Щрихи от Бавария - 3 част

      Нюрнберг се намира съвсем близо до  Бамберг, също във Бавария. Това е един модерен половин милионен град. Градът е разположен на канала Рейн-Майн- Дунав, и на река Панциг. През 10,11,12, 13 и 14 век Нюрнберг е един от важните центрове на Свещената Римска империя. През 15 и 16 век става едно от средищата на немския Ренесанс.
По време на Втората световна война, градът е почти изцяло разрушен от британски и американски бомбардировки.  След войната е построен наново, като много стари сгради са реставрирани в предишния си вид. Тук се провеждат и известните " Нюрнбергски процеси " срещу висши нациски функционери.
За да обходиш като турист изцяло Нюрнберг сигурно ще е нужда поне седмица, а за ден-два  може да се види само основното, според интересите, разбира се.
Влизаме от главния път, и след като намираме паркинг се отправяме към Старият град. Високо над града се намира "Кайзербург"-а, това е типичният немски замък. Всички кайзери на града са използвали бурга като резиденция  от 1050 до 1571 г.  Денят е студен, въпреки, че е март, затова си слагам и качулката. Замъка има голям двор и множество къщи, заобикалящи двора. Това са т. нар. "редови къщи", типични за немците. Те са долепени една до друга, и имат остри покриви.
Фридрих Барбароса и неговият наследник строят основно в средата на 11-тото хилядолетие кралския замък. Жилището на кайзера в момента е с картини, мебели и килими по стените  от 16-и  и 17-и век. Вървим из големите зали на двореца, и за кой ли път в подобни замъци се чудя дали е не е било твърде неудобно да се живее в подобни просторни стаи, с високи тавани. Обстановката е ясна - разкош навсякъде.
Минаваме през рицарската зала и през кайзерската зала. Кайзерската зала е почти празна от към мебели/ изключая свещниците/. Прозорците са по-скоро готически. Пода е от дюшеме, е по стените има множество картини. Вероятно залата побира около 200 човека. Представям си баловете на свещи, и танцуващите двойки в тази голяма стая. Честно казано, май не съм привърженик на големите пространства. Потрътвам от мисълта, че мога да живея в такъв замък, пък дори  и да съм жената на кайзера.
Както всеки уважаващ себе си замък, и "Кайзербург" си има градина. През  1425 г.
Кайзер Фридрих ІІІ дори провел тук семинари на тема "Висящите градини". След това били пренесени множество цветя от Виена.
Връщаме се обратно в двора на замъка, където някакъв артист свири на китара стара немска песен. Множество деца го гледат в захлас-песничката разказва за рицари и стари времена. За момент дори и аз забравям студа.
Минаваме отново през голямата входна врата, която е дървена и доста висока , с голяма ключалка.
Под Кайзербурга е къщата на Албрехт Дюрер. Дюрер е живописец и график, една от водещите фигури на немския Ренесанс. Една от най-известните му гравюри е
 "Рицарят, Смъртта и Дявола". Е, това не  е за изпускане- купуваме си билети, и след като ни дават от онези аудио-гидове започваме разходката отвътре. В този дом Дюрер живее , след като сключва брак - от 1509 г. до смъртта си. На първият етаж са показани множество моменти от живота на художника- разказано е за пътешествията му из Холандия, Италия, има снимки на най-известните му графики, гравюри върху мед и дърво, а също и снимки на живописните му творби. Качваме се на втория етаж - запазена е стаята за рисуване , с боите, стативите, четките и множество скици. Разказват ни как е създавал гравюрите си. Вътре е доста мрачно, но все пак това е автентична къща от 15 век. В една от стаите има множество пейки, и там прожектират филм за живота на Дюрер, разказват и за картината "Адам и Ева". /Тук се намира и точното копие на картината, чийто оригинал е притежание на музея " Прадо"/. Вътре звучи приятна музика, и хората слушат с интерес. След филма си тръгваме, защото сме видяли всичко в къщата. Излизайки си мисля, че всъщност Дюрер е немския Леонардо- със своите търсения в какви ли не области-не само изкуство, но и механика, човешко тяло, таро, златно сечение. Той е изработил и множество екслибристи.
Вървим из стария град, където са запазени автентичните къщи, с отровърхи покриви, и множеството летвички по фасадата. Подминаваме Природонаучният музей, и малко по-надолу виждаме Музея на частовниците-още повече входа е свободен-не е за пропускане.
