0 0 гласа

Стихоплетство - Из "Бели нощи"

16 януари 2012, 12:07    0 коментара , 302 прочита Етикети : празници, делници, стихоплетство
 
Празници и делници.
Сменят се сезоните един след друг
и неусетно в кръговрата на живота
стигаме до безизходен път.
Това е краят - шепнем.
А навън е буря или...бяла тишина,
все едно... умираме безпътно.
А...после ни обвиняват за пореден път.
За това  че сме живяли непристойно,
за студенината във гласа,
за мокрите очи във тъмнината,
за шепнещтото "сбогом" с пресъхнали уста...
и най-накрая за смърта ни -
няма на кого да си мъстят...
Кому е нужно?
Сменят се сезоните един след друг.
И питам се и теб те питам,
приятелю, преминал през нощта,
защо годините прелитат,
със прашна диря през света.
Защо мечтите ни са сини,
но често се превръщат в дъжд,
защо безпътни връщаме се,
все по отъпкан път.
Изгрява слънцето и сменят се сезоните,
и дните ни безрадостни летят...
Къде е детството отминало,
оставило едно копнежно лято,
или студена зима с грейнала звезда...
Отъпкваме сами живота си,
а после страдаме, дори...
дотолкоз ни боли - умираме...
Но феникса не е реалност,
а поредната илюзия.
                                                                          
                                          03.01.2012 г.

RSS за автор