+4 4 гласа

Правописът – норма или отворена система?

На The Maker,
който ме хвърли в размисъл
по темата

Ето това му харесвам на интернет – можеш спокойно да изложиш разсъжденията си по темите, които те вълнуват, да срещнеш разбиране и оспорване, да провокираш и да бъдеш провокиран.

В края – или може би по средата, но не в началото – беше един творчески ;) коментар към моя публикация. Скоро след като го прочетох, колегите от рекламния отдел ме извикаха, за да разреша спора им относно правописа на думата медия. “Ами трябва да се пише с я накрая”, казвам им аз. “Защо тогава в заглавието на списание “Медиа свят” думата завършва с а? Не знаят ли как е правилно?”, основателно пита Таня.

Предполагам, че много добре знаят. Ако не друг, то коректорите са обърнали внимание. А защо правописната норма в случая се оказва пренебрегната, е малко трудно да се каже*. Професията ми винаги ме е поставяла в позицията строго да съблюдавам правописните и пунктуационните правила (не ми вярвайте съвсем, по-долу ще разберете защо) – дори когато те не ми харесват особено и влизат в разрез с логиката на системата. Затова мога само да правя предположения за причините, които карат другите съзнателно да игнорират нормата (изключвам случаите, когато грешките са резултат от непознаването й). С думи прости, защо хората са склонни да действат на принципа “Знам, че не е правилно, но ще го напиша така”?

Чуждата норма е по-престижна от родната
Един от най-очебийните примери за мен е изписването на съставните собствени имена по английски образец – всички думи са удостоени с главни букви: Първа Инвестиционна Банка (вм. Първа инвестиционна банка), Нова Телевизия (вм. Нова телевизия). А може би така институциите изглеждат по-внушително на четящите или пък целта е да изпъкне абревиатурата (ПИБ, НТ).

Аз съм различен – забележете ме!
Преди време по кориците на някои авангардни списания (“Егоист”, “Едно”) се появиха заглавия с начална малка буква. Предполагам, че целта беше да привлекат читателското внимание именно с това нарушаване на известна на всички правописна норма. Имената на авторите на статиите също бяха написани с малки букви, например иван стоянов. По този начин и на графично ниво се откроява веруюто на екипа: ние сме млади, дръзки, различни, неограничени от правилата (така го тълкувам аз, разбира се).

Бързаме, бързаме, страшно много бързаме...
Познавате ли някой, който спазва стриктно правописа и пунктуацията, когато чати? Аз познавах такъв човек доскоро. Ако искате, смейте ми се, но си пишех точките, запетайките и главните букви на общо основание. От известно време, когато много бързам, си ги спестявам. Тук, разбира се, се намесват и други фактори – неформалното общуване, ограниченият брой четящи (един, ако никой не наднича любопитно в екрана на събеседника ви ;), с които обикновено сме в близки отношения. А да не забравяме и широкия простор, който ни открива

Интернет – територията на свободното слово
Свобода на съдържанието –> свобода на формата –> свобода от нормата. С тази формула си обяснявам неглижирането на правописа – за пунктуацията да не говорим – в сайтовете, особено в блоговете и форумите. Това, че блогът е личен и всеки сам си е господар в него, го разбирам. Но нали ценната ни публикация ще бъде прочетена от стотици и дори хиляди хора? Да се погрижим малко за външната ù обвивка, да я фризираме – непосредствеността и индивидуалността на изказа според мен няма да пострадат, ако поправим поне буквените и безспорните правописни грешки.

Ах, тази непрактична норма!
Случва се и това – дадено правописно правило се оказва неприложимо на практика и се налага да се промени. Преди няколко години думи като бизнес отношения и интернет потребител трябваше да се пишат слято, понеже първата им съставка пояснява втората и има чужд произход. Не беше отчетено обаче, че българите, за разлика от немците, нямат опит в четенето на километрични думи (вижте само: бизнесотношения, интернетпотребител) и възприемането на информацията се затруднява. Освен това посочените примери изглеждаха, хм, как да кажа, необичайно в текст на български език.

И за още нещо се сещам тук: в речта ни се появиха много нови думи от този тип – с отварянето ни към света, стремглавото развитие на новите технологии и бързото адаптиране на чужди понятия към родната езикова среда. Правилото за слято изписване в посочените случаи се оказа непригодно, пресата отказа да се съобрази с него (Chu, поправи ме, ако греша) и в крайна сметка беше променено официално (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 45).

А правило ли ви е впечатление, че в спортните вестници отборите на “Челси” и “Фиорентина” например не са оградени в кавички? Строго погледнато, това е грешно. Сега си представете, че всички имена на спортни клубове бяха придружени от тези препинателни знаци: текстът щеше да “натежи” и погледът на читателя постоянно щеше да се “спъва” в кавичките. Да си призная, и аз не ги поставям в коригираните от мен текстове, когато става въпрос за компютърни програми (Word), марки (nForce), фирми (Intel) и т.н., изписани с латиница. Имам си обаче едно малко оправдание – чуждата азбука създава ефект, подобен на курсива, и така названието се откроява от останалия кирилски текст, без да е оградено в кавички.

* * *
Разбира се, изброените от мен причини за нарушаване на правописната норма изобщо не са изчерпателни. В много случаи за дадено действие има повече от едно основание, ето ви примери:

Аз лично не обичам да пиша главните букви, понеже така, от една страна, си спестявам натискането на шифта. Налага ми се да го правя, дори когато използвам някакъв инструмент за български език, понеже винаги изключвам функцията за автоматично поставяне на главни букви. Причината е, че ако е включена, се изисква главна буква след всяка точка, която обаче не винаги значи ново изречение. От друга страна, смятам, че едно изречение има мн. по-важни отличителни черти от главната буква в началото и винаги може да бъде разпознато или поне би трябвало, според мене. И от трета - текстът ми се струва мн. по-красив графично, ако тук-таме не стърчат разни големи букви (източник).

...никой не може да каже на никой творец било и то в блог,че се слага пауза между символите.Това си е жив комунизъм.Всеки си пише както му дойде музата.Има си бавни моменти в писането на пост(когато ти идва музата,и нямаш време да мислиш за паузи интервали и запетайки.Точно това му е афтентичното,на блога/постта.Всичко друго е шаблон и покриване на стандарти на стандартни интернет сайтове и т.н. (източник).

Чета си аз тези мнения и се опитвам да осмисля нещата не от гледната точка на пуритана, защото:
• Такова нещо като текст без грешка почти не се среща, винаги може да се поспори за някоя запетая.
• Езикът е жива система, променя се, а нормата, ще – не ще, го следва, макар че е бавна и инертна. (Ами норма е, такава й е природата.)
• Всеки човек е индивидуалност и се стреми (понякога несъзнателно) да се оразличи от другите по много начини, включително бунтувайки се срещу правилата, чието следване в някакава степен ни уеднаквява.
• Колкото и да се оправдавам, и аз май съм “грешна”, и аз съм в кюпа заедно със съзнателно кривналите от правия път – практиката ежедневно ме поставя в положението да пренебрегвам буквата на закона заради нещо, което смятам за по-важно.

И още мога да продължа, но ще спра дотук. Въпросът беше: норма ли е правописът (днес), или отворена система? Тази публикация има само претенцията, че е поставила проблема.

–––––––––––
* След като публикувах статията, един познат ми обърна внимание, че формата медиа всъщност е за множествено число (лат. medium – ед.ч., media – мн.ч.) и заглавието “Медиа свят” би трябвало да се схваща като ’светът на медиите’.