+5 5 гласа

Винкини вълнения, 11 глава от романа "По френското иго"

И тъй! Днес за първи път бях учителка :) Беше много вълнуващо и много приятно чувство :) Хич и не знам колко загряха тоз императиф, но пък упражненията добре си ги правеха децата...Но да започнем от начало.
По принцип аз въобще не трябваше да учителствам този семестър и най- разсеяно наблюдавах колежките, докато миналата седмица Диляна не се разболя и трябваше аз да поема нейното място със Силви. И типично в мой стил цяла седмица се подмотвах и хич и не погледнах. Чак снощи реших да видя какво аджеба ще им предавам на тия сладури (много готин клас) и воала - емператиф с пряко и непряко допълнение. Почнах аз да чертая едни схеми, да се чудя колко време ще отнеме всичко. Накрая вече имах изготвен план - всяко упражнение по толкова минути, граматиката толкова минути, произношение толкоз...Въобще пълен план. Даже и игричка им измислих.
Тази сутрин станах рано, замазах сенките под очите, облякох красивото си костюмче с дълга пола и си направих "учителската" прическа, както и казва Ицо. На кок, с очила и дълга пола много съм била приличала на детска учителка :) И ето ме на в пълна готовност,в клас. Първа мина Силви, предаде им урока, новите думи, малко въпросчета, резюменце (на което те много се мъчиха горките). И много бързо минаха нейните 40 минути , та дойде моят ред. Щях да кажа,че съм се качила на сцената, но всъщност се изправих от пред пред децата. Представих им се, после ги поздравих за хубавата коледна украса на стаята и после по план започнах с игричката, която трябваше всъщност да им покаже разликата между емператифа, който те знаят и тоя, който аз ще им предам. После почнах да обяснявам, да чертая на дъската. Много ми хареса да пиша на дъската с маркери. Децата прилежно си записваха, задаваха въпроси, където не им е ясно, пък аз подчертваха, че стрелички правих...Голям кеф с тия шарени маркери.С упражненията обаче нещо не ми стигна времето. Оказаха се по-моткавички. Не,че няма желаещи да отоговарят - имаше, обаче като ги вдигна на дъската да запишат това, което са ми казали и като се почнат едни грешки и аз като почна да повтарям и потретвам ииииии отиде ми стройният план за по 5 минутки на упражнение...Та най-интересното въобще не можах да им го дам:( Има едно момиче, Лили, всичките от групата много си я харесваме. Те едва ли по същия повод, по който аз я харесвам, те я харесват, защото е умно момиче, много се старае и винаги вдига ръка. Като закъсаш , вдигаш Лили и нещата тръгват. А аз я харесах, защото колкото и да е странно...виждам дъщеричката си в нея. С черна къдрава коса и с очила :) И такава умна и оправна ще бъде и моята...След 20 години. Тааа...Исках да кажа,че преподаването в тия 40 минути ми беше много приятни изживяване, въпреки че базовата каза после, че съм изглеждала притеснена. Не знам. Направи ми малка забележка, че не съм била изяснявала ясно какво точно се изисква от тях в дадено упражнение, което на мен ми беше малко странно. Но те били малки и трябвало подробно да им се обяснява....Та така мина първият ми час от другата страна на барикадата. Аз лично съм много щастлива и доволна от себе си, въпреки че не ми стигна времето и дребните забележки на...колежката учителка. Хаха ;)