Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Здравейте Галя и Шели, колеги,
От много време се каня да пиша, но все си намирах причина да не го правя. За мен беше много приятна срещата в хотел "Кедър".Днес като прочетох за вълненията на Шели и колегите реших, че е време дви пиша какви въпроси вълнуват и мен.
С Галя се познаваме от много години. Запозвахме се като участници в обучения по реализацията на програма "Стъпка по Стъпка" в България през 1995г. Обучаваха ни две изключителни жени и преподаватели Дина Хелър и Джудит Ротчайлд.
Почти всичко, за което ни говореха ми се струваше познато и същевременно неясно как да го направя с децата, с родителите и колегите. Имахме възможност и задавахме много въпроси, отговорите на които очаквахме да ни дадат сигурност в работата. И до днес не мога да забравя отговорите на Дина и Джуди. Те започваха така:
Това добре ли е за децата?
Как се чувстват децата докато го правите?
Вие как се чувствате докато го правите?
Родителите какво биха казали?
Вие обсъдихте ли го?
Кой взе решение? и т. н.
Ясни, кратки и точни въпроси, на които като си отговориш не може да не намериш решение. Всъщност си давам сметка, че всеки от нас е в детската градина защото има в нея деца. Та по тази причина си мисля защо всичко, което се случва в детската градина не винаги е интересно, потребно, желано от днешните деца. По скоро случващото се е резултат от нашата представа за това какво е интересно, потребно и желано от децата.
Даже си мисля, че ако на всички нива се задават тези въпроси ще ни е далеч по -лесно в живота. След отоговорите на посочените по-горе въпроси и децата ще са по- малко в групите, дейностите ще са интересни и полезни за децата, учителите по-малко ще се чувстват объркани, изморени, отегчени и ......т.н, родителите ще са запознати с правилата и може би осъзнали тяхната необходимост.
Трябва да си даваме сметка, че хората са различни и ние трябва да ги приемаме такива каквито са. В моята практика съм се убедила, че най-голям шанс за разбиране и промяна в работата със семействата е ако поставя пак онези въпроси по-горе. Имаме различни гледни точки, различни очаквания, добре. Дайте да видим това, което искате или предлагате вие, или това което аз предлагам е полезно за детето, децата, учителите, за другите родители.Ако не успея се стремя да не го приемам лично. Това се случва защото съм на работа. Защото заемам такава позиция в детската градина. Както казват нищо лично. Просто детето е в центъра на моята работа. Всички останали сме там заради него.
Това са въпосите, които ми помагат. споделих ги с вас. Ще се радвам, ако и някои друг намели смисъл и решение чрез тях.