Ако все още не сте видели и подписали, моля, направете го.

Дори да не планирате още деца, моля направете го, заради нас, на които ни предстои.

Благодаря :)

Можете да я прочетете по-надолу, а линкът, на който можете да подкрепите петицията е тук:

http://www.gopetition.com/petitions/promote-active-birth-policies-and-practices/sign.html

Изготвена е от момичетата в сайт estestveno.com

Петиция в подкрепа на активното естествено раждане

и за подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на акушерството и гинекологията

До

Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването

Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса

Г-жа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила правата на детето

Г-н Георги Пирински, председател на Народното събрание

Г-н Борислав Китов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание

Национален център по опазване на общественото здраве

Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България

Национално сдружение “Педиатри специалисти от извънболничната помощ”

Асоциация на българските акушер-гинеколози

Българска педиатрична асоциация

Българско дружество по акушерство и гинекология

Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи

Българска асоциация за закрила на пациентите

Всички медии

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщаме се към Вас с апел за промяна на майчиното и детското здравеопазване. През последното десетилетие акушерките, лекарите и жените в детеродна възраст станаха по-зависими от технологиите по отношение на бременността и раждането. Загрижени сме за нарастването на медицинските интервенции при нискорисковите раждания, както и за увеличения процент раждания чрез цезарово сечение. Не без значение е фактът, че потенциалният ефект от медицински интервенции по време на нормално протичащ родов процес върху майките, бебетата, семействата и обществото не е систематично изследван. Същевременно трябва да споменем, че съвременните научни изследвания и практики в развитите държави, както и препоръките на Световната здравна организация и други здравни организации, се различават значително от действащите в момента практики и процедури на родилната и следродилна помощ у нас. Не на последно място - исканията ни биха намалили разходите за медикаменти, ненужни лекарски интервенции и болничен престой.

Настояваме за:

1. Медицински стандарт. Да бъде възприет медицински стандарт, който да отразява най-добрите световни практики в предродилната, родилната и следродилната помощ и да е съгласуван с представителните асоциации на родителите[25]. Медицинският стандарт следва да включва измерими показатели за качеството на предоставяната родилна помощ. Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.” Да бъде извършван независим годишен одит на родилните и детските отделения за качеството на предоставените услуги, чиито резултати да се публикуват. Да бъдат провеждани регулярни проучвания на удовлетвореността на родителите, включително от различните етнически малцинства, от предоставената им родилна помощ, чиито резултати също да се публикуват.

Всяко родилно отделение следва да достига поне следните показатели за качество на предоставяната родилна помощ:

• Раждането да се предизвиква медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи [11], [30].
• Раждането да се ускорява медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи.
• Епизиотомия да сe извършва при не повече от 5% от всички родоразрешения [3], [11], [18].
• Секцио да се извършва в най-много 10-15% от всички случаи [8], [11], [18], [30].
• Вагинално раждане след секцио да се провежда при поне 30% от всички раждания след първо секцио [7], [9], [12], [13], [14], [15], [16], [17], [21], [23].

2. Женска консултация. Женската консултация да включва специална физическа и емоционална подготовка за раждането, чиeто мото да бъде „Раждането е нормален, естествен и здравословен процес” [5, p.22]. Жените да бъдат насърчавани да родят нормално, включително и след предишно оперативно раждане, ако нямат изрични противопоказания за вагинално раждане.

3. План за раждане и информирано съгласие. Да бъде възприета практиката за изготвяне на план за раждането, в който родителите да вземат решения по редица въпроси още преди постъпване в родилното отделение. Информираното съгласие да стане част от документите за постъпване в родилно отделение, издавани от лекаря, следил бременността, така че родилката да се е запознала задълбочено и спокойно с него. Всички отклонения от нормалния процес на бременността, раждането и следродилния период, необходимостта и рисковете на предлаганите медицински интервенции (вкл. тестове и наблюдение) да бъдат подробно разяснявани, за да могат бъдещите родители да бъдат активна страна във взимането на решенията, които ги касаят и да могат информирано да поемат отговорността за тях [1],[6],[20]. Всички процедури (ваксини, антибиотици, вземане на кръв за различни тестове и др.), които трябва да се направят на бебето, да бъдат разяснявани на майката и да не бъдат извършвани без нейното съгласие [1],[6].

4. Място за раждане. Да бъде осигурена възможност за избор на мястото за раждане – в родилно отделение, водено от лекар, в родилен център, водено от акушерка или у дома с медицински персонал. Този избор да се уреди законово, да се изгради съответната инфраструктура за минимизиране на риска и да се осигури подготовка на медицинския персонал.

5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза.

6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38]. При спонтанно спукване на околоплодния мехур раждането да се предизвика едва след 48 часа наблюдение [2, p.20], [5, p.205]. Преди формално предизвикване на раждането на жените да се предлага вагинален преглед за отлепяне на мехура [5, p.235].

