Налей ми от тъгата си. 
Ще пия.
И нищо, че горчи.
През спомен блед
ще мина,
като в призрачна магия,
без нищо да ме спре.
Един куплет
от някога тъй дългата поема
на нежна обич
и на смъртен грях
по смачкан лист кърви.
Как да го взема?!
В ръцете ми
ще се превърне в прах
и ще крещят от него думи
вече чужди
на ехото безлични гласове
с насмешка и погнуса.
Тъй ненужни
са птиците
в помръкнало небе.
На стъпалата хладни
в ...