Приказка за българския учител

           Това е една съвременна приказка, нашата приказка. Няма „имало едно време„ , а само сега... Само че „едно време българският учител е бил издиган в култ и за книгите и знанието се е давало мило и драго, а днес положението е друго. За всичко друго може да се говори, да се намират средства, само за образованието управляващите нямат време и желание да разговарят.

         Имало едно време една силна държава, наречена България. Само че тази държава си нямала единен език и писменост. Минали много години и братята Кирил и Методий създали българското аз,буки. Ето че се родили и първите учители – Климент, Наум и Ангеларий. Тръгнали светите мъже да учат народа, а той – народът, ги почитал като светци, защото знаел, че

 „ народността не пада, там, дето знаньето живей „.

         И тръгнал българският учител по трънливия си път. Дълъг бил този път – през девет царства в десето и в десетото царство вместо да се радва на признание и уважение, той се оказал в царство „ кърваво, грешно „.

         И пак не се предал той. Убеждавал и родители, и ученици, че „ който  

се учи, той ще сполучи „ , само че нещо не се получавало...Обществото забравяло постепенно за учителя, а той непрекъснато се учел да свикне да живее с чувството за вина. Виновен бил за всичко: за голямата инфлация, за пълната девалвация на ценности, за липсата на мотивация у ученика и още, и още...Чудел се учителят как да обучава, защото не му оставало време от възпитания, морализации, работа с родители, администрации и прочие...

         Работил той много, но „  хлябът не стигал „. Вдигнал плахо глава учителят и поискал трохички от „царя”. Но царят отдавна бил изкачил

„ вълшебната стълбичка „ и стоновете на учителите му се счували като песен на ангелогласните. Разгневили се „ Боговете „ на исканията на учителя и решили да го накажат – „ разтакавали го” , „ разтуряли седенките му „. Но и това не помогнало. Много и силни били българските учители. Триглавата ламя не можела да ги глътне. Пари нямали, но чест и достойнство имали. И тях бранели те. Тях браним и Ние.

          Това е нашата приказка. Можете да я довършите...