7. Минимизиране на намесата. При нормално протичане на родовия процес да не се извършват рутинни процедури, чиято ефективност и/или безопасност не е подкрепена от научни изследвания, освен по изрични медицински показания или по желание на родилката [2, p.8], [19, p.24], [25, p.6 (2.4.)]:

• хигиенните процедури (обръсване, клизма) [2, pp.8-9], [4, p.33S-34S], [5, ch. 29, p.258-259], [10, ch.5, par. “Initial assessment”], [30, p.D3];
• въздържането от храна и течности [2, pp.9-10], [4, p.36S-38S], [5, ch. 29, p.259-262], [10, ch.5, par. “Nutrition and Hydration”], [19, p.18], [26, p.63-66], [30, p.D6];
• твърде чести вагинални прегледи [2, p.21], [5, ch. 31, p.285], [19, p.27], [26, p.46-47], [30, p.D8];
• болкоуспокояващи медикаменти [2, pp.14-16], [4, p.65S-73S], [5, ch. 34, p.323-328], [10, ch.”Pain during labor”], [19, p.20-21], [26, p.36-38];
• продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43];
• спукване на околоплодния мехур [2, p.22], [4, p.38S-39S], [10, appendix 2], [19, p.27], [26, p.50-53];
• предизвикване и ускоряване на родилния процес, вкл. плацентарния период [2, pp.22-24, 29, 31-32], [4, p.42S-45S], [5, ch. 32, pp.292-294, ch. 33, 305-306], [10, ch.5, “Birth and Immediately Following”], [19, pp.27, 34 (1.8.6.)], [26, pp.74-76];
• епизиотомия [2, pp.27-28], [4, pp.45S-48S], [5, ch. 32, pp.295-297], [10, ch.5 “Episiotomy”], [19, pp.31 (1.7.13)], [30, D10];
• диктуване на напъните [2, pp.24-26], [5, ch. 32, pp.290-291], [19, p.31(1.7.8-9)], [26, pp.68-69], [30, p.D10];
• избутване на плода [2, p.25].

8. Хуманно отношение към бебето и майката. Ако състоянието на бебето не изисква спешна медицинска намеса или ако майката не изрази желание за противното, имаме следните изисквания:

• пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира [26, pp. 32-33];
• да не се извършва рутинна аспирация на новороденото. При наличие на мекониум в околоплодната течност да не се извършват рутинна ендотрахеална интубация и аспирация [5, pp.421-422], [27];
• верниксът да не се измива [26, D19];
• бебето да се поставя върху майката веднага след раждането и кърменето да започне при първо желание от страна на бебето, [5, p.441], [10, p.7.13], [24], [28], [29], [31, p.32];
• майките да бъдат насърчавани да кърмят бебетата си при всяко тяхно поискване [5, p.445], [10, p.7.13], [24],[28],[29];
• да се оказва подкрепа и физическа помощ на майките, преминали оперативно раждане, за да започнат кърменето възможно най-скоро [24],[28],[29];
• адаптирано мляко и вода да не се дават, освен по медицински показатели [5, p.445], [10, p.7.22], [24],[28],[29];
• родилните и детските отделения да бъдат сертифицирани по програмата на УНИЦЕФ „Болници - приятели на бебето”;
• бебетата да не се отделят от майките през целия болничен престой, включително и след оперативно раждане [5, pp. 429-430],[10, p.5.24] [31, p.33];
• да отпадне задължителният болничен престой от 3 дни след раждането; да има възможност за амбулаторно раждане [5, pp. 434], [31,p.53].

Родителите да бъдат насърчавани да се запознаят с бебетата с увреждания и да ги приемат.

На родителите да бъде позволено да се сбогуват с техните мъртвородени или починали деца и да ги погребат според техните обичаи.

9. Осъвременяване на практиките и обучението. Настояваме за преразглеждане на преподавания в университетите материал в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения; квалификационни и опресняващи курсове за медицинския персонал през редовни интервали от време (напр. на 2 години); включване на курсове по комуникационни умения, психологическа подкрепа и немедикаментозно управление на болката. Обмен на знания с чуждестранни университети, болници и родилни центрове.

Въпроси, коментари, подкрепа

Изпращайте Вашите въпроси на estestveno@gmail.com. Вашите коментари и подкрепа са добре дошли. Ако коментарите касаят съдържанието на нашите искания, моля цитирайте източника, който сте ползвали. Подкрепете ни като подпишете петицията. Ако Вас лично темата не Ви засяга, тя със сигурност е много важна за Ваши близки и приятели. Изпратете тази информацията на всички Ваши познати, които могат да имат отношение, и ги помолете те от своя страна да направят същото.