В този музей има около 1200 експоната - най-различни часовници. Разглеждам с интерес, и се прехласвам по множество джобни часовници, които са по- скоро произведение на изкуството-с красивите си инкрустации. Има златни, сръбни, и какви ли не малки цъкащи уредчета указващи ни , че времето лети.
Е, тези часовници ни напомнят, че не е възможно за ден да обиколим всичките 35 нюрнберски музеи.
Тръгваме отново през Стария град, и стигаме унесени в коментари до Schöner Brunnen. Това е извор, за който се носи легенда, че всеки трябва да докосне един златен кръг- за късмет. Красива пирамида е изградена над самия извор, има множество железни фигури, и кръгове от злато. Снимаме се за спомен, а и за късмет. Изворът е открит през 1385 г. И създава някакво   вълшебство наоколо. Доста туристи се трупат около него, както за снимки, така и за късмет / в какво ли не вярва човек/. Посъбрали доста късмет от златния пръстен, тръгваме нататък , за да видим накъде ще ни отведе той.
Явно на пътя ни се изпречва Frauenkirche или Женската църква / какво уважение към жените само!/. Църквата е в стил готика, с типичните остри върхове. Построена е от кайзер Карл ІV като първата готическа катедрала тук. Отвън се вижда часовник с множество въртящи се мъжки фигури, които са разни исторически личности за Нюрнберг. Дюрер също има участие в изработването на този интересен часовник. Подробно разглеждаме готическата църква и вътре-е, готиката си е готика-няма такъв разкош и претрупаност, както при барока
Един от трите най-посещавани музея в Нюрнберг е Spielzeugmuseum (Музеят на играчките). Открит през 1971 г., той посреща около 200 000 посетители годишно. Тук може да се видят рисунки, снимки и различни документи на тема "игра", както и богата колекция играчки от всички краища на Германия, а също и от далечни и екзотични страни, създадени през годините от XVIII в. до наши дни.
Вървим по една от главните търговски улици, където на един от мостовете двойка руснаци разтягат акордеон, и пеят руски песни. За момент дори забравям къде се намирам. Немците с интерес слушат "рашъните", и им пускат центове. Става ми тъжно...
Същата  улица води право към впечатляваща с вида си постройка - църквата на
"Св. Лоренц," чийто строеж е продължил цял век, а фасадата силно напомня френска катедрала. По време на Втората световна война и тази сграда е срината до основи, но голяма част от вещите в нея са укрити и запазени. След дарения от енориашите оригиналният вид е възстановен, и през 1952 г. тя отново отваря врати - впечатляващо дело на нюрнбергските майстори, които изобразяват върху тях в подробности живота на Христос, както и образите на покровителите на църквата - св. Лоренц и св. Стефан.
Пред красивата готическа църква има дори и кафе с пластмасови столчета и маси. Време е за кафе-сядаме и се наслаждаваме на красивата главна входна врата, с множество изящни орнаменти-фигури на светци и моменти от библията. Над вратата се наблюдават и два герба. Влизаме вътре- типичните готически колони и дървените пейки за богомолците. Някои от колоните са с красиви орнаменти. Главният орган е красиво разположен под самия таван/както му се полага/. И в Лоренцкирхе, както във всяка църква е погребана известна личност, но не помня коя точно.
Излизам с облекчение, защото тези огромни готически църкви и катедрали винаги ме потискат. И в такива моменти с умиление се сещам за нашите кипри и така изискани църквички, в които има топлина.  Навън е вече по-топло и приятно. Около "Лоренцкирхе" има още няколко църкви, но решаваме, че толкова вяра за днес ни стига.
Съвсем наблизо е и главната станция на метрото.
Градският парк на Нюрнберг е на 19 хекрата площ с множество павилиони, кафета и езеро в парка, разбира се. Красиво е, и много спокойно. Забравяш кой си, седейки на някоя пейка, дори за малко.
   В Нюрнберг се провежда  най-старият и най-голям коледен пазар в Европа, където се е зародило и производството на играчки. Да си там по време на коледните празници означава да се потопиш в магията на предколедното пазаруване .
  Тук е и известният парнаирен център с 150 000 м2 площ, където се провеждат около 50 изложения годишно и множество конгреси.
 Късно следобед опитваме и известните нюрнберски вурстчета, които поливаме с обилно количество бира-всеки турист огладнява-след толкова ходене.

  Щрихи от Бавария - 2 част