Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Раничката приготви
От вечерта ти раничката приготви
и сутринта, приятелю, не се чуди
дали читанката да вземеш най-напред
или май математиката е на ред?!
И ученическата книжка ти сложи,
тетрадките и химикала пак вземи
и линийка и гумичка дори,
макар че раничката ще тежи, тежи...!
Така, приятелю, е знай
понякога е трудничко, но дай
домашната за утрешния ден,
че тя е важна в тоз момент.
А в ПОНЕДЕЛНИК.doc
всичко в час ще е наред,
защото раничката е във пълен ред!
Помислих си за руските ни колеги, които са създали стихотворения на най-различни образователни и възпитателни теми и ги ползват в обучението. Ние нямаме развити традиции в това отношение.
Мноооооооооого свежо,
много мило,
всички ни би заразило
в раничката най-напред
да поставим пълен ред!
бих си писала и в рима,
за учебници, тетрадки
и уроци...все загадки,
на коита можем чак
да си паднем и от смях!
А такааааа... Подаде ми ръка...
И се чудя, и се мая
де ще му излезе края?
С тез учебници, тетрадки,
с тези чуднички загадки,
за дечицата чудесни
да твориме ние в песни:)
и превърна се във схватка,
но с усмивка и надежда,
че приятелството в блога
е полезно и безценно
за усмихнатите хора!
Като гледам отстрани,
нещо май не ми върви.
Трябва да се включа аз
в диалога ви завчас.
За децата ще творим,
лошото ще победим.
Че трудът е сладък с песен,
а животът не е лесен.
Приятелството е наслада
и за всеки е награда,
а когато е с усмивка
е чудесна придобивка!
Запазете си усмивките,
наградете си душичките
и включете се в отбора
на усмихнатите хора!
Аз ще ви прекъсна римата, за да поздравя и тримата.
Изумителни сте вие хора. Чест за мен, че съм в отбора!
Заразихте ме с усмивки и наслада, затова е таз награда!
За творците млади!
Усмивката криле ни дава.
С усмивка всеки побеждава.
Да се усмихнем на света
и да протегнем днес ръка
на всеки, който редом крачи
с дружина верни помагачи.
И в минутите, когато
тежко ми е на душата,
страницата щом отворя,
знам, че с мъката ще се преборя.
Включвам се и аз в отбора
Реших да отговоря с ред,
а то - получи се куплет!
И не един, а двама, трима
довършват в непрестанна рима...
И вместо да е отегчително
се получава поучително.
Усмихвам ви се - ей така :)))
Подавам дружеска ръка
на онзи, който тука крачи
за да създава с нас задачи.
Усмивката покой ни дава.
Усмивката уют създава.
Със нея весел е светът,
приятен става и трудът.
Увлечен в рими безконечни,
създаваш си другари вечни.
А ти? Ще влезеш ли в отбора
на усмихнатите хора?
Чакаме със нетърпение
да дойде ново попълнение
от ведри слънчеви лица,
с усмивка сгряващи света.
И нищо, че среднощен мрак
в прозореца наднича пак,
в сърцата щом усмивка грее
и слънцето ще се засмее.
Убихте ме! Ще спите ли?
И още греят ли очите ви?
Усмивката не слиза от лицата
и пълни с топлина сърцата.
А нощта наполовина
вече бавно поотмина.
Утре ще ви срещнат детските очи,
в които греят слънчеви лъчи.
Бъдете усмихнати и бодри ,
за децата - звезди пътеводни!
и затуй сега ви казвам отзарана,
"Добро утро!" на усмихнатите хора
да събуждаме отбора
и поемаме напред
към задачите безчет,
че дечицата с усмивки благи
чакат и кроят "засади"
зад чина те хитро гледат
и очакват с надежда скрита
тайните в учебника да бъдат разгадани!
Добро Утро! Слънчев ден ни чака.
Да застанем бодри пред децата!
Ние сме отбор от ранобудни.
Ще разкрием тез загадки чудни.
д
Сядам със кафето
и усмивка на лицето
в този хубав слънчев ден
да творя за теб и мен.
Добро утро в този час,
казвам Ви с усмивка аз!
А денят да е прекрасен,
като слънчицето ясен
и дечица с настроение
да са вашето вдъхновение!
на усмихнатите хора
грейна като слънце ясно
и приветства утрото прекрасно.
Нека бъдем все щастливи,
с щастието всички да сме заразили
и приятели на блога,
пък и може да са други хора,
че когато детските очички
всеки ден пред теб са всички,
няма как омраза да залее
твоето лице, на което грее,
таз усмивка от отбора
Може пък, колеги мили
всички дето сме се заразили
от усмивките щастливи
да направим както му е ред
стихосбирка... Най-отпред
да напишем много ясно,
че е делото прекрасно
и че няма нищо страшно,
да си в отбора
Таз идея не е лоша.
