"Съхранете българското" - пролетен празник на децата от подготвителна група

И аз, аз....ще използвам.

Ina Stoianova wrote :
Радвам се, че вие харесал сценария. А изпълнението на децата беше невероятно! И пяха, и играха, и се представиха като истински артисти!
Дано послужи на някой! Затова го пуснах тук, за да го видят повече хора и да направят нещо подобно или да заимстват от него.

Здравейте на всички, които посещавате този блог. Казвам се Людмила Несторова и смятам, че е редно да споделя с Вас следното:

            Млада колежка, от моята детска градина – ЦДГ №72 „Усмивка“, радостно ми показа сценарий, който е намерила и изтеглила от интернет. Бях изумена! Какво беше моето учудване, когато четейки открих, че това е мой сценарий, който съм правила и творчески преработила от българския фолклор преди 13 години – през далечната 2000г. А сега публикуван от г-жа Ина Стоянова през 2009г. - с друго заглавие и минимални промени в имената на героите, и песните. Незная какъв път е извървял сценария през годините, как се е озовал в г-жа Стоянова и как така отново се върна там, откъдето е поставено началото му. Но хората казват:

„Неведоми са пътищата господни“

Въпреки всичко се радвам, че посетилите блога през годините са  харесали сценария и имат положителни отзиви за него. Но аз се чувствам задължена да го публикувам в оригиналния му вариант, с неговите истински герои, имена, вложена идея и емоции.

Предоставям оригинала на сценария „На мегдана“ с богат снимков материал. Тържеството е проведено на 07.03.2001г.

На мегдана

            Селски къщи, мегдан, низи чушки, сплетена царевица, чешма, вятърна мелница.

Стана – Учител 1 – Добро утро, Радо – рано си станала.

Рада – Учител 2    - Добро утро, Стано – А-А-А- мирише си вече на пролет. Дано и дъждец да зароси, да завали.

Стана – Чул те Господ, Радо, но никакво облаче не се вижда по небето, а откога го чакаме. Затова и Лазар Дъбака и дядо Корчан строят вятърна мелница. Цяла седмица вече чукат неуморно.

Дъбака – Чукай, чукай, дядо Корчане, па каквото ще да става.

Дядо Корчан – Дъбак, струва ми се, че този труд ще отиде напразно. Щом я направиш и ще завали! Ама да става каквото има да става.

Стана – Ей и селото вече се пробуди и тук-там по дворовете се мяркат ранобудните стопани.

Момчетата оправят покривите, оградите, чукат пейките, носят сено, пълнят менци с вода, с гребло събират сено.

Рада – Хубаво си е нашето село „Усмивка“. Хубаво е да го гледаш и отдалече и от близо. Бели малки къщурки, пръснати като овце  на припек по полегатия склон на един каменлив баир. Да ти е мило и драго да го гледаш.

Стана – А като влезеш вътре в наше село, особено сега – както е – на пролет, когато цъфтят дърветата, погледнеш насам, погледнеш натам всичките побелели от цвят като булки. Замирисало на младост, а по тех като жужнали ония ми ти пчели... Хубост невиждана...

Рада – Чуй, чуй сега. – Нейде си подема широка като полето моминска песен, прокънти далече и привре от възторг.

Песен – „Що ми е мило“ (само момичета) –

(шетат, изтупват покривчици и пеят, една налива вода от чешмата в стомничка)

„Що ми е мило“

Що ми е мило, хем драго, /2

че се е пролет пукнала. /2

Всичко на паша излязло. /2

Сиви говеда в полето

врани, коньове в гората.

Я дай ми боже /2

тая година най-добра

на всички здраве и живот,

орачу добър берекет.

Сливи за смет

            В края на песента влиза продавача и вози (дърпа) количка със сливи и се провиква:

Дете - Сливи за смет, сливи за смет.

Момите се питат:

Дете  - Какъв е този чудноват продавач? Сливи продавал?

Дете - Ти чу ли, чу ли – тръгнал да търси булка за сина си.

Дете – Чудно! Коя ли ще избере?

