Сънища и казуси

26 ноември 2008, 03:38 Публикувано в BgLOG | 12 коментара , 964 прочита
Етикети: сън, багаж, казус, размери, наредба за градския транспорт, уловител на сънища

Преди два дни сънувах поредния си странен сън – много ясно, силно, цветно, визуално и вербално преживяване беше. И това ме подсеща да ви разкажа един от предишните, в който възникна казус...

Пътувам в трамвай номер 20 заедно със съпруга си. Стоим прави на пътеката между седалките, а аз подпирам някаква картина, която си е голямшка, в интерес на истината. Изведнъж се появява – кой мислите? Задължителният персонаж в такива случаи: контрольорът по редовността на пътниците. И се започва един диалог, понеже аз не съм перфорирала билет за картината. Жената (контрольор) настоява да платя глоба, понеже багажът ми (как само окачестви този предмет на изкуството, този шедьовър живописен!) е с размери, по-големи от тези, за които се допуска безплатен превоз (60 х 40 х 40 см). Аз обаче отстоявам тезата, че не е нужно да перфорирам допълнителен билет, защото третото измерение на моя багаж е по-малко от 40 см.

Трамваят спира, пътниците мълчаливо слушат нашия спор (нали ви казах, че сънищата ми са странни), съпругът ми не взема отношение, а контрольорката, която вече се вижда в чудо с мен, се обръща към Гошо и му задава един от най-абсурдните въпроси, които някога съм чувала – и наяве, и насън: “Вашата жена, като е толкова устата, поне деца родила ли ви е?” Това отпуши напрежението и всички в трамвая се разсмяха...

...В този момент и аз не издържах, събудих се и също се разсмях искрено – само че в леглото. Разказвайки съня на съпруга си, изведнъж се плеснах по челото: “Ама това си е казус! Ако се случи в действителност, трябва ли да си перфорирам билет?” Гошо: “Естествено. Щом единият от размерите превишава допустимите за безплатен превоз, трябва”. Аз: “Добре, значи по тази логика, ако си купя точилка от пазара и се кача в трамвая, е нужно да дупча билет, понеже е по-дълга от 60 см. А ти изобщо не ме защити! И си мълчеше през цялото време, докато спорех с контрольорката...” Гошо, в същия тон: “Явно съм искал да видя докъде можеш да стигнеш”.

Въпросът ми е следният: ако превозвам картина с размери 100 х 70 х 7 см например в трамвая/тролея/автобуса и желая да съм изряден пътник, трябва ли да перфорирам още един билет? Тук не бих искала да се отклоняваме в разисквания на тема “Състоянието на градския транспорт изрядно ли е, та и аз да съм изряден пътник” и други подобни.

Как по същество трябва да се тълкува следната част от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община по отношение на размерите на багажа:

Чл. 9. (1) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно ръчен багаж с размери в сантиметри до 60/40/40. Установяването се извършва с измервателен уред. Багаж с по-големи размери от посочените се таксува за всеки отделен пакет с:

- билет за еднократно пътуване (предварително закупен, закупен от водача или от Билетен автомат в трамваите и тролейбусите);

- талон от Билет с талони за 5 или 10 пътувания, в случай, че пътникът пътува с талон от същия билет.

И една добавка накрая. Преди време Веско написа една публикация за уловителя на сънища и за онова, което беше сънувал, спейки под него. Моят сън се различава коренно от неговия и от усещанията му; общото е уловителят, който висеше на лампата в стаята, в която спях.