Ще напълним бързо коша
с ведри слънчеви усмивки,
с настроение за всички.
Всеки ден по нещо слагайте
и отбора не забравяйте!
на усмихнатите хора.
Щом и в рими си говорим,
то е ясно - няма за какво да спорим!
А пък римата крилата
нека да докосне някой друг,
та и той да дойде тук-
в отбора на УСМИХНАТИТЕ ХОРА!
За вас си мислих този ден
с усмивка ведра надарен.
Подарък ви приготвих аз -
отворете го завчас!
Раничката приготви.ppt
пълно с ведро настроение.
Даже нямам и съмнение,
че ще има дълго продължение
щом твори се от отбора на
усмихнатите хора.
Дааааа, расте, расте отбора
на усмихнатите хора:)
и започвам да събирам материала,
тази стихосбирка е чудесна
и задачата изглежда лесна.
Тъй е то, колежки мили,
трябва ли кажете "мъжки" сили,
този свят да е чудесен
и денят ни да е песен,
хубава, прекрасна, волна,
а нощта да е спокойна...
И усмивката неволна,
чудо ще направи тя
и протегне ли ръка
да докосне и в мъгла...
Ей, ти там не се чуди,
мрачни мисли изхвърли,
бързичко с ръка махни
и усмивката ни улови.
Тя е дар за теб от нас: отборана УСМИХНАТИТЕ ХОРА!
Ле-леее... Колко интересно!
Получи се поема. Честно!
За тоз отбор велик, работещ в името на всеки ученик.
Уроци, празници и песни,
за да минават дните ни по-лесно.
И така в стихчета - закачки,
поема се получи в крачка.
И не каква да е , а достойна за признание.
Хей, ДОБРО УТРО, на отбора
Щом расте той непрестанно
то тогаз не е странно,
че всички ние-млади хора,
чакаме с нетърпение
онзи час, когато тук
ще се усмихнем един на друг.
Лек ден на отбора
на Усмихнатите хора.
Гледам, снощи сте творили!
Даже има свежи сили.
Добро утро и от мен,
желая ви спорен ден.
Добре ми е във отбора
И ще чакам с нетърпение
на поемата продължение.
Някои си помечтаха,
а пък други се наспаха,
но сега е вече утро,
усмихни се ранобудно.
Ден спокоен пожелавам
с настроение създаван.
После дайте продължение
на усмихнатото ни творение!
че се нещо разболях във този час.
Много ме боли глава,
хрема, гърло...затова
правя си аз топъл чай,
че сега е време май,
малко да се полекувам.
Утре пак дали ще мога
да застана до отбора,
на усмихнатите хора?!
Трябва аз да се съвзема,
и лекарствата да взема,
за да мога утре бодро
да закрача рано, рано
аз до твойто рамо.
Няма аз да се предавам,
и усмивката да свалям,
че е славно и забавно,
във отбора на усмихнатите хора!
Усмивките са като лавина,
заразиха те цяла дузина.
С топлина ми даряват сърцето,
с ведрина ми грее лицето,
щом застана аз пред екрана
и прочета рима избрана,
написана тя без умора
от отбора на усмихнатите хора.
***
Който го боли глава
и има хрема, затова
трябва да внимава
с какво се заразява.
И да се лекува!
Той дали ме чува?
Малко чай с усмивка,
вълнена завивка,
да почива сладко,
че ще е за кратко.
Чакат го в отбора
усмихнатите хора!
Щом си има чай и билки
да забрави всички болки.
Жилави сме ний в отбора
Щом подкрепа всеки има
от приятели дузина,
с вируса ще се пребори
няма друго що да стори.
А пък утре с нови сили
за приятелите мили
свежи рими ще твори
поетично ще гори.
Е-хооооо... Тука ли сте още
в тези тихи, топли нощи?
Подкрепа давам аз на Ая!
Да си пие често чая.
За да може още утре
при нас да се дотътри.
Да се включи пак в отбора
И да подреди отново римата
за усмивки в дружината.
Привет на отбора
от усмихнатите хора.
В късна доба ви открих
и стихоплетството продължих.
Ех, че хубаво сте го сътворили
и любимия ми блог съживили!
искам да ви поздравя!
Май... не ставам за отбора-
грижи имам си сега...
Но пък сутрин, като стана,
първо вас поглеждам аз,
раничката си приготвям
и усмихвам се завчас!
После... работа ме грабва-
автобуси-и-и, часове...
Вечер бързам да се върна,
сякаш имам си криле.