(момичетата с метличките бързат да метат)

Мома 1 – (носи чувалче) – Я, погледнете, колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв глупав сливар, да му я дадем за сливи.

Мома 2 – (носи бохча) – Вижте аз колко събрах, а още колко имам да събирам в къщи.

Една след друга момите дават сметта и получават сливи.

Мома 3 – (носи кърпичка)

Продавач – Е-е, хубава девойко, много малко си събрала. За толкова смет, колко сливи да ти дам?

Мома 3 – Нямаше повече, чичко, никак нямаше. То и тая смет не е от нашата къща. Дадоха ми я съседите, защото им помагах да метат.

Продавач – Ето това ще бъде моята снаха. Толкова чисто и работриво момиче! Тя ще бъде най-добрата къщовница за моя син.

Момичетата + някои момчета пеят „Мела мома“ около Мома 3 и Продавача.

Песен „Мела мома“

Мела мома равни двори, дос леле дос,

по ризчица копринена, дос.

Китчица ми босилекова, дос леле дос,

вейчица ми чемширова, дос леле дос./2

На лице й ясно слънце, дос леле дос,

на плещи й ясен месец, дос леле дос.

По поли й дребни звезди, дос леле дос,

На ръкавите Зорница, дос леле дос /2

Дете – Из двор ходи малка мома по чорапи копринени, по чехлички кадифени.

Дете – Видях, видях малка мома, облякла е бяла риза, бяла риза, като бял облак. Запасала е жълта фуста, жълта фуста като минзухарче. Разрешила буйна коса, буна коса като паун перо.

Мома 1 – Ех, че чудно наше село,

на селата е начело.

Къщите му подредени,

подредени – наредени.

Мома 2 – Вижте белите комини,

Как ги гледа, кой как мине...

Я, кое е това момче, дето минава по мегдана.

Едно момче минава през това време

Мома 1 – Това е братовото момче на Хитър Петър. Дошъл му е на гости от неколко дена... А, ей го и Петър – плет плете, по три пъти преплита...

Дете – Плети, Петре, плети.

Чисто носи, сладко яде

Хитър Петър – Хайде, чичковото, измий си и почисти дрехите си.

Братовото момче - Е, чичо Петре, защо да си мия и да се чистя? Нали утре като си играя пак ще се изцапам!

Хитър Петър – Я, чичовото момче, вземи лопатата и метлата и иди да почистиш двора, където е спало нощес магарето...

Братовото момче – Ти, чичо, защо само търсиш да ми отваряш работа? Каква полза, ако почистя сега, като довечера магарето пак ще изцапа.

Хитър Петър – Е, добре, тъй да бъде, щом казваш!

След малко момчето излязло на двора, а Хитър Петър рекъл на жена си:

Хитър Петър – Днес с тебе ще ядем скришом от детето. На него няма да даваш нито троха.

Жената – Защо, Петре, нали детето ни е на гости, тъй ли ще го посрещнем?

Хитър Петър – Според гостенина и посрещането!

Братовото момче – Чичо, кога ще ядем?

Хитър Петър – Гладен ли си?

Братовото момче – Гладен съм като вълк!

Хитър Петър – Вече няма да ядем, момчето ми!

Братовото момче – Защо?

Хитър Петър – Ами, ти казваш, че няма да си чистиш дрехите и да се миеш, защото пак ще се изцапаш. Аз реших да не ядем вече, защото пак ще огладнеем!...

И тримата се засмели – Хитър Петър, жена му и братовото дете. Детето отишло да се почисти и да се измие.

Братовото момче – Чичо, вече съм се измил

Хитър Петър – Работливият човек чисто носи и сладко яде! Хайде да влезем вкъщи.

Коня водя

            Влиза дете, което се разхожда и се почесва замислено по главата. На главата си има калпак. Идва и второ дете, което води конче. Изведнъж първото дете, което се е разхождало, сваля калпака от главата си и го хвърля на земята (на мегдана) и вика:

Дете 1 – Отгатнах, отгатнах!

Питат го:

Дете 2 – Защо викаш и удряш калпака си от земята, подплаши ми кончето?