Основни източници

1. НЗОК, Права и задължения на пациента, Национален рамков договор 2006

2. World Health Organisation (WHO), 1996, Normal Birth Care: Practical Guide

3. Albers, L. L., Sedler, K. D., Bedrick, E. J., Teaf, D., & Peralta, P. (2005). Midwifery care measures in the second stage of labor and reduction of genital tract trauma at birth: A randomized trial. Journal of Midwifery & Women’s Health, 50(5), 365–372

4. Coalition for Improving Maternity Services (CIMS), 1996, The Mother-Friendly Childbirth Initiative

5. Enkin, M.W., Kierse, M.J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E. et al (2000). A Guide to Effective Care In Pregnancy and Childbirth,(3rd ed.). Oxford: Oxford University Press

6. The European Charter of Patients' Rights, Rome, 2002

7. Gonen, R., Nisenblat, V., Barak, S., Tamir, A., & Ohel, G.(2006). Re sults of a well-defined protocol for a trial of labor after prior cesarean delivery. Obstetrics & Gynecology, 107(2, Pt. 1), 240–245

8. Gould, J. B., Danielsen, B., Korst, L. M., Phibbs, R., Chance, K., Main, E., et al. (2004). Cesarean delivery rates and neonatal morbidity in a low-risk population. Obstetrics & Gynecology, 104 (1), 11–19

9. Guise, J. M., McDonagh, M., Hashima, J. N., Kraemer, D., Eden, K., Berlin, M., et al. (2003, March). Vaginal birth after cesarean (VBAC) Report/Technology Assessment No. 71. (AHRQ Publication No. 03-E018). Rockville, MD: Agency for Healthcare Research and Quality

10. Health Canada, 2000, Family-Centred Mate rnity and Newborn Care: National Guidelines

11. Johnson, K. C., & Daviss, B. A. (2005). Outcomes of planned home births with certified professional midwives: Large prospective study in North America.BMJ, 330(7505), 1416

12. Landon, M. B., Hauth, J. C., Leveno, K. J., Spong, C. Y., Leind ecker, S., Varner, M. W., et al. (2004). Maternal and perinatal outcomes associated with a trial of labor after prior cesarean delivery. The New England Journal of Medicine, 351(25), 2581–2589

13. Landon, M. (2004). The MFMU cesarean section registry: Factors affecting the success of trial of labor following prior cesarean delivery. American Journal of Obstetrics and Gynecology, 191(6, Supp. 1), S17. Abstract.

14. Lieberman, E., Ernst, E. K., Rooks, J. P., Stapleton, S., & Flamm, B. (2004). Results of the national study of vaginal birth after cesarean in birth centers. Obstetrics & Gynecology, 104(5, Pt. 1), 933–942

15. Locatelli, A., Regalia, A. L., Ghidini, A., Ciriello, E., Biffi, A., & Pezzullo, J. C. (2004). Risks of induction of labour in women with a uterine scar from previous low transverse caesarean section. BJOG, 111(12), 1394–1399

16. Loebel, G., Zelop, C. M., Egan, J. F., & Wax. J. (2004). Maternal and neonatal morbidity after elective repeat Cesarean delivery versus a trial of labor after previous Cesarean delivery in a community teaching hospital. Journal of Maternal-Fetal and Neonatal Medicine, 15(4), 243–246, Abstract.

17. Macones, G. A., Peipert, J., Nelson, D. B., Odibo, A., Stevens, E., Stamilio, D., et al. (2005). Maternal complications with vaginal birth after cesarean delivery: A multicenter study. American Journal of Obstetrics and Gynecology, 193(5), 1656–1662. Abstract.

18. Maternity Center Association. (2004). Harms of cesarean versus vaginal birth: A systematic review. In Childbirth Connection, What every pregnant woman needs to know about cesarean section (booklet; 2nd edition 2006, revised; pp. 20–27). New York: Author. Also, retrieved December 17, 2006

19. National Collaborating Centre for Women’s and Children’s Health (NCCWCH), 2007, NICE clinical guideline 55: Intrapartum care: care of healthy women and their babies during childbirth, RCOG Press, London

20. National Collaborating Centre for Women’s and Children’s Health (NCCWCH), 2008, NICE clinical guideline 62: Antenatal care: routine care for the healthy pregnant woman

21. Rosen, M. G., & Dickinson, J. C. (1990). Vaginal birth after cesarean: A meta-analysis of indicators for success. Obstetrics & Gynecology, 76(5, Pt. 1), 865–869.

22.Royal College of Midwives, 2005, Evidence-based guid elines for midwifery-led care in labour

23. Smith, G. C., Pell, J. P., Cameron, A. D., & Dobbie, R. (2002). Risk of perinatal death associated with labor after previous cesarean delivery in uncomplicated term pregnancies. The Journal of the American Medical Association, 287(20), 2684–2690

24. Ten steps to successful breastfeeding

25. UK Department of Health, 2004, National Service Framework for Children Young People and Maternity Services Standard 11: Maternity Services

26. World Health Organization. Pregnancy, Childbirth, Postpartum and Newborn Care. 2003

27. World Health Organisation. Basic newborn resuscitation: a practical guide, 1997

28. WHO/Unicef. Protecting, promoting and supporting breastfeeding: the special role of maternity services. A Joint WHO/Unicef Statement. Geneva: WHO, 1989

29. World Health Organization. (1998) Evidence for the Ten Steps to Successful Breastfeeding. Division of Child Health and Development, Geneva

31. World Health Organization. (1998). Postpartum care of the mother and newborn: a practical guide.

32. World Health Organization. (2002). WHO Antenatal Care Randomized Trial: Manual for the Implementation of the New Model.