Знам, отново ще ви "видя"
и до късно ще стоя.
Вие давате ми сили-
от сърце - БЛАГОДАРЯ!!!
Грижите ти забрави
и усмивка не губи!
Нужна си ни във отбора
на Усмихнатите хора!
Здравейте, мили хора!
Що забравихте отбора?
Цял ден грижи и уроци,
спорт, танци и кръжоци...
Та забравихме отбора
Я, сега се съвземете
и за блога помислете,
че ви чака пак отбора
на отбора на усмихнатите хора.
Сладко, сладко се наспете,
нови сили съберете
да творите без умора
за децата, за отбора!
Нищо, че е тъмно вън
кой ти мисли тук за сън?
Струпват ни се задължения,
все живеем в напрежение.
И добре, че е отбора
на Усмихнатите хора
напрежението да свали
и със сили да ни зареди.
Тук на линия сме, Роси,
не задавай тез въпроси.
Кой забравя в този час?Пишем и творим в захлас.
Спада нашето напрежение,
идва свежо попълнение.
Стана тъмно вече вън,
всички готвят се за сън,
а една луна блести –
не затваряй ти очи,
без да поздравиш отбора
Знам ли? Гледам цял ден
никой стиха не продължава.
Затова реших, че днес
раничката запустява.
Хайде, идвайте в отбора
Римите вий подредете
и душите ни стоплете.
Раничката напълнете,
за да има зиме, лете.
А сега се усмихнете,
с удоволствие творете,
че ви чакат днес звездички -
детски умнички очички.
Колко сладки коментари в рими
сте написали през тези дни, приятели!!! :)))
Гледам, тук общували са все любими
блогери, сърцати, с много почитатели.
Аз веднага се записвам във отбора
на усмихнатите хора и доброжелатели.
Вярвам – той ще стане силен, многоброен.
Ще печели още верни последователи.
да пристигна и отново
строфите да заредя...
Ето аз със вас какво ще споделя:
Небето пак поруменява,
надига се денят
отмятам мислите в съня си
и ставам на мига.
Дошло е утро, събуди се
и бързай към това,
което чака те навън
незнайно откога...
Така е...никой, никога не знае
какво му предстои,
какво ще му се случи
в забързаните дни.
Забулено е бъдещето
и в най-слънчевия ден,
не можеш го дакосна,
дори в представа...Уморен
в отлитащите дни не се бави,
усмивката да начертаеш
на своето лице,
но винаги внимавай!
Не пренебрегвай я,
защото може да те издаде.
Когато сълзите напират,
от болка може тя да се стопи
и в този миг ти да усетиш,
че губиш я... и страдаш ти.
Душата ти ще сграбчи тъмнината,
река от гняв сърцето ще залее,
и няма я, озърташ се и дебнеш я в мрака,
гласът в гърлото сподавен е...надеждата не тлее!
И в този миг спомни си ти -
Усмивка има и тръгни,
трънлив е пътят, раните кървят,
но ти търси...прекрасно е...,
намери я нали?. Сега...?!
Обичай я, мечтай за нея,
отглеждай я, най-скъп приятел й бъди,
дори понякога да страдаш ти със нея,
не я превръщай в пепел, а помни,
че дишаш ли на таз земя ти още,
умееш ли да плачеш и се смееш ти,
усмивката ти трябва още
и ще е с теб...помни, помни!
***************************
С тез мисли бързах към дома си
и пред компютъра сега...
Е, споделих аз със вас деня си,усмихвам се и не съжалявам за това...
Усмивката прегърнах здраво,
а сега я прегърни и ТИ!
Подавам ти ръка,
крачи до мойто рамо,
в съня докосвай я
и се усмихвай винаги преди зори!
Куини,
хей, добре дошла в отбора
Сутрин тук се поздравяваме
и успех си пожелаваме.
Обедните ни творения
ни зареждат с настроение.
Вечерта, щом падне мрак,
търсим пак отбора драг -
радости да споделим
в болка да се утешим.
Време е и нови хора
да се включат към отбора.
Мая, ооо, благодаря
за посрещането мило!
Стихчетата ще редя
с виртуалното мастило.
Айа, сътворила си поема -
чета и трепет ме обзема.
Оптимизъм и тъга
вплели са ръка в ръка.
Дори когато те боли,
усмивката си запази!
Безценен дар за всички хора,
усмивката крепи отбора.
Как е времето навън, Майче?
Имаш ли си чуден сън,
който да те буди във зори
със усмивка, я кажи?
Шегувам се, разбира се ти знаеш,
какво било е някога...
Какво сега е...и надявам се,
с Усмивката по-хубаво е от преди!
********************************
Наметна слънцето червения воал
и спусна се зад планината.
