Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Мисля си и не искам да си спомням как преди няколко години след изборите за български парламент БСП опитваше да купи гласовете на няколко депутата, за сформиранетона правителство. Не се получи и след многобройните калкулации и вариации кой с кого, третата по ред сила (ДПС) направи коалиция. Тази смешна сбирщина от лакомници, наречена правителство, бе осъществена с непреодолимото желание на три политически партии да получат властта. Колко пари сложиха тези хора в джобчетата си и какви измами направиха по време на управлението си, не ми е отсъдено да знам...
Но преди да си тръгнат поставиха свои хора на ключови ръководни постове и, разбира се, промениха изборния закон в своя полза. Най-малкото което можеха да сторят за себе си... Хвърлиха иронично прах вочите на обществото с „елементът” на мажоритарен вот, който в този си вид едва ли да промени нещо, но би объркал някой пенсионер, застанал пред урната...Това, че от двеста и нещо си изборни секции в чужбина, над сто са в Турция е врамките на нещата – там хората са силно заинтересувани от съдбините на България. Интелигенните млади хора в западна Европа и Америка обаче са възпрепятсвани. За откриването на изборна секция са нужни минимум 100 желаещи. За по-малка бройка не е рентабилно да се хвърлят средства, все пак сме в кризисни времена, нека спестим някой лев... Пък и нали трябва да си купим някой глас да ниподкрепи. Нищо, че бюджетът прогресивно намалява, нищо че безработицата расте. Сега ни е паднало да харчим парите на данъкоплатците...
***
Стоя на бара в приятно рок-клуб заведение с Миро - приярелче, което познавам от интернет. Лениво поръчам бира блуждаейки в проблемите от изминалия ден. Колко е приятно да отпиеш глътка и да не мислиш за нищо...
Не беше лесно даубедя Миро да излезем – той все няма пари, от няколко месеца е без работа. Не е проблем да черпя по нещо, но и достойнството си казва думата – как така една госпожичка ще плаща сметките...
Появява се нов индивид на бара. Разговорите бавно и неусетно се изместват. Стига се и до неминуемата политика.
- - Ще гласуваш ли в неделя?
- - Хм... Аз никога не съм гласувал. Не ме интересуват! Ами ти?
(Кратко мълчание)
- - Аз... Не зная. Може да отида. Ще видим – смрънка Миро.
- - И за кого?
- - Ами...Само едни дават пари.
Тук вече любопитството ми се обажда:
- - И кои са те?
- - Лидер.
Другото момче продължава да пита:
- - По колко дават?
- - 40лв.
- - Кога ще ги дадат?
- - Ъъъ...тези дни, би трябвало – личеше, че Миро очаква да ги получи.
- - Мога ли и аз да се запиша?
- - Да – провиква се към бармана - Мишоооо! Я ела за малко! – и продължава със занижен тон – Дай списъка.
Мишо провря ръка някъде из под бара и измъкна почти двустранно изписан лист. Фигурираха трите имена, ЕГН-тата и секциите за гласуване на доста хора. Замислих се как така спокойно оставяха данните си. И ако не гласуват какво би станало? Дали някъде из тези секции някой не следи кой какво прави. И това само за 40 лева... Момчето взе химикал и допълни името си в списъка.
На другия ден, излизайки от апартамента си виждам в пощата вестниче, озаглавено „Лидер” – естествено предизборна агитация. А долният ъгъл на страницата е украсен с фразата: „Купуванетои продаването на гласове е пресъпление”.
Разбира се. Аз знам и без да ми го казвате...
Ден по-късно излизам на кафе с друго приятелче - Алекс. Преди време бяхме говорили на тема избори и аз бях опитала да прокарам идеята за важността на гласуването, подчертавайки, че ние, младите хора, трябва да се противпопставим на това, което се случва. Алекс беше казал: „Да, добре, може да отидем заедно, а после на кафе. Кажи за кого да гласувам?”. Ще поясня, че това момченце, или по-точно този почти 30 годишен мъж, би се доверил на мнението ми. С което моя милост никога не би злоупотребила, а и не претендирам да мога да направя правилен избор. Винаги на такъв въпрос съм казвала: „Гласувай за когото си харесаш, просто отиди и го направи”.
