне в големи водовъртежи. Известно е дори, че сам наблюдател не е пълноценен за  времето през цялото пътуване – ще се преумори и най-малкото ще заспи. Добрите нрави искат да се смяна въведе. При това се гледа времената да са равни, за да не възникват разни свади. А и всеки трябва да участва, за да се научи. И жална съдба очаква всички люде на кораба, ако наблюдателят е спял по време на своята смяна. Защо ли? Защото в големите водни ширини (океани и морета) възникват бури, урагани, а сме чували и за цунами. И понеже бурите могат да връхлетят корабите по всяко време, наблюдението също трябва да се извършва през цялото време.

Този, който заспива на своя пост, той обрича не само другите на опасност, но и себе си дори. А може би по-редно щеше да се каже: „не само себе си, но и другите дори”J.

4. Кой може да управлява кораб?

 Който спи по време на своето дежурство, ясно е, че „не става”. А и наший брат Ахмед Доган го рече прямо: „90 % не стават”. Прав е человекът: ако всички на кораба човеци искат спящ другар да ги превежда по водите земни или мислят, че само той, само той орисан е да ги спаси през трудните маршрути? Нима излъгал е Ахмед? Не знаели добре морето, да не споменавам океана! И карти морски да разчитат вярно не умеят! Как тогава да се справят! А и пирати плават нейде! Леле, страшно! А не дай си Боже, да възникне буря! Кой тогава кораба ще води? Кой платната ще навива! Кой водата ще изгребва? Кой скалите ще избегне? Или сблъсъците с други съдове плавателни? Какво тогава да се прави?

Може би е нужно и шаман на кораба да има? А защо пък не и прорицател? И гадател? Пък и заклинател? Че и проклинател?

Ясно е, че бурите е нужно да се предусещат? А защо пък не и да се дирижират?

5. Как се буря дирижира?

Хората на кораба живящи може недоволство да изкажат леко. От водача дето спи пред буря. „Недоволство” ли изрекох? Грешка сторих. Не, хората доволни длъжни са да бъдат даже и през буря! И да ръкопляскат „Браво” на водача спящ! Само с възгласа хвалебствен „Браво” може те да го събуждат. Но дали пък точно „Бравото” не го приспива? Трудничка задачка! „Браво” или „Недоволни сме” е ключът за пробуждане? Туй да го решават водените от сънливеца юначен.

А пък ние да помислим за връхлитащата буря!

Откъде дойде ни тя? Нали не я очаквахме тъй скоро? И толкоз яростна да е? И някой е изхвърлил поясите за избавление през борда! И лодките спасителни пробил е! Че и веслата е пречупил! Кормилото откачил е изцяло! Гледайте, платната е съдрал и скъсал до основи. Мачтите повалил! Корабът ударил и пробойна дупка му направил! Леле, корабът потъва! Ужас!

Ала бурята пък спира изведнъж. И пак изневиделица започва. И пак спира. Корабът потъва. Корабът излиза. Пак потъва. Пак излиза. Веднъж, дваж, триж, четвъртиш J... Какво тук става? Нима Творецът своя ум си е загубил? Нима не вижда, че така не може?

Да помислим явно нужда има! Защо един пробит и изпочупен кораб не потъва? И защо не се поправя? Други кораби отдавна са потънали на дъното и то далеч по-мощни. Или са се спасили.

Може би със мощна и изкуствена духалка, че и машина дъждовална някой Сценарист разклаща силно кораба за нас невидимо? И „дъжд” уж ни вали! И „ураган” уж ни брули! Ние мислим си, че е нормална буря и се готвим като за стихията природна. Но не! Защитата ни не работи! Нима глупци сме пълни?

Кажете скъпи български моряци! Докога ще се въртим в кръг омагьосан като този?

Какво чак толкова прескъпо има на кораб строшен като този? 

Може би на борда му съкровище огромно е скрито? Ала ние, хората на него пречим на Сценариста с нещо? Че да каже просто и открито: „Слезте, хора, да го взема искам!” И за него е мъчение, и за нас!

А може би най-скъпото сме ние? Особено ако на тайна най-велика сме пазители? Може би във нас е скрит ответ на въпрос най-важен: „Как може и човекът волно кат делфин да плува?” Може би страхът ни пречи и Сценаристът знае и страха старае се в нас да запази? И вкопчваме се ние за раздрусаната катафалка-кораб сякаш сме удавници без нея! Ами ако умението да плуваме се учи именно без нея?

6. Когато моряците ги лъжат, що да сторят?

На моряците юначни, но страдалци ще им кажа само: „КОГАТО ТЕ ИЗЛЪЖАТ ВЕДНЪЖ, ГРЕШКАТА Е ЧУЖДА. КОГАТО ТЕ ИЗЛЪЖАТ ЗА СЪЩОТО НЕЩО ВТОРИ ПЪТ, ГРЕШКАТА Е ТВОЯ.”

Намерил този ръкопис измачкан във бутилка с тапа посред морето и преписал го за вас,

Ваш приятел вечен Весел Патиланчо-Синдаб-Мореплавател от Благоевград

За други преписи заявки той приема на адрес: filomed@mail.bg, filomed@abv.bg, filomedcure@gmail.com