Докосна здрача моята ръка,
усетих хлад и самотата.
Замислих се какво ли е за мен,
приятелство, усмивка, песен...
Защо горя във тъжното около мен,
отколкото във светъл лъч небесен?
Къде си ти усмихнат ден,
очаквам те с надежда,
че ти ще си за мене отреден...
Туй блян ли е или пък сън в копнежа?
Какъвто и да си ще те приема,
и ще те скътам в пазвите дълбоки,
в недрата там ще те запазя за утеха,
дори със стъпките ти тихи, боси.
и спусна се зад планината...
Добре дошло ти, мое Утро,
с Усмивка бледолика над земята...
За всички колеги, които въпреки превратностите в живота не се страхуват да са Усмихнати!
Елате в отбора на Усмихнатите хора!
Сгрешила съм ел. си адрес със стария, когато съм влизала в блога... Моля да ме извините, колеги!
Ооо, здравейте , мили хора!
Светлинка сте вий в отбора
Отново вечерта настъпи
звезди се скриха, вятър духа,
но светлината звездна
в душите ни навлезе.
И сядам пред екрана
стиховете да подхвана,
за да споделя отбора
Хайде, хайде, бързо ставайте!
Няма време да се излежавате!
Раничките подредете
и... за поход се стегнете!
Падали са цяла нощ листата
и натрупали са цял килим с позлата.
Ний по него ще вървим
и на есенните хубости ще се дивим.
Затова се усмихнете
и денят си озарете
с радост,песни, изненади -
да сте бодри, да сте млади!
Хубав ден и много сили -
дар за вас, колеги мили!
Раничката си приготвих
и усмивката си сложих,
че на поход в равнината
тръгвам аз сега с децата!!!
Гледам, някой за разходка
раничката си приготвя,
друг навярно в този час
прави нещо-пак за нас.
А пък мен ме досрамя,
че отдавна, ей така
не съм казвала,,Здравейте"
на отбора на Усмихнатите хора!
На велопоход бяхме днес
с деца, бащи и майки.
Раздвижихме си костите
и велосипедни гайки.
Емоцията бе голяма -
усмивки, настроение!
Да си на поход с татко, с мама -
това е приключение.
И класната, веднъж в годината,
като спортист се прояви
и тя с децата във колоната
педалите върти.
На поход бяхме днес
със моите деца
и хумор, смях, игра -
голяма веселба.
Ту гоненица беше
и криене в заслон.
Народна топка ние
играхме по наклон.
И парка заехтя
от нашите игри...
На нас какво ни пука?
Щастливи сме, нали?
http://picasaweb.google.bg/dany.parvanova/mxsbMH#
Целият ни град е в плен,
от рисунките чудесни,
сътворени сякаш те от песни.
Детската ръчичка е това,
тя докоснала е с четката листа
и на него във мига
очертала е с дъга,
чудното вълшебство на Родопите,
във конкурса на града!
В раничката сложих си и аз от тях
и пред вас сега,
няколко ще изредя,
за да греят нашите души,
от рисунките на детските мечти,
и усмивката ни да е ярка, цветна,
заразила всички във отбора
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА "ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА РОДОПИТЕ"-ГР. КЪРДЖАЛИ
че очите не затварят се за сън...?
**************************
Сто слънца над Кърджали изгряха,
не слънца-усмивки на децата,
долетели от страната на ята,
днес да украсят с рисунките града.
И във утрото му лъчезарно,
слънчев лъч да уловят,
и в косите на девойка-родопчанка
те да го вплетат.
Нека има повече такива дни,
нека пълнят раничката отзори,
нека греят нашите лица,
нека е Усмивка и света!
Браво на децата мили,
с рисунки Кърджали украсили!
Рисунките са тъй-прекрасни,
а децата , сигурно захласнати.
Блазе на хората от Кърджали,
за красотата, що изпълва ги,
за сладките усмивки на децата,
пристигнали всички от страната.
Родопа планина да нарисуват с вълнение,
радост на всеки да доставят със своето творение.
Слънчев лъч и ведро настроение
от детските творби струи.
Плод са на неземно вдъхновение,
талант и... на учители добри.
Пленяващи рисунки
децата са създавали.
В красиво тайнство, чудно,
е цял обгърнат Кърджали.
За кратичко през лятото
на гости бях аз там.
Чудесно е, прекрасно е,
вълнуващо е - знам.
Хей, приятели, здравейте!
Нова песничка запейте!
Раничката пригответе,
тук, в отбор се подредете!
Че забравихме отбора
В труд учителски заети
веч не пишем се поети.
Уроци, изпити, съвети,
няма вече тук поети.
Хайде пак се подредете
и куплета продължете...
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...