Още един преживян ден с идиотското чувство на безсилие

19 ноември 2007, 19:57 Публикувано в Образование | 25 коментара , 1591 прочита
Ключови думи: istinata pobejdava
              Скъпи колеги, реших да споделя с Вас чувствата на безсилие и безпомощност, които ме обземат все по – често напоследък и с все по- голяма сила. Може би това се дължи на тревогата и страха на цялото ми същество, да не бъде обхванато от безразличие и инертност, именно поради това безсилие да променя неща, които най- малко зависят от мен. Чувствам се така , сякаш се боря с “вятърни мелници” или сякаш трябва да строша с главата си бетонна стена. Болката ми е за това, че българското образование лети стремглаво надолу и аз съм един от участниците в процеса, който не може да се примири, че това се случва пред  очите му. Ще кажете “нищо ново не ни казваш “. Да, така е, всички го знаем, но всеки според собствените си сили трябва да направи всичко възможно да спрем процеса и да го обърнем в обратна посока. Какво имам предвид. През последните години сме свидетели на тотални проверки и система за контрол (няма лошо )от страна на “нашето министерството” с благословията на “нашия министър”. Правеха се и продължават да се правят ежемесечни справки (които някой някъде уж обобщава) за отсъствия на ученици ( и учители ); към това се добавиха и мобилните групи за “бързо реагиране” ( и за “ лов на вещици” ) на инспекторатите и министерството. И в това няма нищо лошо, ако след като имаха достатъчно време да преценят как стоят “нещата “, бяха взели адекватни мерки. Но уви, това до ден днешен не се е случило. Тези от които най- много зависи системата да излезе от колапса, в който се намира “си заравят главите в пясъка” и или не разбират за какво става въпрос или нямат интерес и воля да го променят.Достатъчно им е просто да намерят виновен за всяка ситуация ( стига да не са те )  , да го оплюят публично и да настроят и без това омерзената от собственото си битие “тълпа” да “ръфа месата му “. Естествено, че се сетихте кой излезе най- големия виновник за всички беди в държавата ни. Най-опасното “животно” , наречено “учител” е виновно и за кризата в образованието, и за нарастване на инфлацията, и за сриване на някаква си там измислена макростабилност, и за “не дай си Боже” в някой скорошен ден удар на халеевата комета със Земята. Но като всяко нещо и това си има хубава страна – ще успеем да изненадаме “нашия министър”, който иначе доста трудно се изненадва. Колеги, керванът продължава да си върви, непрекъснато грабен от разбойници ( нищо, че кучетата си лаят ) и накрая ще пристигне със празни торби. Някои колеги, работещи в по – елитни училища сигурно ще ми опонират и ще кажат, че пресилвам нещата, но като цяло нещата в училище са меко казано тревожни.  Не е все едно какъв “материал” ще трябва да шлифоваш, за да получиш накрая  “красиво бижу” . (  В последните години материалът, с който работим става все по некачествен,а от нас се искат чудеса.) Иначе навсякъде има ученици, заради които си струва да бъдеш Учител с главно “У”, но те също са все по-малко.А сега към по-съществената част. Къде според мен се крие “коренът на злото” в “ Империята на злото ”. И какво (според мен ) трябва да се направи незабавно :

1.      Да се променят в закона клаузите, според които повтарящите ученици не участват във формиране броя на учениците в паралелките. Това си е “чиста проба “ наглост на управляващите - да обявят тези ученици за аутсайдери, без да им дадат никаква възможност да се поправят.(А те самите (учениците) не са виновни, защото са жертви точно на тази порочна система.) Учителите пък не могат да оставят да повтарят тази вече немалка армия от неграмотни ученици, защото те не формират паралелки. (По сегашните разпоредби те са просто никои .) Като добавим и все по-малката раждаемост и стагнация в системата… И порочният кръг се затваря. Затова не се сърдя на колегите от по-долните класове, които са пропускали години наред тази безпросветна маса ( с отчайваща писмена култура и незнаеща дори таблицата за умножение ).  А тези ученици са преминавали години наред безпрепятствено от клас в клас и  добре са налучкали пътя на най-малкото съпротивление. Те просто си знаят, че така или иначе ще минат в по-горен клас, защо им трябва да се "бъхтят" с някакви си науки. Говоря за всички онези, които нямат добре развита вътрешна мотивация и трябва по някакъв начин системата да ги подтикне към това, но уви. И тук ще дам пример как стоят нещата във Франция. ( Нали уж гоним европейски стандарти, но май само цените сме им догонили, че и задминали.) Във Франция няма нищо по-естествено от това по няколко ученика от паралелка да повторят класа, ако не са усвоили изискващия се минимум от знания и умения и не са покрили определения брой точки по един или няколко предмета, които се събират през годината чрез различни начини на оценяване. И от това не произтича никаква истерия ( нито за ученици, нито за родители, нито за министерство ) Там всички са се обединили около тезата ,че на нацията и са нужни знаещи и можещи хора, на които предстои да се влеят в различните сфери на икономиката. Те са преценили, че им излиза по-евтино да платят още една година за обучение , отколкото да плъзнат хора с псевдодипломи без никакво покритие.А ученик, който не е имал по някакви причини волята да бъде прилежен и да има мотивация за учене и е спрян навреме, за да преосмисли добре приоритетите си, бързо разбира, че правилата на играта са други и не си позволява “лукса” да повтаря повече от една година, “стяга си гащите" и започва волю неволю да учи. За жалост при нас е точно обратното.

