Кристи и Борис

Днес прекарах прекрасен ден с братовчедите си :)
От Кристи съм по-голяма с 14 години, а от Борис с 22 и съответно и на двамата се чувствам някакси повече майка от колкото братовчедка. Пределно ми е ясно, че ,когато прекарам един ден с него на ръце, а тя да ми върви по петите, въобще не ставам  такава (още повече,че си имат прекрасни родители), но пък ми е много хубаво.
Когато го хранихме днес например.С някакво пюре, което според мен изглеждаще гадно,но...Вкус. Та така се омаза милият от въртене на главата насам-натам , но пък , когато се наяде , имаше една такава блажено щастлива и омазана физиономия.Беше безкрайно сладко пухче. После Кристинка го приспа (пеейки ужасно фалшиво, а той само и се смееше) и дойде при мен да се гушка.Не знам, ама много ми иде да я възпитавам.Сигурно защото е по-голяма и разбира какво и говоря.Вечерта го гушнах, а тя пак седна до мен и вече си се представих един ден така с моите деца. Малкият само шаваше насам-натам, за това си поиграхме на самолетче. Да вдигаш 7 кила нагоре-надолу няколко пъти си е жив фитнес.А той се смееше,когато го целувах по петите :) И го сложих да легне на гърдите ми, а той започна да пипа, да хваща всичките ми висулки и да се смее с беззъбите  си венци. Толкова мекичък, толкова мъничък...А от другата страна тя - все още малка, но вече своенравна, с характер. Пораснала е, а от тренировките е доста стегната.Започвам да си мисля,че може би бойните изкуства не са чак толкова лоша идея за занимания на децата ни , когато поотраснат...А и как се грижи за Борис...Приспива го, носи го насам-натам, успокоява го.Много е сладка:)
Та така, след като се поизнервих от карането (макар че ставам по-добра), хубаво се успокоих с двете шушулки до мен...:)