Дете 1 – Отгатнах, отгатнах една гатанка!

Дете 2 – Стой бе момче, уплаши ми коня. Каква гатанка?

Дете 1 – Ей сега ще ви я кажа. Мъчно се отгатва такава гатанка, затова толкова много се зарадвах.

Дете 2 – Гатанката, хайде казвай – каква е?

Дете 1 – Слушайте сега – Кое е това нещо, дето е от човека по-високо, а от кокошката по-малко?

Замислят се всички.....мислят, мислят

Дете 2 – Не можем да отгатнем. Кажи ти, кое е това нещо, което е от човека по-високо и от кокошката по-малко.

Дете 1 – Калпакът, калпакът. Нали е по-малък от кокошката, а като го нахлупиш – става по-висок от човека.

Дете 2 – Браво, така е! Ти си досетливо момче. Прощавам ти, дето подплаши коня ми. (излиза)

Песен „Коня водя“

Коня водя, пеша ходя, мамо бе,

Кон ми аджамия, мамо бе

Коня шарколия

Кон ми трева пасе, мамо,

А вода не пие

Какво чудо да сторя, мамо бе,

Аз го карам, мамо бе

Към ту равни двори

Той ми върви, върви, мамо

През момини двори.

„Да не вярваш“

Всички момчета са на мегдана. На мегдана идва богат момък, върти ланец на пръста си и носи кошница с яйца. Приближава се до ергените и казва:

Богатият момък – Който дойде с мене да ми носи кошницата, ще му кажа три поуки.

Едно от децата се съгласява. Вдига кошницата и я понася.

Сиромах – Кажи ми първата поука.

Богатият момък – Ако ти кажат, че е по-добре да си гладен, отколкото сит – Да не вярваш.

Сиромах – Добре. Кажи ми другата поука.

Богатият момък – Ако ти кажат, че е по-добре да вървиш пеш, отколкото да яздиш кон – Да не вярваш.

Сиромах – Добре. А каква е третата, последната поука?

Богатият момък – Ако ти кажат, че има по-глупав от тебе – Да не вярваш.

Носачът хвърля на земята кошницата и казва:

Сиромах – Ако ти кажат, че има и едно здраво яйце в кошницата – Да не вярваш.

Задава се „Росица“. Тези, които ще запеят песента са на мегдана още от „Коня водя“.

Песен „Росна ми росна Росице“

Росна ми росна Росице

ти черноока невесто

къде си рано ранила

с бели менци за вода.

Ранила съм, ранила

чула съм, мале, разбрала /2

Либе ми болно лежало

на връх на Стара планина /2

Тъмен му облак завивка

аз съм му мале сенчица /2

 „Росица“ – Водица ще му налея и съм му китка набрала. Шарена китка – събрана от гората, дето мътят птичките; от полето – дето се ражда житото и от моята градина – дето е за чудо и приказ. Китих я, мале за него и за него мале си мислих. Първата е здравец, набран в планината – да е жив и здрав. Ето и стръкче босилек – че хубаво мирише, той е от мойта градинка. Сложила съм стръкче жълта тинтява – брала съм я, ей там, зад селото. Чула съм, мале, че я берат за лек. И два стръка синчец – защото обича сините очи и една ружа алена. Ружа беше първата китка, която ми взе на чешмата. Сложила съм още помниче – да ме помни, да не ме забравя и няколко пресни зелени дъбови листа от селската гора. Да бъде здрав и могъщ като дъб – безстрашен и устойчив, както е дъба срещу бурите. Ха, довиждане, че бързам.

Майката – Носи му много здраве и от нас.

-         Чувам гласа на дядо Цървулан

Песен „Я дай ми бульо“. (Изпълнява се от солист, само припева всички, които са зад плетовете).

„Дядо и баба“

Дядото – Ставай, бабо вече слънцето напече.

Бабата – Ще тръгна направо по таз козя пътечка. Ще спра на зелена тревица да почине душица

Дядото – Тръгна мойта баба време да не губи, тръгнала отишла ряпа да наскуби.

