Магията на Татул или величието на Орфей

http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Rodopi/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29

Татул- сгушеното селце в Източните Родопи беше напълно непознато допреди две-три години. Разкопките, които провеждат  проф. Николай Овчаров и сътрудниците му, превърнаха с. Татул в сензация.
Родопите са култова планина, владенията на тракийския певец Орфей.
Според Фабър д’Оливие името Тракия призхожда от финикийското Ракхива – етерното пространство или небесната твърд. Името Тракия има символичен смисъл и означава страната на чистата наука и на произлизащата от нея свещена поезия. Легендарният Орфей блести с лъчите на творческия гений. Твърди се, че той е син на една от жриците на Аполон. Описан е с руса коса , падаща на вълни, и тъмносини очи. Красивият му глас е обаятелен, той говори с нов поетичен език и изглежда боговдъхновен. Орфей отива в Египет, където търси убежище при жреците в Мемфис. Там той научава тайните им, за двадесет години преминава всички изпитания и се завръща като посветен в тайните, за да изпълни мисията си. Нарича се Орфей или Арфа / аур на финикийски означава светлина, а рофае – лечение/, което означава онзи, който лекува със светлина. С научните си знания и със своя ентузиазъм Орфей  увлича много от траките, преобразява религията на Бакх и укротява вакханките. Неговото влияние бързо прониква във всички светилища на Тракия. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бахк в божествения Дионис, символ на Божествения дух. Така Орфей става първосвещеникът на Тракия и откривателят на небесния Дионис.
          Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей-какво по-голямо предизвикателство, за да посетим мястото ?!
             Татул се намира на 15 км източно от Момчилград. Пътят  до там е тесен, но хубав. Наколо има рядка широколистна гора . Останали са и малко от множеството вековни дъбове . Виждат се покрай пътя – със стебла , които не могат да обхванат и 5-6 човека едновременно, ако се хванат за ръце. По пътя могат да се видят и няколко малки хълмчета, които от пръв поглед си личи, че имат изкуствен произход. Може би ако се разкопаят и там ще се открие нещо-кой знае?!
             Стигаме до селото-табела указва, че това е тракийски храм. Направен е и малък паркинг.
              Посреща ни около 10-годишно момче, което предлага снимки на Татул. Тръгваме по пътека между самите огради на къщите. Пътеката постепенно се свива, и  се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути равномерен ход стигаме до светилището. Отдалеч се вижда скалата с форма на пирамида. Мястото е високо и открито. Наблюдават се отсрещните хълмове. Под мегалита има направен навес и там спираме за по глътка вода.
            Това си е наземен тракийски храм - хероон, т.е. светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар, голям и почитан в Родопите .Учените смятат, че това е култов център отпреди 4000 години, значим за цялото Източно Средиземноморие.

            Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с оринтация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е.  Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.
Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез)..
При Татул е открита  статуетка на гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II - III век - римска епоха. Намерена е и монета от същата епоха. Статуетката най-вероятно изобразява самия Орфей, но може да е и на Аполон Китарет. Част от находките на  учените са и  керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида.
Това лято екип на “National Geоgraphic”  е бил на Переперикон и Татул. Изданието на “National Geоgraphic” за България ще стане факт през декември 2006 и значителна част от него ще бъде посветено на тракийската култура. На въпрос - как екипите на
 “ National Geоgraphic” оценяват стойността на българските паметници Перперикон и Татул, проф. Овчаров отговоря цитирайки фотографа на екипа Кенет Гарет. Според него Перперикон и Татул се нареждат до египетските пирамиди и пирамидите на маите в Средна Америка.
Светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на слънцето и го наричат с право: "Българския Стоунхендж". Според Eлинските хронисти, Tракийските жреци познавали поимено 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. А и мегалитът край Татул е ориентиран изток-запад като под конец и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината - 4-те равноденствия.

Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде! Дали това не е послание на самия Орфей към далечните му потомци? Едно напомняне за кръговрата в природата, където нищо не се губи - просто прелива от една форма в друга...