Съдбата

Искам сърцето си да изгоря,да спра мъката на своятa изстрадала душа.Не искам повече болка и мъка парлива,омръзна ми от любовта уж била толкова красива а,всъщност е толкова лъжлива.

Влюбваш се в неподходящ човек в неподходящо време .

Той живее в твоето сърце докато без милост не го разбие някой ден.Този ден настъпва когато започне да се преструва а причината всъщност,е че има друга.Уви това е съдбата,когато си тръгваш недей се обръща вятърът вместо мен ще те изпраща.

Може би ще дойда да видя ангелското ти лице,а болката ще ракъсва моето сърце,недей се обръща назад ,мъката огромна е по теб!

Остави ме да си поплача в нощта.Може би ще осъзная,че жестока е действителностт!..Утре ти ще си отидеш аз ще погреба своята душа-мъртва е !Мърва е вече тя!Ще склоня глава на нечие чуждо рамо,една сълза ще се търкулне само,и ще се опита спомена да върне.Но аз не ще си и позволявам,няма да видиш как болката пронизва моята душа.Ще плача тихо и без глас и всеки ден от мъка по теб ще умирам аз .