Заглавна страница
Заглавна страница
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Всички
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
Върнете се към Любов
|
Профил
|
Публикации
За мен
Holy Executor
Общности
Любов
BgLOG
Моите RSS
Моите публикации
Моите коментари
Безоблачно...
27 април 2007, 23:35 Публикувано в
Любов
|
0 коментара
,
867 прочита
Категории:
Връзка и отношения
,
Болка
,
Невчесани мисли
,
Любов
,
Размисли
Супер съм!
Направо плувам в свои води - демек съм на финала на поредното си поражение... Вече съм истински корифей в тази област. Много съм добър! Жалко само, че не се търсят подобен род специалисти с такъв богат стаж - щях да съм ударният трансфер на сезона. Висша лига за отхвърлени биологични индивиди, демек - загубеняци... Хааа-ха... А си мислех, че животът не е весел... Той бил пълен с изненади - колко оригинален метод да ни задържат на този скапан свят (по-точно, светът си беше хубав, преди да го налазим), докато всеки допринесе по нещо за крайния успех на вселенския опит "Homo oligofrenikus"...
Няма въпрос... вече няма въпроси...
След поредното срутване на някоя въздушна куличка, въпроси вече не остават...
Просто вадиш дневника и записваш поредния гол в собствената си врата. И ставаш още по-голям темерут и песимист, измисляш още по-интересни думички към света, хората и вселената изобщо. Такива като теб, но с по-слаби нерви, избиват някъде 500 души... Ти си горд, че още имаш нерви и не си измислил нещо, което поне малко да докарва ефект на Армагедон... Изпиваш 2 водки и на сутринта - пак на пясъчника... пардон - кулите са въздушни - значи на облачето... Ма, много слънчево стана напоследък нещо, това глобално затопляне направо ще ми вземе хляба...
И въобще не подценявам оригиналността на вселената. В това отношение няма равна на себе си - много е добра в създаването на изненади. Ей така - как си седяло едно голямо НИЩО, изведнъж в него се появило едно съвсем-съвсем дребно и незабележимо НЕЩО (откъде се пръкна това НЕЩО в НИЩОТО - ???) и хоп - ей ти една безкрайна вселена.... От НИЩОТО!!!... Пълна с изненади...
Ей! Гле'й къде ходиш бе, метеорит нещастен!!!... Къде ли ми отидоха лопатката и кофичката пък сега, затрих ги... Дай ми твоите за пет минути, а? Вече съм много бърз. Или пък, я недей! За какво ли са ми вече при това безоблачно човечество?...
RSS за коментари
Коментари
Нямате права да коментирате тази публикация.
Приятели
Nejnichka