Бабата – Не намерих ряпа, бяла и червена и се връщам ази много уморена.  (говори си сама)

Дядото – Мари пуста бабо, ряпата къде е? (смее се)

Бабата – Скубах дядо скубах, ала в гората срещнах Кумча Вълча, та ми взе торбата

Бабата сяда на желъд и събаря гърнето с краката си.

Бабата – Тичай дядо каша не остана.

Дядото  (ядно) Мари бабо Цървулано, пак ли пакост стори?

Желъд ли е столче за седене,

малко не помисли ли за мене,

че ще бутнеш със крака гърнето?

 Или каша готвиш за прасето?

Бабата (ядно)  Що съм крива, дядо Белобрадо

Като ходиш вес ден с вакло стадо

Та не мислиш, че на твойта баба

На три крака едно столче трябва.

Крива ли съм – бутнах аз гърнето,

Да сме живи – да гоим прасето....

Дете -    Ами, дядо Цървулане

  я иди долу в селото

  и купи бяла пшеница

  още и една шарена

  яворова свирка двойница.

  Па да подкараш песните

  да ти писне ухото –

  дядо да свириш ситната,

  баба да води хорото!

Дядото –Да бях младо с вакло стадо

та да пея, да лудея

по планини и долини

със момите по чешмите.

Аз да ходя и да водя

и хорото във селото.

Ех, защо съм дядо,

а не лудо – младо?

  Внучке, я вие по-младите заиграйте, пък ние ще гледаме.

Хорце – „С кърпички“. Излизат танцьорите.

Мъж и жена

            Влизат момче и момиче.

Мъжът – Мъжкото тегло никъде го няма. Цял ден се блъскам из полето, ори земята, копай, тичай по воловете. А слънцето пече. Устата ти се пука от жажда. Харно е да се седи и да се чисти дома на сянка.

Жената – щом ти се вижда лесно женското шетане, хайде да променим работата си. Ти започни да вършиш моята, а аз твоята. Аз тръгвам. Хем добре гледай всичко да свършиш. Изкарай кравите, нахрани пилците, приготви обяд, опечи хляб, избий маслото.

Мъжът – Първо ще завържа с връв пилците за квачката да не бягат.

Влиза в къщата, запретва ръкави, започва да бие млякото, ритва го, обръща го, тюхка се и поглежда нагоре:

Мъжът – Орелът отнесе пилците!

Връща се жената.

Жената – Де са квачката и пилците?

Мъжът – Отнесе ги орела.

Жената – Опече ли хляба?

Мъжът – Изядоха го свинете.

Жената – Ами маслото?

Мъжът – Какво ти масло, аз катурнах млякото!

Жената – Е, хайде да вечеряме.

Мъжът – Та не виждаш ли, че не можах огъня да запаля. Нищо не съм сготвил.

Жената – Е-е мъжо, харно си свършил къщната работа. И утре така я свърши.

Мъжът – Утре ли? Утре аз ще си гледам пак моята работа, а ти си върши твоята. Кой каквото знае – това да си върши.

Излизат отпред две момичета . Едното се обръща към другото.

Дете – Богданке, слушай да ти разкажа какво ми се случи снощи.

Запява песента „Снощи на герана бях“, като припева се изпълнява от всички деца. 1,2 и 4 куплет се изпълняват от момичето, а 3 куплет от момче.

„Снощи на герана бях“,

1.     Снощи на герана бях

И водица си налях /2

Пр: А-а- иха – ха и водица си налях /2

2.     Срещнах момък черноок

     Симпатичен и висок /2

Пр: А- а иха-ха симпатичен и висок/2

3.     Дай ми моме водица

с твойта дясна ръчица/2

Пр: А- а иха-ха с тойта дясна ръчица /2

4.     Аз му дадох водица

той ми грабна китчица/2

Пр: А- а иха-той ми грабна китчица /2

След песента говори другото момиче.

Богданка –   Дума ми Лило гайдаря

Да стана да му пристана

Бре-бре-бре-бре....

Мене ме мързи да стана

Къщата да си помета.

Камо ли да му пристана

Каква ли мома ще стана – тюх

Като ме мързи да стана.

Вечер ме бият да лягам,

сутрин ме ритат да ставам.

Момиче:   Я виж, Лило идва с майка си и баща си да те искат.

Майката:  Богданке, хайде мамо, че ни идват сватовници.

Който не работи – не трябва да яде

Свекъра – Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я взема за снаха.

Майката:  Наша Богданка е галена, тя нищо не знае да работи.

Свекъра – Нека, у нас никой никого не кара да работи. Който иска да работи – работи. Който не иска – така си седи.

Всички се заловили за работа. Невястата седяла пременена и нещо не подхващала. Седнали на трапезата. Невястата чакала да я поканят. Дугите снахи донесли гозбата. Сложили пред свекъра голяма пита хляб. Той взел питата и я разчупил на толкова парчета, колкото души били на трапезата.

Свекървата – А на невястата?

Свекъра – Тя не е гладна. Когато човек не работи – не огладнява.

Всички легнали и скоро заспали. Богданка станала тихичко, измила си очите, и си говори.

Богданка: Издоих кравите, изкарах телците, сега да сложа и трапезата.

Станали и другите и сядат около софрата. Старецът разчупил питата и се обръща към невястата, подавайки й най-голямото парче.

Свекъра – Ти, невясто, днес работи най-много от всички. Ето и на тебе от питата.

Свекървата се провиква:

Свекървата – Сватовете ни идват на гости.

Богданка изтичва най-напред и се провикнала:

Богданка: Мамо!... Тате!...Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа! Тука не е като у нас... Тук, който не работи – не му дават да яде.

Всички остават на мегдана. Богданка изпълнява песента „Домиля ми ягодо“

„Домиля ми ягодо“

Домиля ми Ягодо

Домшля ми Ягодице

Домиля ми в село да се върна

Да се върна, майка да прегърна.

Майка мила, Ягодо

Майко мила Ягодице

Майка мила що ме е родила.

След песента излиза момче „Петко“ от пред и всички деца го подкачат весело и игриво.

-         Много ти прилича Петко синя антерия

Много ти прилича Петко калпак самурлия.

Много ти приличат Петко шарени калцуни

Много ти приличат Петко новите цървули.

На къде си тръгнал Петко? Какво стискаш в ръката?

Петко – Вижте! Две парички имам-

Чичо ми ги даде,

Но сега къде отивам,

Кой ще ми обади?

Шапката ще си нахлупя

И право в дюкяна.

Там мустаци ще си купя

Ура-а ! Мъж ще стана.

След стихчето Петко върви след едно момиче и пее песента „ Назад, назад, моме Тодоро“

„ Назлан, назлан, моме Тодоро“

Назлан, назлан Тодоро

Обърни се край мене/2

Да ти видя лицето

Бело ли е цървено./2

Момиче – Море младо момче

Оди си по пато, по мегдано,

С мен не се задевай.

Скъса ми гердано

И не ми додевай.

Песен „Пиленце пее“, изпълнява се от момичето Тодора, докато си налива вода от чешмата.

„Пиленце пее“

Пиленце пее, мамо ма

На клонче на люляково

Както ми пее, мамо ма

Сладка ми дума нарежда.

Мила ми майко миличка

Ситно ме пиле излюпи

Дето ме майко отгледа

Пиленце пъстро славейче.

Дете – Я вижте, вижте пред вратниците е седнало Джоре дос, още едно работно момиче – най-малката дъщеря на Цена. Цял ден вкъщи е шетало и пяло, на хурка шарена е прело, а сега плете чорапи.

Песен „Джоре дос“. Пеят всички.

„Джоре дос“

Седнало е Джоре дос, седнало е Джоре

Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Вънка на вратници дос, вънка на вратници

Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Шарен чорап плете дос, шарен чорап плете

Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Кому ще го дадеш дос, кому ще го дадеш

Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Който мене сака дос, който мене сака

Него ще го дадем дос, него ще го дадем

Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Най-малката дъщера

Приказката се изпълнява от момичетата, които пеят „Джоре дос“, като Джоре дос е най-малката дъщеря.

Пристига майката уморена с голяма бохча. Държи я в ръце. Изтичват 3 момичета да я посрещнат, говорейки в един глас.

-         Мале, мале, ти се върна!

Майката – Изморих се от това ходене пеша. От сутринта съм тръгнала. Много здраве имате от батьо ви. А вие как поминахте без мене цяла седмица?

Момиче 1 – Мале, аз много тъгувах за теб – както мракът по слънчевата топлина.

Момиче 2 – Аз плаках за тебе – както плаче малкото пиле останало без майка.

Момиче 3 – Аз те очаквах както вишневата градина очаква славеят.

Най-малкото момиче става, погалва майка си, поднася й столче да седне и взема багажа й.

Джоре дос – Мале, аз те сънувах както розата сънува в зори росата.

Момиче 1 – Накъде е тръгнала Христина, дядо Корчановата унука.

Христина излиза отпред, тръгва към вятърната мелница и си пее песента „Тръгнала е малка мома за воденица“ . Качва се по стълбата на воденицата. Дъбака минава отпред и се провиква:

Дъбака – Виждам бяло облаче, далече над планината!

Дете – Ето и още едно, и още едно. Облаче поспри се, спри се! На къде?

Провиква се някой:

-         Ще вали, ще вали.

Христина – Дядо, дядо, гледай! Виж къде съм!

Дядо Корчан – Слизай мари лудетино, ще се утрепаш!

Христина – Аз се държа, държа. Колко е високо-о-о!

Дъбака – Дядо Корчане, я питай твоята унука какво търси тука?

Някой се провиква:

-         Дъбак, не закачай момичето!

Започва хоро, води го Христина, навежда се и взима теслата.

Дъбака – Ей момиче, не си играй! Остави ми теслата!

Христина – Ела си я вземи!

Христина се пуска от хорото, размахва кърпа и се провиква:

Р Ъ Ч Е Н И Ц А!

Започва да играе, а другите гледат. Започва и Дъбака. Спират.

Христина – Ще те надиграя!

Провиква се някой от гледащите:

-         О, ще има да вземаш!

Христина – Ще го надиграя!

Дъбака – Не можеш, разбира се, че не можеш!

Христина – Не мога ли? Ха да се обзалагаме!

Дъбака – Добре, да се обзалагаме. (Вади гердан от жълтици.) Ако ме надиграеш, просто да ти са! Това е облог! А ти – що даваш?

Дядо Корчан – Дъбак, ще те насмете моята унука.

Обажда се някой от групата:

-         Де да видим какво ще стане?!

Христина – Ако ме надиграеш – ще ти пристана.

Христина и Дъбака казват в един глас „РЪЧЕНИЦА“ и започват да играят ръченица.

Христина – Не мога вече! Надигра ме, надигра ме – признавам!

Провикват се от групата:

-         Облогът, облогът да се изпълни!

Христина – Що, аз стоя на думата си!

Дъбака – Ми, тогава да те заведа у дома.

Христина –  Заведи ме.

Отново ръченица за всички и след това право хоро. Докато играят правото хоро дете казва :

Дете – Думна тъпан сред селото,

Писна гайда на мегдана,

Хайде всички на хорото

Място не остана

Всички  се провикват към гостите:

 Хубаво хоро се вие,

Хубаво хоро,

Я хванете се и вие

Туй е за добро.

КРАЙ!

Неподправеният български хумор, закачливост и оригиналност на българския фолклор, с който е изпълнен сценария, създаде много радост и положителни емоции, както у децата артисти, така и в нашата публика – родители и гости. С моята колежка и децата бяхме облечени в национални костюми. Те, ефектният декор и народната музика с лекота ни въведоха в духа и традициите на българското село.

Днес, ние с колежката ми – Елена Тодорова, някогашните „Рада“ и „Стана“, вече малко поостарели, все още се гордеем, че възпитаваме младото поколение в любов към България и нейното народно творчество.

            Уважаеми колеги, ще се радвам, ако все повече от Вас ползват този сценарий. Бъдете все така всеотдайни към работата си и пазете живи българските традиции и обичаи.

                                                                       Людмила Несторова