"Ученици и студенти - все по-неграмотни"

                    "Ученици и студенти - все по-неграмотни"

                       (Една статия на Светослава Банчева)

Мляко или млеко? Правописният речник до 2002 г. допускаше “екане” - произнасяне и изписване на някои думи и с Е, и с Я, заради… Тодор Живков. Комунистическият диктатор в официалния си език упорито употребяваше изрази като “бех”, “нема”, “млеко” и т. н., и накрая диалектът му доведе до промени в официалния език, за да се замаже неговата некултурност.

Сега тези промени са отпаднали, но малцина знаят за новите правила (виж по-долу най-често срещаните грешки в правописа).

Грамотността на учениците и студентите намалява от година на година, признават университетски преподаватели и го потвърждават с тестове. Младите все повече бъркат граматиката, пренасят в българския език правописните правила от западните езици, които изучават, нямат усет за „й“, не знаят къде се пише пълен и кратък член.

Интернет и мобилните телефони родиха нов жаргон. В писмен вид той представлява смес от латиница, кирилица, цифри и символи на мястото на букви (виж тук речник на интернет жаргона). В ученическите съчинения, в лексикони и др. се срещат четворки и шестици на мястото буквите “ч” и “ш”, пренесени от чатовете и есемесите.

„Дори в специалност „Българска филология“ на Софийския университет наблюдаваме спадане на общата грамотност на новоприетите студенти“, казва доц. Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“.

Още преди матурите да станат задължителни, в катедрата направили входен тест по езикова култура за новоприетите студенти „Българска филология“, който включвал правопис, правоговор, пунктуация. Оказало се, че средният успех на курса е малко под 3.

Грамотност? Що е то?

Ако някога под грамотност се е разбирало да можеш да четеш и да пишеш правилно, днес изискванията към грамотността са много по-широки. Не е достатъчно човек да знае кое е правилно и книжовно, а и да владее кое е уместно. „Още най-малките ученици – от първи глас нагоре – трябва да бъдат учени да обвързват двете неща – кое е правилно и неправилно (книжовно - некнижовно) и кое е уместно и неуместно. Целта е да успяват да прилагат всички свои знания за езика в конкретната ситуация на общуване. Защото човек може много добре да знае какви са нормите, но да не умее да превключва спрямо ситуацията“, казва доц. Алексова.

Учениците например добре владеят младежкия жаргон и чрез него общуват помежду си, по Интернет и др. Но когато ситуацията е официална, те не успяват да съобразят езика спрямо условията на общуване, времето, мястото, обстановката, характеристиките на слушателите.

„Не е лошо човек да владее жаргона. Когато говориш на жаргон със своите приятели, ти релаксираш. Това е една словесна игра на младите хора помежду им. Но ако същите хора влезнат в училище и говорят в час отново на жаргон, това е толкова неуместно, колкото би било аз да се срещна с моите приятели и да започна да им чета лекция“, казва доц. Алексова.
Тя описва най-често срещаните грешки в писмения и говоримия език.

Най-честите грешки в правописа

„О“ или „у“ в началото на думата

Един от най-големите правописни проблеми е поставянето на начално „о” или „у”. В тези случаи много рядко може да се провери със сродни думи кой звук е в началото на думата и масово се среща „убозначавам“, „озаконявам“, вместо „обозначавам“, „узаконявам“ и др.

Струпване на съгласни

Там, където има струпани много съгласни, често се изпуска някоя от тях – вместо „звездна“ се пише грешно „звезна“; вместо „надеждна“ се среща „надежна“, вместо “прелестна” - “прелесна”.

Мляко или млеко, бръз или бърз?

Допълнителен проблем е, че много от дублетните форми отпадат от книжовния език в новите правописни речници. Доскоро „бърз“ и „бръз“ бяха дублети, а сега само „бърз“ е книжовно. По същия начин отпада втората форма и при думи като „мляко“ и „млеко́“, „кокоше“ и „кокошо“, „броях“ и „броех“, „изхвърчах“ и „изхвърчех“.

Доц. Красимира Алексова. Снимки: авторката

В правописния речник до 2002 година, който беше със силата на Закон за българския език, се казваше, че в книжовно-разговорната реч се допуска т. нар. „екане”. Тоест, ако човек казва „голем бел хлеб”, това е книжовно-разговорно. „В новия речник от 2002 г. това отпадна като дублет, защото беше реверанс към предходното ръководство на държавата. Преди промените държавният ръководител беше от западните части на България и така си говореше“, казва доц. Алексова, визирайки Тодор Живков.
Но има думи, за които са приети дублетни форми и могат да се изписват с Я или Е.

„Няколкократен “ или „неколкократен“? И двете са правилни…

В стария правописен речник трябваше да бъде „големогабаритен“, „неколкократно“, „неколкодневен“ и т.н. В новия речник всички сложни думи, които съдържат „няколко“ могат да се пишат с Я или с Е като дублетни форми – правилни са „няколкодневен“ и „неколкодневен“, „няколкократен“ и „неколкократен“ – разликата е в това, че формите с Я имат две ударения, а формите с Е само едно.

Десетка или десятка?

В правописния речник на БАН все още само „десетка“ и „деветка“ са книжовни, въпреки че в други речници се посочва много основателна причина „десятка“ и „девятка“ да бъдат допуснати като дублети. При промяната на „девет“ в „девятка“ и на „десет“ - в „десятка“ са изпълнени всички условия за променливото „я“ – пада ударението, в следващата сричка няма „е“ или „и“, и следващата съгласна не е „ж“, „ч“, „ш“.

Побългаряване на чужди думи - полюлей заменя полилей

Интересни са случаите на народна етимология , когато на чужди думи им се търси български корен. Например думата „полилей” идва от „много свещи”, но това може да го знае човек, който е учил старогръцки. На масовия човек му звучи като нещо, което се полюлява и той го нарича „полюлей”. По същия начин се бъркат думи като „вертолет“ с „въртолет“ (от въртене), „сешоар“ със „сушоар“ (от „сушене“) и др.

Чешки, а не чехски

Когато думата завършва на -г, -к, -х и искаме да я превърнем в прилагателно, което завършва на – ски, „г“ става „ж“, а „к“ и „х“ се преобразуват в „ш“. „Чех - чешки“ , а не „чехски“, както „Казанлък – казанлъшки“, „Прага – пражки“ и др. Но има изключения и от това правило. Казваме „Хамбург“, но хамбургски (а не хамбуржки), Чикаго – чикагски (а не чикажки).

Шкембе чорба или шкембе-чорба? Рок музика или рок-музика? Кое се пише слято?

Друго, което затруднява хората, е слятото, полуслято и разделното писане. Това е една от нормите, които трудно се помнят, а и се променят с времето. В новия речник, който излезе през 2002 година, правописът на много сложни думи е променен. Преди, ако първата дума беше свързана с храна, съчетанието й с друга дума се пишеше полуслято - „шкембе-чорба“, „тахан-халва“, „дроб-сарма“ и др. Това важеше и за спортовете – например „ски-скокове“. Много думи с първа част от чужд произход се пишеха слято – например джазпевец.

Сега всички тези думи се пишат разделно!

Правилно е „шкембе чорба“, „рок музика“, „офис обзавеждане“, „ски бягане“ и др. Това важи за съчетания, в които първата дума е интернет (интернет съобщение), бизнес (бизнес среща), различни спортове (тенис зала, ски отбор, голф клуб, рали шампион, фитнес център), музикални стилове (кънтри певец, поп концерт, диско епоха, рок певица, джаз музикант), храни (крем пита, крем супа) и др.

Източник