Пак захлажда, 
ненагледен мой.
Гълъбите сгушени
треперят
и по паяжинки-струнки
звънва тон -
капчица дъждовна.
Първа...
Втора.
Есенее в
топлата ни кръв
и тревога
мислите бродира.
В груба риза,
вързана със връв
скита се тъгата...
Как намира
винаги отворена врата,
през която вмъква
тънко тяло
и оставя
вехнещи цветя
върху кухненската маса?!
Тръпка в бяло.
Прегърни ме,
ненагледен мой!
Минах по тревите
мокри боса.
...