2.      Променяне на наредбата за неизвинените отсъствия, които все пак успяха да намалеят от 60 ( какво безумие ) на 15 (пак какво безумие ) . В ученическия бележник (най-отзад) в една от точките пише, че ученикът няма право да допуска неизвинени отсъствия, а в същото време си има легално даден лимит (от добрите и мъдри чичковци - управляващи) за изпълнение (че и за преизпълнение ) . А ние си играем на сериозни педагогически съвети и “наказваници”, пишем писма до социални служби и до безотговорни родители ( на 3 , на 5, на 10 и на 15 отсъствия ), водим ги при комисията по превенция “да им набие канчетата“ (извинявам се за жаргона ) , въртим телефони  и т. н. И познайте от първия път кой е пак виновен !
3.      Спазване на наредбите, предвиждащи финансови санкции за безотговорни родители, които   не осигуряват присъствието в училище на децата си.

4.      Прекратяване на практиката с допълнителната октомврийска сесия (пак с благословията на министъра), който по елегантен начин се опитва да ни каже “пуснете нагоре “ и нищожната част от неграмотните ученици , която сте оставили да повтаря класа.А според ППЗНП сесиите са само две, т.е. самият министър нарушава писаните правила, колкото и несъвършени да са те. Е откъде да им дойде “ищаха” за учене на тези ученици като си знаят, че и без това ще минат в по-горен клас. А тези, които преподават в горен курс добре ме разбират и знаят, че там вече е страшно. Иначе ни залагат и  капан на изхода -  с матурите ( да уточня, че съм твърдо “за” тях , но не и при това положение с такава продупчена цедка на входа ) Не може някой да има претенцията да ме оценява колко кадърен учител съм на изхода, при положение, че с действията или бездействията си е позволил до 9 клас да дойдат ученици, които не са покрили най най-елементарния минимум от знания . Преди да провериш резултатите на изхода си длъжен да провериш  и входа.

5.      Търсене на отговорност от лекари, които с лекота издават медицински бележки (срещу скромна сума ) Голям проблем е не само броя на неизвинените отсъствия, но и на извинените.Лично аз смятам, че ако се приложат горните предложения, тази точка ще стане излишна от само себе си.

6.      Да се издаде наредба, според която класните ръководители да получават определена сума, за да си покриват разходите за служебни нужди, които правят за своя сметка на  своите лични GSM-и , за да уведомяват родители или да “привикват” постоянно на училище безотговорните ученици.

                            Не претендирам в никакъв случай за изчерпателност, а само очертах някои от по-  важните неща, или по-точно как аз ги виждам. Срещу нас вече има три армии : добре въоръжената с власт ( и нейните инструменти ) армия на безхаберните управляващи; не съвсем малобройната армия на безотговорните и " вдигнали ръце" от своите разглезени и невъзпитани деца родители и третата - заблудената и неориентирана армия на немотивираните ученици.Всичко това продължава да се  случва пред изпразнения от загриженост и пълен с непукизъм взор на управляващите. Нека всички заедно съставим  добре мотивирана  стратегия  за истинското спасяване на българското образование и на българското общество от профанизация! Благодаря на всички, които имаха търпението да прочетат моите писания и да споделят болката и тревогата ми. Ще се радвам ако споделите и Вашето мнение по темата или Вашите предложения. Възможно е и аз да съм в някаква заблуда, или пък да съм прекалено черногледа и максималистка. ( А дяволът да не е толкова черен , колкото го виждам аз. ) С поздрав и все още с надежда !  Istinata Pobejdava