А после...каквото остане

Търся те...
Горчат сълзи в росата
и тревите умират
от тази отрова.
Търся те...
Гласът ми
по драките диви
се закача
и да шепна дори
нямам сила.
Всяка клетка
е заредена с олово.
Да дишам силно
не смея.
Повтарям си,
че ще ми мине...
Отново...
Но тези думи
сърцето не ги разбира.
И продължава
в мен да изстива.
Кръвта му изтича
и не се съсирва.
Няма начин
да затворя тази рана.
Кръвоизливът
ще е фатален.
Търся те...
Но е някак
по навик.
Гордостта
останките ми събира.
В кошчето на вечността
ще ги остави...
Нищо от мен
ти не прибирай.
Върви си.
Не ми прощавай.
Може би и аз ще забравя.
Но сега искам
бавно да умирам.
А после...
каквото остане.