За възпитанието на децата

Специално за Дева Мария и Исус - не мисля, че той е имал нужда от възпитание - правел е чудеса като малък, би трябвало да следва, че не е бил обикновено дете, т.е. не е имало нужда да го пошляпват, да тича Мария след него и да вика и прочие родителски задачки :)
Какво значи да възпитаме децата си като богове?

Защо така ми прави редакторът?! Мести се!

Според библията Исус е направил първото си чудо, когато е бил на свадба в Кана, бил е на около 17 години, ако не се лъжа. Какво е правил дотогава, в библията не е написано. А за въпроса "Какво значи да възпитаме децата си като богове?" имам предвид както Дева Мария е възпитала Исус.

За библията - сигурна съм, че повечето са започвали да я четат, малцина са я чели, но всички се позовават на нея.
Относно Исус - родил се е в семейството на дърводелец и следователно е възпитаван в труд.
Относно възпитанието - нямам деца, но имам племенник, който 2 години живееше само с мен / сега и майка ми е с нас/, но съм го удряла 3 пъти / 1.беше се научил да изчезва - т.е.да излиза без да се обади и всеки ден го издирвах, карах се обяснявах и след като един ден изчезна за цели 3 часа го запознах с "Макаренко"; 2. В първи клас се научи да не се прибира след училище - ходеше на люлките в парка, не съм го спирала, но исках първо да си идва в къщи и да се обади, след дълги спорове и караници, го хванах на люлката и го плеснах, там, на място, така се прекъсна ходенето из улиците, без да се е обадил; 3. Не искаше да си изяде супата и плюеше на всички посоки, включително и в чиниите на околните, получи шамар по устата и сериозно скарване, след което той каза, че не обича месо, аз не го принуждавам да го заобича, но поне не натрапва чувствата си към храната на всички хора/.
Та, за възпитанието - важен е принципа - пошляпвай по-малко, чети на глас / може и библията - важно е да е възпитателно и да го обсъждаш с детето- и то има мнаение и права, трябва да се научи до къде се простират/, карай се, но само за принципно важните неща / счупената чаша се купува, но приятелството - не/ Детето трябва да разбере, че и другите са хора и те се чувстват уморени, имат трудни дни и не всичко от магазина трябва да е негово....
Чети на глас, обяснявай и изслушвай!!! Последното е най-труно, защото изисква време и внимание - но е най-важно, защото възпитава доверие, житейска позиция и отношение към света.

Ок, няма да споря, явно съм чела друго нещо...
Детето ще си го възпитавам по инстинкт. Амбиции да създавам бог/божество нямам. Стига ми да е Човек и Личност, според моите разбирания, които може и да нямат много общо с чуждите.

Eowyn не искам да се заяждам с тебе, всеки е прав за себе си. Просто си зададох въпроса как ще възпитам дъщеря си ако на мен ми се яви ангел. А ако на теб ти се яви ще промениш ли нещо? Няма нужда да ми отговаряш, мисля че знам отговора.

А, така вече ми е по-ясен въпросът :)
Мисля, че не. Ще знам, че е специална, но бих я гледала като обикновено дете, защото си искам обикновено дете, с всичките му бели, радости, грижи. Все пак, когато дойде време да изпълни мисията си - ще я пусна.

Абе що говоря за дъщеря, сигурно защото ти говориш за дъщеря ::))
Но това ще ми послужи за размисъл на едно друго място. Интересно е.

Nasty, хубави размисли.... Верно, че е тотален хаос и всеки ден се учим на нещо новож- дори от самите ни деца. За мен верния път, макар и лъкатушещ, върви в посоката на силно приятелски отношения, базирани на голяма обич и респект на двете страни една към друга.

У дома никога не пропускаме да кажа на децата си, че са ни удивили с нещо, или са ни направили годи с нещо - и резултатът е повече от удивителен... Също не пропускаме да коментираме и колко са ни огорчили с нещо, и как са го направили - те понякога не разбират какво правят.

Убедена съм, че обичта и уважението се учат - възпитаваш ги у детето си, демонстрирайки му своите такива чувства към околните. Ние залагаме на разговори, прегръдки и разсъждаване по въпросите. Избягваме да налагаме лично мнение с железен юмрук, и много им искаме съвети.

Това последното е голяма сила - отключва чутовна отговорност у малкия човек, че някой иска мнението му, което е  важно за родителя... Пробвай веднъж и нека дъщеря ти види, че следваш съвета й. Ама не за блуза и обувки - не, "как да постъпиш с еди кой си, който те наранява, а ти не искаш остра конфронтация с него, но не искаш и да те тъпче"... (да речем)....

Първите съвети може да са от света на приказките, но като свикнат - съветите на психолозите може ряпа да ядат. Пробвай да сондираш мнение, да речем, че еди-кой-си не харесва работата, която работи, но парите много му трябват. Шансът да чуеш само "ами да си я смени", не е единственият. В подобни дискусии падат големи бисери, които осмислят живота ти като родител....

Та, това е в общи линии, нашата семейна схема - говорене по ежедневни теми, прегръщане, дискусии по важни теми, прегръщане; те да знаят, че могат винаги да разчитат на теб, че няма да ги зарежеш заради гешното им решение, че си готов да обмисляш и евентуално да приемеш (оппа!) и решения, които противоречат на твоите разбирания; и пак прегръщане, и пак говорене..... Ох, уморих се да го пиша, щото и без това го правя  всичкото това нон-стоп :))))

Ама си е кеф голям, де... Да гледаш резултата от собствения си подход - защото само и единствено родителите са виновни за всичките бъдещи простотии на децата си. Децата не се раждат лоши, раждат си се деца.

Това за съвета звучи страхотно. Сещам си веднъж караше баща си да й оправи една счупена играчка, той каза "Незнам дали ще стане бе тате", а тя с един наставнически тон "Ами пробвай!". Ще се опитам да го използвам. Благодаря за съвета.

Незнам къде ми изчезна предния коментар.