Крачейки бавно между блоковете, по пътеките водещи до центъра на квартала, Алекс ненадеяно казва:
- - Мише, аз ще отида да гласувам.
- - О! Това е чудесно! Много се радвам! Ето така трябва да се прави! Няма значение за кого. Важно е да отидеш.
- - Аз ще гласувам за Весела Лечева – без да съм питала сподели Алекс – обещал съм, дават по 70 лева. За БСП.
В този миг ентусиазмът ми се обърна в празнота. Загледах се в прането висящо по опънатите въжета между сградите. Вятърът си играеше с дрехите. А зад тях прозираше небето – безжизнено-сиво, загубило баграта си. Не знаех какво да кажа. Почувствах безсилие. Винаги съм вярвала, че нашето поколение е това което, с непокварените си мечти ще се бори за бъдещето си. Винаги съм сипела лъчисти, илюзорни, но искрени и борбени думи. И какво?
Пускам радиото и слушам нападки от политик срещу политик. Толкова много агресия и никаква ясна стратегия за управление. Получих деформация на ушите си да чувам, че „купуването и продаването на гласове е пресъпление”...
А фактите са си факти. Всеки би сложил допълнителен лев в джоба си. Малдежите от малкия град, чиито ценности са забрвени някъде. Какво пък, ще си купят пиене или марихуана. Или ще проиграят парите в казиното. И после аз пак ще чувам: „Ама... не ми е удобно да ме черпиш отново...”. А аз питам: „Удобно ли ти е да се продаваш на тези мошеници? Аз поне съм ти приятелка и знаеш, че съм истинска”
Кой ни възпита такива? Жалки, манипулируеми. Кой създаде този ред и тези устои? Кой съсипа образованието? Кой има интерес интелигентните хора да са по-малко? Всички си знаем отговора - същите тези хора които мазно се усмихват на екрана, разказвайки поредната лъжа. Театърът продължава...
Действието се развива в Перник. Имената на хора са измислени. Развръзката предстои. Аз няма да я разкажа. Пуснете си телевизора на пети юли вечерта. Ще чуете по-сладкудумни от мен.
Нищо, продължавайте да не гласувате, така всичко ще е наред. Между другото гласовете винаги се продават-тия рекламни кампании, детски градини и т.н. да не са без пари? Така че на практика всичко е пари. Не знам дали бих си продала гласа, но ако ми дават пари, за да гласувам, за който и без това бих гласувала, бих ги взела :) Както някой по телевизията каза-да си продаваш гласа е лошо, но има и по-лошо-да нямаш избор. Да си крепостен селянин, на който не стига, че няма да му платят, а и няма право да избере друг освен местната мутра. Защото ако не друго, поне всеки от нас сами си решава за кой да гласува, дали да вземе пари или да не вземе и от кой точно да вземе. А те наистина нямат избор.
Иначе, ако не е станало ясно - опитвам да убедя всеки от приятелите ми да отиде да гласува. Останалото са хвърчащи мисли. До скоро мислех, че само циганите и турците се продават, а се оказа, че въобще не е така, когато попаднеш в различна среда. Боли ме когато млади хора го правят пред очите ми.
Между другото, в Българското посолство в Берлин вече си служат с кирилица. Даже си направиха труда да напишат отворено писмо. Ако някой има интерес, мога да го публикувам. Побъркахме ги от обаждания и емейли. С една приятелка си говорихме, че нашите дипломати допуснаха една голяма грешка: те ни подцениха, че толкова бързо ще се организираме... Хората, с които за пореден път работих, ме зареждат много; изпълвам се с нови идеи и творческа сила! Затова ги обичам! Дай Боже всекиму!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!