+1 1 глас

Между две мечти

Взела-невзела изпита по френски (взела всъщност, с 3 ;) ) и ето вече ме обхванаха едни много странни размисли и страсти... Преди няколко дни ходихме на кино с Лорди ( щото в Сф много скъпо, за тва в Гб, за 2 лева цяло кино! ) и гледахме един китайски филм - "Обещанието".Ако не сте го гледали - препоръчвам ви го, малко по-различно от американските бози, които сме свикнали да гледаме - първо е адски красив филм, второ е романтично-епичен и те кара да мислиш. Но не за китайското кино иде реч, а за китаистиката. Да започна с малко предистория. Дядо ми Христо е живял в Китай една година (мисля, не съмсигурна за точния период от време), точно годината покрай моето раждане. Заминал е малко след него и се е върнал, когато съм станала на годинка. Аз това не го помня, но част от детството ми е прекарано в разкази за Китай, в разглеждане на снимки, дори в срещи с китайци, които идваха на гости на дядо.Пазя си от тях разни дребни подаръчета. Дядо ме беше научил да ям с клечки :) Та , когато бях на 5 години, леля ми кандидатстваше в СУ. Приеха я и записа Английска филология. По това време (понеже майка ми е завършила Българска филология пак в СУ) аз зададох съвсем резонния в случая въпрос - "А аз като порасна, каква филология ще уча? ". Тогава си мислех,че се учи само филология в Университета, с толкова филоложки покрай мен. Майка ми се засмя и каза "Каквато си поискаш:) " . И аз , много отворена, отвърнах "Ами значи искам китайска". Тогава всички се смяха, но 14 години по-късно, едва ме накараха да напиша китаистиката на по-задно желание в кандидатстудентския картон, след френската филология. Всъщност, оценката ми на КС изпит по френски (5.01) нямаше да стигне за китаистика, нужната оценка е около 5.25, но все пак толкова ми се искаше...Та когато гледах и слушах филма, някак си...Ми се прииска да си сбъдна поне тази детска мечта. Другата - да стана военен пилот (това е покрай другия дядо, който е бил самолетен техник и цял живот ми е разказвал за самолетите и що книги за самолети съм изчела...), е пределно ясно,че няма да се сбъдне. Най-малкото няма да издържа медицинските с това късогледство, ниско кръвно и дихателни проблеми. Но пък китаистика мога да запиша. Безумно е,че четирите години френска филология (ако не и 5,че още не се знае дали ще стигна до 4-ти курс или ще повторя ), всъщност ще изглеждат като един предълъг канидатстудентски курс по френски, за да изкарам така жадуваното 5 и 40 примерно, за да вляза китаистика... Имам обаче няколко колебания. Третата ми мечта са децата. Това всички много добре го знаете. Вижда му се краят на моето висше образование, а с този край се виждат и така дългоочакваните ми дечица.Ако запиша още едно висше, отиде да чакам още 2  плюс 4 години...Не съм сигурна дали бих могла да чакам толкова, и без това и сега желанието ми за дете ме е обзело, гори ме отвътре...От една страна, през тези години, докато уча китаистиката, пък ще вземем да си укрепим повечко положението и едно бебе не би било такова сътресение, каквото би било ако се роди сега.От друга страна, за какво ми е китаистиката, още една диплома, която просто ще закача на стената и още един език, който няма как да има да упражнявам, освен да намирам грешки в менютата по китайските ресторанти...Но пък ще е сбъдната детска мечта...А ако реша,че няма да кандидатствам пак и ще имаме дете, ако се окаже, че не става толкова бързо,че имаме проблеми (да чукна на дърво, но това се случва все пак), ще съм изпуснала шанса си да уча нещо, което наистина съм искала. Тия размисли нещо са много объркани...Имам да го мисля още една година, после още една, докато ми дадат дипломата...Ако въобще хукна да ходя на държавен изпит веднага след 4-ти курс...