За онези неща който не виждаме и не можем да докоснем, но знаем че ги има...

Има безброй неща в живота които не виждаме, не можем да докоснем, но ги усещаме и знаем че ги има. Някой от тях не променят нищо в нашия живот, някой променят нас, други променят света в който живеем, а има такива които обръщат целия ни свят, спират въртенето на земята, палят и гасят звезди и създават нови светове. Такива неща могат да направят разбира се само чувствата и то само в нашия собствен свят, в нашата представа за света. Освен чувствата има още безброй много неща който не можем да видим или да докоснем, но знаем че ги има, едно от тези неща е времето. Точно както чувствата, вятъра, живота, мечтите, радиовълните, звука, така и времето не може да се види, нито да се докосне, но всички ние знаем че съществува. Ако това не беше вярно щяхме ли да поглеждаме безброй пъти часовниците си през съзнателния си живот, щяхме ли забързани за поредната “важна” работа да пренебрегваме любимите си хора, щяхме ли да пропускаме поредния залез почти всеки ден, щяхме ли в динамичното ни и вечно недостигащо време да забравяме мечтите си, да нямаме време да се сетим за миг дори кои сме ние, какви сме сега и какви сме искали да бъдем. Във ВРЕМЕТО в което живеем все по често разговорите ни завършват със “Сега бързам”, “Закъснявам” или “Нямам време сега”, сякаш някога ще имаме. Все по-често когато добър стар приятел ни покани на чаша кафе казваме “сега нямам време”, когато малките ни деца искат да си поиграят с нас отговаряме “Не сега, наистина нямам време”, сутрин още преди да е започнал деня вместо усмивка и целувка човека до нас чува “Закъснявам”, а за къде и по-точно за какво закъсняваме се замисляме твърде рядко. Всичко това е неоспорим факт че времето съществува. Освен че съществува времето може да бъде премерено количествено. Съществуват понятия като час, ден, година и т.н. Какво означават те – не знам. Преди време някой ми беше написал: “Цял живот са ме учили, че една година има 365 дни, един ден 24 часа, един час 60 минути, но никой не ми каза че един миг без теб може да бъде цяла вечност!”. Ако сега попитам същия човек какво е един миг без мен ще ми отговори, че един миг е малка, нищожна част от живота и че не означава абсолютно нищо. В крайна сметка какво по-точно е един миг и каква е продължителността на една минута, на колко вечности се равнява един ден? Означава ли това, че времето не се измерва с часовник, а истинската му стойност се измерва с нещата който правим, начина по който се чувстваме и това което постигаме. Може би, а може би времето се разделя само на минало, настояще и бъдеше и нищо друго не може да го определи нито количествено, нито качествено.  Миналото е онази част от живота ни в която е всичко което имаме, всичките ни спомени, всичките ни постижения, всичките ни чувства, всичките моменти който са ни направили това което сме. В миналото са и всичките ни грешки, някой малки и незначителни, други непоправими. В миналото ни са и онези пропуснати моменти, които толкова много сме искали да изживеем, в миналото са и част от нашите несбъднати мечти. Понякога много ни се иска да върнем времето назад и да поправим грешките си, да изживеем живота си по по-добър начин, да осъществим част от мечтите си. Ако имахме този шанс бихме обърнали повече внимание на истински важните неща. Някога това наше минало е било настояще и сме имали шанса да направим всичко онова което е важно и правилно, но сме били твърде заети да мислим за това! Доста абстрактно, но... Бъдещето е още по-абстрактно. Сега, в настоящето имаме планове за бъдещето, мечти за бъдещето, работим за бъдещето, градим кариера, правим сложни комбинации и планирани ходове за да бъде възможно в бъдеще да направим впечатление на някого или да постигнем нещо, изкарваме пари който да имаме в бъдеще... В онова бъдеще което някога ще бъде наше настояще само за един кратък миг и наше минало през целия ни останал живот. А колко продължителен ще бъде този останал живот и дали някога ще дойде това толкова мечтано бъдеще никой не може да знае. Нашето бъдеще е поредица от много планове, упорит труд, пропуснати красиви мигове, малко късмет и много случайни, независещи от нас събития. Нашето бъдеще може да се окаже че са нашите сбъднати мечти, но много по-вероятно най-неусетно ще се превърне в част от миналото ни, а би могло и никога да не дойде. Нашето бъдеще е твърде неясно, твърде далечно и твърде несигурно. Но то е нещо на което се надяваме, за което живеем, в което вярваме и за което жертваме цялото си настояще. А какво по дяволите е настоящето след всичко това? Само един кратък миг, който разделя миналото за което понякога много съжаляваме, понякога искаме да върнем за да изживеем отново, което е скъпо и ценно защото вече сме загубили и бъдещето което може и да не се отличава с нищо от миналото, да бъде не по-малко скучно, забързано или пълно с грешки който никога няма да можем да поправим, може да бъде красиво, но може и никога да не дойде. Един кратък миг, но единствения с който разполагаме, единствения който ни принадлежи, единствения в който имаме шанс да победим времето в неравностойната битка.

Вече си мисля, че времето съществува само като едно единствено понятие – настоящия миг, по-точно поредицата от безброй настоящи мигове, които са единственото време в което мога да сбъдна мечтите си, да наблюдавам залеза и да броя звездите... да правя всичко онова за което никога няма да съжалявам.  Мога разбира се да правя и планове за бъдещето но не искам. Не искам да пропускам нито един миг от настоящето си в безсмислени усилия да се състезавам с времето.

Свалих си часовника от ръката и календара от стената. В момента прегръщам дъщеря си и гледайки през рамото и казвам на човека зад нея “Обичам те”. Не, това беше преди няколко мига. Сега вече гледаме заедно залеза. И това беше преди няколко мига. Всичко се е случило преди няколко или преди безброй мигове и всичко което ще се случи ще бъде след няколко или след безброй мигове. Разполагаме само с този единствен, кратък миг и аз не бих го пропуснала!

Преместено на lusiantonova.blogspot.com с любезното съдействие и сътрудничество на Prostitutka