Експресионизъм в България

Експресионизмът като връзка с модерното

Нишката на експресивната живопис е онова свързващо звено, което все пак ни внушава чувството за някаква по-дълбока историческа приобщеност и на българското изкуство в семейството на европейската модерност. Дори ако се обърнем назад, ще видим, че в годините след Първата световна война, именно понятието експресионизъм е обобщавало разнородния български визуален модернизъм. Но едва ли експресивните нишки на пластицизма от 70-те и 80-те години в България може да бъде свързван с влияния от ранния ХХ век. По-скоро може да се говори за появата на техники, развили се на основата на "невротизиране" на местния пластичен опит (например Генко Генков). Автори с експресивен подход като Георги Баев, Ванко Урумов, Петър Дочев или Атанас Пацев вероятно стъпваха и доразвиваха класически фази на немския експресионизъм, без връзка с неговата "нео" фаза от края на 70-те и 80-те години. При други присъстваха експресионистични нотки, без като цяло творчеството им да се сложи под подобен знаменател (Димитър Арнаудов, Атанас Яранов). През 70-те и 80-те години експресионизмът достигаше "границите си на виреене" в работите на Любомир Савинов, Петър Попов и др. Но може би, най-изчистеното като концепция eкспресионистично явление е живописта на Николай Майсторов от 70-те и 80-те години. В началото по-сюрреалистичен, а по-късно експресионистичен, този автор заявява една категоричност, до този момент рядко срещана в нашата живопис. Процесът на работа подвежда концепцията, фабулата в лидираща позиция, което по принцип издава едно иновативно напускане на полетата на "чистата пластичност": "Първо започвам от идеята, после идва формалната структура (не тръгвам от пластическата стойност, от цвета). Въобще не мисля как ще изведа идеята пластически. При мен обосновката е твърде литературна. Изцяло искам да отхвърля всяка декоративна стойност на израза. Търся формулировка, която се старая да развия повесто-визуално."⁴ Тези формулировки подсказват, че в живописта си Николай Майсторов хвърля мост към пределна интелектуализация на живописното, именно през "традиционния" език на експресионизма и срещата му с текста. След него, в края на 80-те и през 90-те години, в зоната на експресивното се оказаха много млади хора, някои от които, пряко повлияни от педагогическата работа на този художник.⁵ С адекватно осмисляне на експресионистичната живопис на "новите диви" в Германия, в края на 70-те години може да се свърже и работата на Дойчин Русев. Още през 1979 г., преди заминаването си за Германия, той създава в Копривщица работа, която недвусмислено е посветена на "новите диви" и по собствените му думи на "ознаменуването на появата им в България."⁶ С дървени трупи на снега е изписано "NEW FAUVE", след което върху тази композиция е живописвано с изпръскане и изливане на бои. Категоричността на неговия експресионизъм проличава още в дипломната му работа в Художествената академия, както и по-късно в работи като "Равновесие" (VII Национална младежка изложба) и др. Сравнително много автори, развили по-късно други визуални "почерци" като Божидар Бояджиев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Чавдар Петров и др., в началото и средата на 80-те откровено се позовават на поетиката на новия експресионизъм. Пример за това е например работата на Б. Бояджиев, "Портретни скици на Митко", "Плувен басейн", както и "Цигулката" или "Човек и количка" на Ст. Памукчиев. Долорес Дилова също развива целенасочено една изострена неоекспресионистична образност.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC