Понякога забравяме...

Понякога забравяме, че животът ни е едно чудо!
Понякога забравяме, че ни е поднесен велик дар!
Кога за последен път сме слушали песента на птиците рано сутрин? Кога посрещнахме слънчевия изгрев за последно? Вдигаме ли все още поглед към звездите вечер?Кога докоснахме дърво и  в сърцето ни нещо трепна?
Днес се спрях и погледнах децата си, наистина ги погледнах, с необременени очи и душа. Вслушах се в думите им, в смеха им и осъзнах, че съм забравила нещо много, много важно.
 Някъде по пътя съм забравила, че животът се живее като приказка независимо колко си голям и, че в мен все още живее Алиса от онази страна, в която чудесата никога не свършват....