Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
* * *
Когато целувките ни умориха,
ти ме попита:
- Колко ме обичаш?
Аз казах:
- Колкото целувките, които уморяват.
-Какво ти хареса ?
Аз отвърнах:
-Да ме доведеш до въпроса.
и очите говореха без думи,
аз те попитах:
-Защо не спря?
ти каза:
-Уникалност си, макар, че си като другите.
ти ме попита :
-Какво ли, би те просълзило ?
Аз ти казах :
-Да се върна на първия ред,
с напиращи в гърлото чуства .
Нямате права да коментирате тази публикация.