Предателството в любовта

Фаворитка

Дойде!
И всичко ти ми взе!
Отне ми самотата,
разби мечтите ми в главата.
И с нови ти ги замени
и твойте надежди подари.
 
Тръпнещото тяло похотливо
ти усмири, ах, тази слива;
прокара страшен път в главата,
..надигна се от нова сила
и болна нужда от закрила.
ти даде вярата ми във лъжата.
 
Аз грозна бях,
от страх,
направи ме красива,
но по-грозен си отиде ти.
Последната целувка още ми горчи,
лъжлива...
 
Светото чувство за единство
изпитано от дребното малцинство
ти сломи.
УМРИ!                                                                                 10.10.2006

 
Подлец, боклук, не стига,
не, няма толкоз дума уродлива!
Върви, махни се, остави ме!
Направи ме щастлива слива..
Измислена мечта, и май кирлива,
отне ми най-прекрасните години.
 
Едно едничко обеща,
но думата не удържа!
Каква прашинка, каква частица,
остави ме неженена вдовица.
Но думи много; след теб остават твоите дела.
Във теб угасна моята искрица.
 
Сърцето си ти дадох,
не пожела, презря го и продаде...
Нима ти нищо не разбираш, ей, момиче?
Той новото сърце избра и теб предаде
и свободата си избра, а теб остави...
Ти повече не ме обичаш!
 
Надявам се да бъда фаворитка
в един живот без страх, надежда, битка,
Без мъка, обич и раздяла,
и без страдание, душа,
и без вина, игра, лъжа...
Самотница, но оцеляла!
 
Отиде си! Повърна!
И всичко си ми върна!
Надеждата за светлината
и чистотата на душата
остават утопични на земята.
Сами! Но заедно със самотата.
 
Не издържа, сломи се и умря,
игра играта с твойте правила.
Надеждата? Какво е тя?
Не те разбрах, не ми и даде
но жалко, сякаш себе си предаде.
И тя не съществува, като любовта...
 
Но аз ще оживея,
а ти железен, но самотен ще се рееш.
Отлитна като грозна птица.
Сърдечно се надявам да успееш.
На нов глас пак тъй приказно да пееш.
След тебе няма вече и частица...
 
Ти всичко заличи;
сега те слушам с трезвени очи.
Мечта? Лъжа.
УМРЯ!                                                                                14.10.2006